– Последният алфа мъжкар в политиката на Европа

Последният алфа мъжкар в политиката на Европа

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Повечето алфа мъжкари в политиката избягват конфронтациите с Владимир Путин. Но Александър Лукашенко не е като повечето мъже, пише Лора Палет в OZY. През 2013 г., след като руският президент се направи на мачо, като се похвали, че е хванал 21-килограмова щука, беларуският му колега обяви, че е уловил сом с тегло 57 килограма. [related-posts]

Лукашенко е 60-годишен гигант, който би направил всичко, за да отстоява властта си и да остане начело на Беларус. Неслучайно той е президент на бившата съветска република в продължение на цели 21 години – почти през целия период след разпада на СССР.

Когато не е зает с риболов, „последният диктатор на Европа“, както го нарече Кондолиза Райс преди време, управлява Беларус като лично феодално владение – с методи, извадени директно от инструментариума на диктаторите. Той контролира всички клонове на властта, налага цензура на медиите и кара опозиционните лидери да изчезват мистериозно.

Тук обаче има и друга гледна точка. Железният юмрук на Лукашенко може да е нещото, което поддържа стабилността в Беларус – немалко постижение за страна, вклинена между ненаситната Русия и насилието в Украйна.

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Вместо да застане с дългогодишния си съюзник и икономически благодетел Русия, Лукашенко внимателно обяви неутралитет. Той върви по тънка линия, но ако успее да поддържа баланса си, Беларус може да се превърне в модел за държави „между шамарите“ в региона.

У дома неговата независимост се оказа популярна. През последните шест месеца одобрението му се покачи от 31.9% до 42.3 на сто – най-високо за последните три години.

Всичко е въпрос на баланс. От една страна беларусите се чувстват близки до Русия – повечето от тях говорят руски и са благодарни за икономическата подкрепа на големия брат. От друга страна, да разчиташ на руската икономика не е толкова добра идея в наши дни, след като ниските цени на нефта разбиха рублата на пух и прах.

„Те са благодарни на Лукашенко, защото остана неутрален в този конфликт“, казва анализаторът в неправителствена организация, която изследва беларуската политика, Рихор Астапения.

Лукашенко твърди, че е „човек от народа“, защото не е бил богат олигарх или партиен функционер, преди да се кандидатира за президент като независим през 1994 г. Не след дълго обаче бившият ръководител на колзох (държавно секскостопанско предприятие при социализма б.р.) се влюбва във властта.

През 1996 г. той печели убедително конституционния референдум и увеличи значително властта си, получи правото да разпуска парламента и оцеля след петиция за импийчмънт от няколко възмутени депутати. Разбира се, всичко това не звучи особено демократично, но кой твърди, че Беларус има нужда от демокрация? Със сигурност не и Лукашенко.

„Хората мислят, че лидерите оказват влияние на страните си, но истината е, че страната прави лидера си. Хората в Беларус всъщност предпочитат авторитарен президент“, казва Григорий Йофе – професор в Радфорд и експерт по Беларус.

Това не звучи толкова абсурдно. Авторитаризмът предлага сигурност на гражданите, които се опасяват от разпространяване на войната от Украйна.

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Президентът спечели изборите през 2010 г. със 79.6% от гласовете, но победата е лесна когато контролираш медиите и хвърляш политическите си опоненти в затвора. Неколцина от тези, които се изправиха срещу него в последните години, завършиха зад решетките. Един от тях, Михай Статкевич, все още е там.

Активисти за човешките права също попадат под ударите на властта. Най-известният от тях – Алес Беляцки, бе пуснат на свобода, след като прекара две години в „наказателна колония“ – разбирайте трудов лагер.

„Цензурата и репресиите стават все по-сериозни. Много демократични лидери, активисти и журналисти са принудени на емигрират“, казва Витал Римашеуски, съосновател на Християндемократическата партия.

И все пак деликатната геополитическа ситуация помогна на авторитарен управник като Лукашенко. Опозицията се страхува да налага прекалено голям натиск над президента, особено докато той се дистанцира от дългогодишния си съюзник Русия. В крайна сметка демокрацията е много привлекателна идея, докато вътрешните напрежения не доведат нещата до гражданска война – попитайте Украйна.

„Това е голяма дилема за нас, защото да, той не е демократичен лидер, но поне се опитва да бъде глава на независима държава, а това е важно за бъдещето на Беларус“, казва Юри Шавусаи, адвокат на Асамблеята в продемократичните неправителствени организации в Беларус.

Това временно утихване на недоволството едва ли ще бъде трайно, ако Лукашенко се провали в опита да се справи с тежкото състояние на икономиката на страната. След като европейският пазар се сви заради международната криза, а руската икономика се очаква да се свие с 3% през тази година, беларуската икономика има сериозен проблем.

Растежът буксува, а инфлацията удари 18.3%. Въпреки това президентът отхвърли всички западни реформи и отказа да отмени строгата бюрократична хватка над големи индустрии като металургията, механиката и IT-сектора, за да повиши тяхната конкурентоспособност.

За да станат нещата още по-сложни, Европейският съюз и САЩ налагат санкции на страната заради неспазването на човешки права.

Дали Лукашенко ще успее да запази линията на неутралитет и да пренасочи икономиката, или търпението на гражданите ще се изчерпи? Бъдещето изглежда несигурно, докато руската икономика е в криза, натискът на Запада се увеличава, а изборите наближават.

И все пак Лукашенко вероятно ще получи над 70 на сто от гласовете. Защото ако има нещо на което можете да разчитате в Беларус, то е, че президентът ще остане на върха.