Кой ще заповяда НАТО да отговори на Путин

нато сили

Днес, когато бойните самолети на Кремъл започнаха да проучват въздушните граници на НАТО, членовете на алианса смятат, че въоръжените им сили са готови за идването на руснаците. Но на политическите лидери ще им е нужно малко повече време, за да издадат заповед за настъпление, пише Bloomberg в анализ по темата.

Какъвто и да бъде сценарият – открито руско нападение над Източна Европа, опосредствена война, в която ще се сражават проруски опълченци, или проникване на чужда територия, както това стана в Крим – подозренията за него веднага ще паднат върху руския президент Владимир Путин. [related-posts]

В същото време остава неясно кой ще даде заповедта за ответна операция на НАТО. Всички 28 правителства на страните, които членуват във военния съюз, воден от САЩ, ще поискат да имат думата, което ще доведе до забавяне при разгръщането на силите за бързо реагиране, които бяха създадени за защита на Източна Европа. Тяхната численост е 5000 военнослужещи.

Командващият на НАТО „няма пълномощия за оперативно управление в мирно време, по тази причина ще му се наложи да чака, докато правителствата на страните-съюзници вземат решение“, заяви Джон Дени, професор в Института за стратегически изследвания към Военния колеж на САЩ. Най-вероятно въобще не става дума за „открито нападение, очевидна атака, танкове, пресичащи границата. В този случай алиансът ще се нуждае от време, за да разбера какво точно се случва. И в зависимост от характера на кризата забавянето може да се окаже значително“.

Намесата на Русия в Украйна, която не е член на НАТО и по тази причина не може да разчита на защита от страна на Северноатлантическия алианс, доказва, че хипотетичните сценарии могат да се превърнат в реалност. За момента подкрепяните от Русия сепаратисти продължават да обстрелват, въпреки примирието в Източна Украйна. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че „агресивните действия“ на Кремъл принуждават алианса да усъвършенства своята „отбранителна стратегия“.

Съветски танкове

Макар в периода на Студената война да са възниквали доста опасни ситуации и безумни теории, членовете на НАТО бяха абсолютно убедени, че всяко настъпление ще започне с навлизане на съветските танкове в Западна Германия и че тези военни колони ще се сблъскат с авангарда на 400 000 американски военен контингент, разположен в Европа, провокирайки незабавен ответен удар на САЩ.

Сега ситуацията се промени. Путин тайно окупира Крим, провокирайки демонстрации на етническите руснаци, които представляват 59% от населението на полуострова, и изпрати там руски военни, за да завърши започнатото. След няколко дни Крим беше в ръцете на Русия, а думите „хибридна война“ станаха новата парадигма. Голяма част от 75 000 американски военни, дислоцирани в момента в Европа, се намират на юг и на запад, т.е. на значително разстояние от потенциално горещите източни точки.

Кримски вариант

„Квази-Крим или някакъв негов вариант се обсъжда от експертите по военно планиране. Това, което се случи в Крим, въобще не е задължително да е техният основен вариант, но може да се случи нещо подобно – своеобразен мек подход, при който Русия може да се опита да направи нещо лошо без да стига до военно настъпление“, заяви Ян Мурумец, бивш служител на естонското министерство на отбраната, а днес експерт в Международния център за отбрана и сигурност в Талин.

Съществува мнението, че след Украйна Путин ще продължи напред и ще влезе в открит конфликт с някой член на НАТО. Най-големи тревоги изразяват балтийските страни – Естония, Латвия и Литва, които в периода на Студената война са били част от Съветския съюз, а след това са получили независимост и са влезли в ЕС и НАТО. Най-песимистичният сценарий предвижда „Талин в пламъци“ – за което писа Сидни Фридберг Джуниър на сайта BreakingDefense.com, т.е. сценарий, при който руско нападение срещу естонската столица става причина за голяма война.

Скритите методи за водене на конфликт предполагат мобилизацията на многобройното рускоезично население в Естония и Латвия. Тази кампания за дестабилизация може да засегне преди всичко Нарва. Градът е разположен в Североизточна Естония, недалеч от руската граница. Над 90% от населението му са етнически руснаци, говорещи на руски език и над половината от тях даже нямат естонски паспорт. Това са голям брой потенциални привърженици на Владимир Путин.

Реална опасност

На 18 февруари министърът на отбраната на Обединеното кралство Майкъл Фелън предупреди за „реална опасност“ от тайни операции срещу балтийските страни. Латвийският министър на отбраната Раймонд Вейонис заяви, че макар вероятността от това да е „прекалено малка“, руските лидери са „достатъчно непредсказуеми, затова ние трябва да сме готови да реагираме на най-различни обстоятелства“.

НАТО са много зле подготвени, за да дадат отпор на нахлуване, което не прилича на такова. Военните открито питат няма ли да се получи така, че техните политически началници да бъдат изненадани напълно неподготвени. На 20 февруари в реч в Института на обединените родове армии в Лондон британският генерал Ейдриън Брадшоу, който е заместник-главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа, каза, че „неизвестната“ атака ще превърне процеса на взимане на „колективно решение за ответни действия в много труден“.

Лидерите на страните от НАТО се опитаха да запушат тази дупка по време на септемврийската среща на върха в Уелс. Въз основа на кримския прецедент, а също така на предишни икономически, психологически и пропагандистки кампании, провеждани от Русия в Балтийските страни и Полша, алиансът реши да създаде „инструмент и процедури, необходими за възпиране и ефективен отговор на заплахите от хибридни войни“.

Сили за бързо реагиране

В продължение на много години САЩ настояваха европейските държави да увеличат разходите за отбрана и да допринасят по-осезаемо за собствената си сигурност. На срещата на върха в Уелс европейските правителства се съгласиха да предоставят по-голямата част от бойците за силите за бързо реагиране, които могат да се отправят към фронтовата линия в течение на 48 часа, да приключат процеса на предислокация за седмица и да увеличат числеността на тези сили до 30 000 военнослужещи.

Временните сили, в чийто състав влязоха военнослужещи от Германия, Дания и Норвегия в момента преминават подготовка. Към 2016 ръководството на сухопътните части на бригадата ще се предава между Великобритания, Франция, Германия, Италия, Полша и Испания. При подкрепата на военно-въздушните и военно-морските сили и специалните части потенциалът им ще расте и ще достигне пълна бойна готовност през 2017 г.

Трябва да анализираме възможните варианти за действия в случай, че политиката на възпиране се окаже неефективна. През първите няколко часа на конфликта демократичната концепция, че войната е прекалено сериозно нещо, за да се оставя на генералите, може да постави НАТО в неизгодно положение. Йоан Мирча Паску, бивш министър на отбраната на Румъния, а днес член на Европейския парламент, смята, че „сериозните решения трябва да се приемат така, както се взимат решенията в ЕС за въвеждането на санкции“.

Подкрепено от Кремъл

Споровете вътре в ЕС за въвеждането на санкции срещу Русия се водиха няколко месеца и се превърнаха в отражение на различните интереси на 28-те демокрации. Русия анексира Крим през март, въстанието на опълченците в Източна Украйна, подкрепено от Кремъл, започна през април. ЕС публикува своя черен списък с чиновници, против които бяха въведени санкции, през март, но икономическите санкции влязоха в сила едва през юли, след инцидента с пътническия самолет в Източна Украйна, при който загинаха 298 души – предимно граждани на ЕС.

В случай на конфликт с Русия не е изключено при вземането на решение в НАТО да участват европейски чиновници, които в хода на украинската криза отстояваха презумпцията за невинност на Путин. Сред тях могат да бъдат посочени унгарският министър-председател Виктор Орбан, който се срещна с Путин в Будапеща на 18 февруари. Новият гръцки премиер Алексис Ципрас прие руския посланик, което беше неговата първа среща с посланик на чужда държава към момента на встъпването си в длъжност.

Командването на ВС на НАТО се ръководи от щабквартирата в Белгия, начело на която традиционно е американски офицер – в момента това е генералът от ВВС на САЩ Филип Брийдлав. Докато на 5 февруари в Брюксел, министрите на отбраната на страните-членки на НАТО обсъждаха механизмите за усилване на алианса, един високопоставен чиновник каза на журналистите, че силите на Брийдлав ще са „постоянно“ под контрола на политиците.

Какво означава това – този въпрос ще се обсъжда от министрите на отбраната през юни. Един от вариантите се заключава в това да се даде на военното командване правото да провежда учения за боеготовност. Извънредни пълномощия – това е много коварно нещо, особено в случая с „хибридното“ проникване.

„Няма никакъв смисъл от създаването на бригади за бързо реагиране, ако вие не можете да взимате политически решения в адекватните срокове. Това също е елемент от плана за осигуряване на готовността, по който все още няма окончателно решение“, заяви американският посланик в НАТО Дъглас Лют./БГНЕС