Партията на Меркел одобри помощта за Гърция

Ангела Меркел говори пред Бундестага. Снимка: EPA/БГНЕС

Ангела Меркел говори пред Бундестага. Снимка: EPA/БГНЕС

Убедително мнозинство от депутатите от десноцентристкия блок на германския канцлер Ангела Меркел подкрепиха удължаване на финансовата помощ за Гърция с още 4 месеца, предаде BBC.

[related-posts]

Въпреки одобрението на финансовите министри от еврозоната за плана с реформи, който Атина представи срещу “глътката въздух”, четири европейски страни също трябва да подкрепят решението до 28 февруари, когато изтича срокът на настоящата спасителна програма за Гърция. Благодарение на нея страната получи 240 млрд. евро от април 2010-а, и й остава последният транш от 7.2 млрд. евро.

В пробен вот преди насроченото за 27 февруари гласуване 311 народни представители от Християндемократическия съюз (CDU/CSU) гласуваха “за”, а едва 22-ма “против”.

Новите партньори в управляващата коалиция на Меркел – Социалдемократическата партия, гласуваха единодушно в подкрепа на помощта.

Одобрението на удължаването на спасителните средства от Германия е решаващо, защото страната е с най-силната икономика в Европейския съюз (ЕС). То ще е факт едва след отделно споразумение между 19-те правителства в еврзоната.

След гласуването председателят на парламентарната група на CDU Фолкер Каудер каза, че “преобладаващото мнозинство” подкрепя удължаването на струващата 240 милиарда евро спасителна помощ за Гърция, която щеше да изтече на 28 февруари.

Голямата коалиция на Меркел, съставена от дясноцентристи и лявоцентристи, има мнозинство в Бундестага, а резултатите от пробното гласуване показват, че Германия ще подкрепи без съмнение допълнителните четири месеца помощ.

Подкрепата идва от широк кръг партии. Опозиционните леви политици, вдъхновени от противопоставянето на гръцкия премиер Алексис Ципрас и СИРИЗА срещу управляващите в Германия, твърдят, че това е знак за началото на края на мерките на икономии.

В същото време центристките съюзници на Меркел се надяват, че Берлин най-накрая е успял да застави Атина да проведе задълбочени икономически реформи.

Това обаче не означава, че всички са доволни. Последното споразумение се смята за лоша опция. Германия се притеснява, че разпад на еврозоната ще струва дори повече от още милиарди спасителна помощ и може да подкопае целия европейски проект.

“Бунтът” на 22-мата депутати от управляващата коалиция показва колко много е спаднало доверието по време на настървените дебати в последните седмици.

Тактиката на преговори на СИРИЗА се смята за мачистка, нечестна и непостоянна – големи грехове в политическата култура на консенсуса – и въпреки че финансовият министър Волфганг Шойбле се възприема в останалата част от Европа като булдога, налагащ мерките за икономии, той е страстен проевропеец.

И то толкова много, че всъщност е по-умерен в сравнение с някои по-консервативни негови колеги, които биха изритали Гърция още утре, ако им се отдаде възможност, коментира кореспондентът на BBC в Берлин.

Въпреки че са малцинство, противниците на отпускането на още помощ за Гърция са доста шумни и притесненията им се отразяват нашироко в германските медии.

Водещо заглавие в най-големия таблоид – “Билд”, е: “Казваме “НЕ!” на още милиарди за Гърция”. Има и снимки на читатели, откликнали на призива им да принтират заглавието, да си направят селфи с него и да го изпратят.

“Ди Велт” пита: “Какъв е залогът, че гърците ще се върнат след четири месеца?”

Шойбле също е скептичен към усилията на новото гръцко правителство, въпреки че подкрепи удължаването на помощта и свика утрешното гласуване.

“Въпросът е дали може да се вярва на уверенията на гръцките власти, или не”, каза той в интервю за германско радио. “Има много съмнения в Германия, това трябва да бъде разбрано. Едва, когато видим, че са изпълнили обещанията си, ще платим”.

Предложенията на гръцките власти са:

Борба с укриването на данъци;

Справяне с корупцията;

Обещание да не се развалят вече подписани сделки за приватизация, а да се оценят неизпълнени приватизации;

Въвеждане на колективното договаряне, спиране на увеличаването на минималната работна заплата незабавно;

Справяне с гръцката “хуманитарна криза” с гаранции да не се отнема единствено жилище и безплатна медицинска грижа за неосигурените безработни, без увеличаване на публичните разходи;

Реформиране на заплатите в публичния сектор за предотвратяване на още намаления, без увеличаване на общата работна заплата;

Постигане на пенсионни спестявания чрез консолидиране на финансови средства и премахване на стимулите за ранно пенсиониране – без орязване на плащанията;

Редуциране на броя на министерствата от 16 на 10, съкращаване на специалните съветници и социалните придобивки на служителите им;