Еврокомисията слага България под спецнадзор заради КТБ

Сградата на ЕК „Берлемон“ в Брюксел

Кризата с КТБ е основна причина България да бъде поставена сред страните с прекомерни макроикономически дисбаланси, които изискват специален мониторинг. Това обясниха експерти от Европейската комисия, след като ЕК постави страната ни в нова, по-рискова категория. Решението е в рамките на т.нар. „европейски семестър“ за координация на икономическите политики, предаде кореспондентът на БНР в Брюксел.

Неравновесия в макроикономиката ни бяха установени още през май 2012 г. Досега обаче те не бяха смятани за прекомерни, и България беше във втората от общо 6 категории, предвидени в механизма за ранно предупреждение. Новата оценка на комисията подрежда страната ни в петата, предпоследна категория. Заедно с нея там са общо 16 държави от 28-членния ЕС.

България задлъжня с над 3 милиарда лева затварянето на КТБ, която още не е обявена в несъстоятелност. Наред с това с други 1.2 милиарда лева, също изтеглени като заем, но от емисия ДЦК на вътрешния пазар, беше подкрепена ПИБ. Там взетите назаем от държавата средства бяха оставени до 2016-а, в момента те са намалени до 900 милиона лева.

В общо 16 страни от Евросъюза има различни по тежест дисбаланси. В предпоследната категория, където те са прекомерни, освен България са Франция, Хърватия, Италия и Португалия. Специалният мониторинг, на който ще бъдат подложени страните, ще включва технически мисии на ЕК два пъти годишно – те ще оценяват прилагането на необходимите реформи и ще изготвят доклади.

При негативна оценка може да започне и процедура срещу съответната страна, по силата на която тя ще трябва да подготви коригиращ план за действие с конкретни мерки и крайни срокове, чието изпълнение ще е обект на още по-засилено наблюдение.

Под лупа

Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъците и митниците Пиер Московиси отбеляза, че досега България бе в процедура за несъответствия в дадената област, а сега се налага процедурата да бъде задълбочена. Необходими са политически решения, както и задълбочено редовно наблюдение, каза той вчера.

По думите на Московиси, сътресенията на финансовите пазари у нас миналата година, както и тревогите за практиките на някои банки, са сред мотивите за това решение. Наред с това са взети предвид и равнището на корпоративната задлъжнялост и слабостите на трудовия пазар в България. По неговите думи всичките тези признаци показват опасности в макроикономически мащаб.

Еврокомисарят посочи, че всички тези области изискват задълбочено внимание. Той отбеляза, че комисията е предупредила за тях миналата година. В допълнителна писмена информация на пресслужбата на ЕК за България се посочва, че нашата страна се нуждае от особено наблюдение и решителни политически стъпки.

Допълва се, че онази част от банките у нас, които са местна собственост, са предизвикали тревога с някои действия, които биха могли да се отразят на общата макроикономическа стабилност.

Мартеница за Юнкер

На въпрос дали има притеснения за икономическата и финансова стабилност на България с оглед на одобрената вчера ратификация за нов дълг в размер на 16 млрд. лева, председателят на ЕК Жан Клод Юнкер заяви днес: „Ситуацията не е лесна, защото няма растеж. Средният растеж през последната година е по-голям от предишната, но що се отнася до публичния дълг България е сред държавите-членки с най-нисък публичен дълг (близо 30% от БВП, след като критериите от Маастрихт допускат 60% от БВП – б.р.). Така че правителството ще трябва да обърне внимание на всички фактори“.

Председателят на ЕК направи изявлението си на специална пресконференция заедно с президента на България Росен Плевнелиев.

Юнкер отбеляза и доклада на ЕК за продължаващите дисбаланси в икономиката на България. Той каза, че още 16 държави се засягат от тази процедура, така че това не е трагедия.

Двамата са обсъдили редица проблеми – регионални въпроси, мониторинга върху правосъдието и вътрешния ред и дали инвестиционният план на ЕК може да бъде приспособен към България. Имаме намерение през следващите няколко години да сложим края на този механизъм, заяви Юнкер.

Сега България е с ясна амбиция и заявка за реформи, каза Плевнелиев. Той увери Юнкер, че 2015-а ще е годината на реформите и му подари мартеница. От своя страна Плевнелиев заяви, че България иска да интегрира своите мрежи, оператори и да има много повече прозрачност в договарянето и доставките на енергийни ресурси.

Голямата визия според президента е енергията да не бъде оръжие, а елементарна стока за търгуване на пазарни цени. За да бъде постигната тази цел обаче трябва да имаме различни възможности за доставка и пълна свързаност на мрежите. Двигателят на Европейският енергиен съюз ще промени изцяло Югоизточна Европа, каза още Плевнелиев.

Запитан дали днес страната ни е по-добре подготвена за евентуална газова криза държавният глава припомни, че през 2008-а България успя да се справи, когато бе оставена на студено в най-студения ден на зимата. Тогава отново президентът Путин и Украйна имаха спор и руските доставчици решиха да спрат доставките на газ за България, припомни Плевнелиев. Тогава направихме, така че газовата връзка с Гърция да бъде двупосочна – това е гаранция. Ако стане тежко имаме алтернатива на газ от Гърция. В Чирен има ресурси, каза още Плевнелиев.

Той съобщи, че с Юнкер са дебатирали и да заработи колкото се може по-бързо газовата връзка на България с Румъния и тя да бъде двупосочна. Тогава ще бъдем още по-спокойни, посочи Плевнелиев.