Колко е трудно да бъдеш Калфин

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Какво ли е да бъдеш ляв социален министър в десен кабинет? Най-добре попитайте Ивайло Калфин – човекът с може би най-сложната роля на днешната политическа сцена у нас.

Социалдемократът хем е европейското лице на партия, обърната с лице към Русия, хем е “левият министър” в един номинално десен кабинет.

През годините бившият евродепутат и външен министър, се доказа като швейцарското ножче на българското ляво и изпълняваше всевъзможни функции – там, където е нужен.

Виждали сме го като икономически съветник на президента Георги Първанов, а като част от неговото лоби в изграждащата се тройна коалиция, беше гласен и за министър на икономиката. И беше и кандидат-президент на БСП през 2011-а.

През ноември 2014 г. той пое нова роля,

за да легитимира връзката между АБВ и управлението – на социален министър, но и на вицепремиер. Легитимирането й беше само въпрос на време – не заради онзи случай с Мишо Бирата и обещанието, дадено от Борисов на Първанов.

През януари 2014 г. Борисов изсипа куп суперлативи в интервю за “Фокус”: “… Безспорно е, че Първанов беше два мандата държавен глава, два пъти беше преизбиран и беше безспорен лидер на лявото. Ако ги сравня със Сергей Станишев… това действително е един много, много сериозен противник… Ако трябва да сравня Ивайло Калфин с Кристиан Вигенин или който и да е в БСП, е изключителна класа“.

Това е демонстрация, че ГЕРБ успява да асимилира еднакво добре и леви и десни партии – нещо, което отдавна подозирахме.

По този начин АБВ се сдоби със социалното министерство. Макар истинската сила на Калфин да е дипломацията, а също и икономиката – в ЕП беше зам.-шеф на Комисията по бюджети. Но намесата на Първанов си каза думата, а Калфин е човек, известен с лоялността си.

Така че Калфин ще продължи да е въздушна възглавница

в обявеното за дясно правителство. Макар че посякоха предложенията му за пенсионна реформа, която предвиждаше плавно покачване на пенсионната възраст и на общата осигурителна тежест през следващите 12 години. И ГЕРБ не консултира със социалния министър посегателството на вноските за втора пенсия.

До края на март трябва да бъде приет крайният вариант на стратегия за пенсионна реформа – и от него ще проличи успял ли е Калфин да се пребори за идеите си.

Все пак Ивайло Калфин беше единственият човек

от АБВ, който можеше да влезе в кабинета, без присъствието му да предизвика неодобрителни погледи от ЕС и избирателите, гласували за Реформаторския блок и ГЕРБ.

А социалното министерство, което получи, помага на АБВ да поиграе на лява партия преди местните избори наесен и да запази поне отчасти идентичността си преди предстоящия сблъсък с БСП.

За АБВ местният вот е особено важен, защото учредената през юли м.г. партия на Първанов е силна в определени региони и ще се бори за позиции и разширяване на влиянието си.

Освен това дава формални аргументи на Борисов, от позицията му на премиер, благосклонно да разрешава спор между Горанов и Калфин за коледните добавки на пенсионерите в полза на Калфин, сиреч – точка за АБВ и способността им да отстояват лява политика. Как иначе една от сигурните общини на АБВ – Перник,

В този политически театър всеки си знае

ролята: министърът на финансите като “г-н Не” – на всяко искане за повече разходи, социалният министър – като “г-н Дай”, а премиерът – на последна инстанция.

Затова на Калфин не му е трудно да продължи в този дух, защитавайки с аргументи необходимостта от поемане на нови разходи – т.е. на дълга от €8 млрд. (близо 16 млрд. лева) вчера в парламента. “Ако искате бюджети без дефицит, това означава намаление на разходите с 12% тази година. Гарантирам ви, че социалната система, за която отговарям, няма да го понесе”.

Оставката, с която лидерът на АБВ Георги Първанов заплаши партията си и групата на депутатите заради оказаната от тях подкрепа за дълга, въпреки обявеното от Първанов решение за не-подкрепа, едва ли може да се тълкува като хладина и раздалечаване с Калфин.

По-голям удар за АБВ щеше да е,

ако Калфин беше подал оставка от правителството. Както заплашил.

Но в сегашната ситуация, от една страна, Първанов брани честта си на партиен лидер – какъв лидер е, след като никой не го слуша, от друга – прави реверанс към левите (си) избиратели. Депутатите от АБВ вече заявиха, че няма да подкрепят оставката му.

През 2011 г., още като президент, Георги Първанов каза: “Смятам, че ние, поколението политици на прехода – онези, които бяхме или сме лидери от времето на прехода, трябва да подготвим своето оттегляне от върна – не рязко, не революционно…”

Така че революция на първия Национален съвет на АБВ, когато се кани да си подаде оставката, едва ли ще се случи.

Колкото и Радан Кънев, съпредседателят на ПГ на Реформаторите, да казва, че това е най-хубавата новина, която е чул. “Знаете ли колко е трудно да убеждаваш седесарите какво правиш с агент Гоце, който ги мачкаше до вчера”, заяви Кънев.

По думите му за тях е много по-лесно да бъдат в управлението заедно с модерна левица. “С Ивайло Калфин работим чудесно, с народните представители от АБВ работим чудесно, така че не виждам по какъв начин това може да се отрази на мнозинството”, добави лидерът на ДСБ.

Валери Симеонов, съпредседател на друг от партньорите в управлението – Патриотичния фронт, изрази съмнение. „Ако наистина подава оставка, това е добър ден за България“, каза той и заяви, че не подкрепя партии, а програма, и че е доволен от мерките, предложени от Ивайло Калфин спрямо многодетните майки, но няма симпатии към Първанов.

Значи ли оставката на Първанов конфликт между европейското и руското лице на АБВ? Не, разбира се. И двамата бяха длъжни да направят ходовете си. Единият, защото без големите дефицити, гарантирани от бъдещия заем, няма да има и социална политика. Другият, защото трябва да защити усещането, че има контрол над своите във властта.

През годините Калфин се е утвърдил като коректен партньор за коректните с него, а Първанов винаги е бил.

И тази “мини криза” ще отмине. Но странният случай с Ивайло Калфин ще продължи – поне докато го има този десен кабинет с леви харчове, но не и социални.

Валутни курсове

1  CHF =  1.84373 лв
1  EUR =  1.95583 лв
1  GBP =  2.19583 лв
1  USD =  1.76137 лв