Мемоарите „Мечти и тайни“ на Данута Валенса излизат у нас

Данута Валенса Мечти и Тайни

Съпругата на Лех Валенса – Данута Валенса представя книгата си „Мечти и тайни“ утре в аулата на Софийския университет, съобщиха от Полския институт.

Спомените на Данута Валенса „Мечти и тайни“ (в обработка на Пьотр Адамович, превод – Божко Божков), превърнали се в бестселър в Полша, са не само издателско събитие. Книгата предизвиква оживена дискусия за ролята на жената в семейния и обществения живот, за влиянието на голямата политика върху семейството, а Данута Валенса получава редица награди и отличия. Книгата е преведена на португалски и украински, подготвят се преводи и на други езици. В България това е първото й издание.

Театралната адаптация на мемоарите, озаглавена „Данута В.“ и изиграна от изтъкнатата полска актриса Кристина Янда има вече сто представления. През 2012 г. президентът Бронислав Коморовски награди Данута Валенса с Командорски кръст на Ордена на възродена Полша „за изключителни заслуги към независимата Полска република, преданост към демократичните промени в страната, постижения в обществената работа“.

„Когато „Mечти и тайни“ излезе в Полша не очаквах да предизвика такъв голям интерес. Радвам се, че моите мемоари заинтригуваха толкова хора и вдъхнаха кураж на много жени, майки, съпруги за пътя им през живота. Радвам се, че читателки и читатели в България ще могат да прочетат тази книга, да се запознаят с важен период от историята на Полша, който е част от нашата обща европейска история. С радост очаквам предстоящата среща и разговор с поляците, живеещи в България“, сподели Данута Валенса.

На 19 години Данута Валенса напуска родния град и заминава за Гданск. Там се запознава с Лех Валенса, а през 1969 г. става съпруга на бъдещия лидер на „Солидарност“ и президент на Полша от 1990 до 1995 г. Ражда и отглежда 8 деца, четирима сина и четири дъщери. В продължение на много години тя е, както сама казва, на половин крачка зад мъжа си, много рядко се ангажира и изказва публично. Изключение е периода на военното положение, когато е говорител на интернирания си съпруг и от негово име през 1983 г. в Осло получава Нобеловата награда за мир. Също така след 1989 в свободна Полша тя ограничава публичните си изяви до благотворителна дейност, в т.ч. във Фондацията „Полезни по друг начин“ („Sprawni Inaczej).