– Горанов подгря парламента с 45 минути реч за дълга

Горанов подгря парламента с 45 минути реч за дълга

Министърът на финансите Владислав Горанов. Снимка: БГНЕС

В 45-минутна реч, предавана пряко по БНТ и БНР, министърът на финансите Владислав Горанов защити в парламента належащата нужда от ратификация на договора с четирите банки-дилъри за 8 млрд. евро нов дълг до 2017 г. Условията са за лихва до 10% и до 30-годишни емисии. 43-ият парламент предстои да гласува проекта днес.

Предварително заявените позиции на 8-те политически сили са вече ясни: БСП, „Атака“, АБВ, ДПС и неколцина депутати от БДЦ, свързани с партията на Бареков, ще гласуват против. В подкрепа на намеренията на правителството са ГЕРБ и Реформаторският блок. Но Патриотичният фронт отказа да подкрепи ратификацията и така одобрението е на кантар. [related-posts]

Пред депутатите – и заради прякото предаване, Горанов направи подробен преглед на състоянието на държавния бюджет за 2014-а и 2015-а. Той обаче не даде никаква информация относно параметрите на договора с четирите банки дилъри (Сосиете Женерал, Уникредит, HSBC и Ситигруп), нито за комисионите им по сделките за предстоящите емисии дълг.

Горанов обаче беше изчерпателен относно състоянието на фискалния резерв и поне на три пъти подчерта, че до края на 2017 г. България има падежи на дълг – т.е. трябва да върне, общо 12 милиарда лева. Министърът на финансите заяви, че в края на май е падежът на краткосрочния заем от 1.5 милиарда евро, изтеглен миналата есен. Сумата беше получена от същите банки, като наскоро Горанов обясни, че условието да бъде отпусната, била да се премине към по-дългосрочно сътрудничество. Затова и бил подписан договорът, който сега се предлага за ратификация.

Парите бяха използвани за изплащане на гарантираните до 100 000 евро депозити в затворената от 19 юни 2014 г. КТБ. Причината българската държава да вземе заем беше, че във Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите имаше не повече от 2 милиарда лева, крайно недостатъчни за изплащане на влогове за 3.6 милиарда.

Условието обаче беше, че Фондът трябва да върне парите на държавата – за целта му е гарантирана държавна гаранция за облигациите, които предстои да емитира, за да събере средствата. Но преди месец Горанов обясни, че дори и това да стане, парите няма да се върнат на банките, а ще отидат във фискалния резерв.

Министърът на финансите отбеляза, че ако средствата не бъдат върнати на четирите банки през май, има клауза за удължаване с още няколко месеца – до октомври, но при по-неизгодни лихвени проценти.

Освен за КТБ, държавата подпомага и ПИБ, на която осигури ликвидна подкрепа. В пространното си слово министърът на финансите обясни, че от настоящите 8.117 милиарда лева във фискалния резерв, 900 милиона от тях стоят на депозити в Първа инвестиционна банка при 2% лихва. Първоначално там са били 1.2 милиарда лева, сложени там още при кабинета „Орешарски“, когато през юни банката стана обект на злонамерена атака.

„… Тъй като законът за държавния бюджет за 2014 г. не допускаше поемането на нов дълг за ликвидна подкрепа на банките, тогава българският финансов министър (Петър Чобанов, днес депутат от ДПС – б.р.) взе краткосрочен 6-месечен заем, който падежираше в края на 2014-а, не както през 2008-а, тайно, секретно и грешно. (През 2008-а тогавашният министър на финансите в правителството на тройната коалиция Пламен Орешарски, отново заради атака срещу ПИБ, с необявено публично решение – по споразумение с БНБ, подкрепи банката с 360 милиона лева. По времето на тройната коалиция 4% от фискалния резерв, който тогава е над 7.5 млрд. лeва, е бил в 17 търговски банки. Б.р.)“

Горанов подчерта, че през 2014-а тази подкрепа е била направена по закон. Тези 1.2 милиарда помогнаха на една от най-големите български банки, с най-големите клонови мрежи, да продължи да работи, заяви министърът на финансите.

Освен тези 900 милиона лева от фискалния резерв, които са в ПИБ, други 1.49 милиарда лева от резерва са за управление на радиоактивните отпадъци и за управление на извеждането от употреба на ядрени съоръжения. Тези средства трябва да стоят налични, както и 2.445 млрд. лева на Сребърния фонд, обясни Горанов в пленарна зала.

Публична защита на дълга

По-рано днес по БНТ министърът на икономиката Божидар Лукарски също защити необходимостта от нов дълг с думите: „Има политическа химия между мен и министър Владислав Горанов. Дългът ще покрие стари задължения на държавата. Мисля, че трябва да бъде взет“.

Той обясни, че част от дълга ще отиде за покриване на вътрешнофирмената задлъжнялост. Точно каква е тя Лукарски не можа да каже. „Между другото има разминаване на данните на НСИ и другите данни. Бизнесът отчита по-голяма фирмена задлъжнялост, отколкото отчита НСИ“, добави той.

Лукарски прогнозира, че при гласуването на дълга в парламента ще има спънки. „Сега е времето за теглене на такъв дълг, защото финансовите пазари в момента са подходящи, нещо, което Горанов също не обясни, но джентълменски се извини. Вярвам, че колегите ще го разберат и ще го подкрепят“, каза Лукарски. По думите му Горанов се справя много добре с разпределянето на перата. „Той ми прави впечатление като най-подготвения професионално кадър“, обяви Лукарски.

Президентът Росен Плевнелиев също подкрепи договора с четирите банки. Един от аргументите му е, че така „България да може да се възползва от най-ниските лихви, за да може да облекчи дълговата си тежест и то по прозрачен начин“.

„Не само Народното събрание и народните представители, народът трябва да знае точно колко пари за какво и как ще се похарчат. И това трябва да се случи в рамките на отговорен дебат“, каза държавният глава и заяви, че се надява българският политически елит да не се изпокара, а да бъде на нивото на очакванията за стабилност.

Малка отсрочка

Лидерът на ДПС Лютви Местан заяви в парламента, че това е най-големият дълг, емитиран от България за последните 30 години и отбеляза, че няма да бъде възстановен в рамките на мандата на този кабинет.

По думите на Местан не са създадени предпоставките да се вземе информирано решение. „Можем да спорим политически за необходимостта от дълга, параметрите във втория елемент – по отношение на погасяването на евентуалния прогнозен дефицит. Дългът има два елемента – покриване на стари дългове и прогноза за дефицит“, подчерта той.

Лидерът на ДПС поясни, че прогнозата и планирането на дефицит е проблем, по който не е нужно да се постига съгласие. „Дойдохте с обещание за реформи, а реформи и дефицит са откровени антоними“, коментира той.

Според него има разминаване в оценки на водещи експерти, които твърдят, че в най-фриволен прочит на фактите, онова, което дължим като задължения за плащания по дългове, е в размер на около 8 милиарда. Според експерти на ДПС стойностите са малко над 9 милиарда.

„В проекта четем съвършено различни стойности. Това не прави чест на българската държава – отвън изглеждаме като разграден двор“, обобщи лидерът на ДПС.