Няма реформа, докато Темида избира компотите пред компютрите

Какво искат магистратите – повече пари. Какво искаме ние – повече справедливост, по-качествено правосъдие. Пресечната точка е реформата – за да бъдат удовлетворени и едните, и другите. Но в бюджета за тази година няма средства за увеличение на заплатите. А реформата магистратите я избутват на втори план. Но въпросът за парите – никога. Един анализ на Калина Николаева.

Каквото и да се говори във Висшия съдебен съвет (ВСС), става дума за пари. През годините няма състав на съвета, който да не се е захванал приоритетно с повишаване на заплатите в системата, с уреждането на хонорарите си и бонусите в края на годината. Вярно е, че българските магистрати получават в пъти по-малко от колегите си от другите страни от ЕС (в същото време гилдията е най-многобройна на глава от населението).

Но това се отнася за всички обществени сфери в България. Държавата ни е бедна и на фона на българската действителност магистратите имат прилични възнаграждения. Доходите им са сигурни, позволяват им да живеят достойно, да плащат ипотеки, да ходят на почивки в чужбина, да помагат на родителите си и да не се замислят при нужда от за частен лекар или детска градина.

Преди седмица обаче, в края на едно тежко заседание, продължило дълги часове, на което беше отстранена от длъжност шефката на Софийския градски съд Владимира Янева, в допълнителните точки към дневния ред на съвета се появи увеличение на заплатите. С 12%. Кадровиците решиха да поканят финансовия министър Владислав Горанов този четвъртък (26 февруари), за да бъде обсъден разчетът на средствата, нужни за повишаването на заплатите.

В бюджета на системата за тази година няма пари за скок на заплатите. Сега най-ниската основна заплата на магистрат е 1546 лв. Идеята на ВСС тя да се увеличи до около 1800 лв. Всеки месец заплатите в системата струват 20 млн. лв. Така че за увеличение от 12%, ще са нужни поне 24 млн. лв. до края на годината.

Факт е, че възнагражденията в съдебната власт не са актуализирани от близо три години, макар и по закон да са обвързани със заплатата в бюджетния сектор, която за този период се е повишила значително. Факт е, че нито едно правителство не се съобрази с искания от съдебната власт годишен бюджет. Нищо, че по конституция той трябва да е независим от прищявките на изпълнителната власт.

Тук не иде реч за сиромахомилство. Законът трябва да се спазва. Въпросът обаче е как точно сега, след като три години ВСС кротуваше, изведнъж се сети да разглежда темата извънредно. При това повечето от самите магистрати не биха провокирали този дебат, от елементарно чувство на срам, явно давайки си сметка за общото положение на държавата. И тъй като съветът не веднъж е дал основание да се съмняваме в чистотата на действията му, да погледнем контекста, в който се активизират за скока в заплатите.

Точно сега ВСС е изправен пред много сериозни въпроси за решаване, далеч по-важни за бъдещето на системата от увеличението на парите. Очаква се да се вземат адекватни мерки за проблемите със случайното разпределение на делата, да бъде решена съдбата на ръководството на ключовия Софийски градски съд по т.нар. скандал „гнили ябълки” и да се избере кой да управлява временно този съд до избирането на нов титуляр.

Когато в края на м.г. група софийски съдии се разбунтува, то не беше за заплати. А защото най-сетне свърши търпението им към безобразията и порочните практики в системата.

Ако Владислав Горанов приеме поканата на ВСС и отиде на заседанието му този четвъртък, е ясно, че целият дневен ред ще мине под знака на парите. Това ще бъде и отразено с приоритет в новините.

Обществото допълнително ще се настрои срещу съдебната система (вижте само коментарите във форумите под информациите за готвеното увеличение), но фокусът ще е изместен. Точно това вероятно цели съдебният съвет.

Прожекторите вече няма да са върху него, а върху всички алчни съдии, прокурори и следователи, които за пет пари работа не вършат, но ще подобрят доходите си. Другата цел на съвета е изпрати сигнал към самите магистрати колко са загрижени за благосъстоянието им. И как това е приоритет. Истински важните теми може да почакат.

Всъщност, членовете на съвета знаят, че увеличението на парите е единственото нещо, с което могат да станат поне малко симпатични на хората от системата, защото с действията си отдавна са загубили легитимност. Все пак всеки иска да получава повече.

Истината е, че колкото и пари да има в системата, наливани от държавата или от еврофондове, приоритетно се гледа на възнагражденията и на личните облаги. Реформата винаги е на втори план. Ако оставим ВСС да избира между компоти и компютри, храната ще е на първо място. Измъкване от блатото няма.