– Само 1/3 от българите е-грамотни

Само 1/3 от българите е-грамотни

Снимка: БГНЕС

България трябва да се справи със сериозното си изоставане в придобиването на умения за ползване на цифрови технологии на основно равнище. Eдва 34 на сто от българите притежават базови умения като изпращане на електронна поща, използване на средства за редактиране, инсталиране на нови устройства и т.н., а специалистите в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) представляват едва 1.7% от работната сила. [related-posts]

Това показва индекс DESI за навлизането на цифрови технологии в икономиката и обществото за 2015 г. По този индекс общата оценка за България е 0.33, като с този резултат тя се нарежда на 27-мо място в класацията по DESI.

С оценка 0.32 относно човешкия капитал – т.е. уменията за ползване на цифрови технологии, България се нарежда на предпоследното 27-о място измежду държавите от ЕС, въпреки известния си напредък – миналата година оценката е била 0.29.

Българите ползват най-често онлайн услуги за видеоразговори и социални мрежи, а най-малко използват интернет за извършването на сделки. Само 54% от българските домакинства разполагат с фиксирана широколентова връзка към интернет, което нарежда страната ни на 26-то място в ЕС, но връзката на значителна част от тях – 44%, е високоскоростна.

54% от българите ползват редовно интернет, но пък ползвателите извършват широка гама от онлайн дейности. Те комуникират чрез гласови или видеоразговори (82%) и участват в социални мрежи. Участието на българите в тези две дейности е сред най-високите в ЕС.

Използването на цифрови технологии може да се подобри и в областта на обществените услуги, в която страната заема последното място. България попада в групата на държавите с ниски резултати — под средните. С оценка от 0.44 за свързаността България заема 23-то място измежду държавите от ЕС – по-добро от общата ѝ класация). Въпреки това 7% от домакинствата все още не са покрити от фиксирани широколентови мрежи, а близо половината от домакинствата не са абонати на такива мрежи.

България е изправена пред два основни проблема по отношение на свързаността. На първо място, трябва да се подобри покритието с фиксирани широколентови мрежи, обхващащи 93% от домакинствата, което е под средното за ЕС (97%). Второ, трябва да се увеличи броят на абонатите с широколентов достъп: само 54% от домакинствата са абонати с фиксиран широколентов достъп, а на всеки 100 души 58 са абонати с мобилен широколентов достъп, което ограничава способността на България да се възползва от предимствата на цифровата икономика.

Една от причините за ниската степен на навлизане на широколентовия достъп в България може да е цената за абониране за него, тъй като в базовия си вариант той е един от най-скъпите (на пето място) в ЕС. Ако българин поиска да се абонира за широколентова връзка, той трябва да изразходва за това средно 2.1% от своя брутен доход, т.е. доста повече от средната стойност за ЕС от 1.3%.

България има по-добър резултат от средния за ЕС по отношение на покритието с високоскоростен широколентов достъп. Мрежи, способни да предоставят високоскоростна връзка (от поне 30 Mbps), обхващат повече от две трети (68%) от българските домакинства (спрямо 62% средно за ЕС)а а с такава връзка разполагат 44% от абонатите за достъп до интернет по фиксирана линия.

С цел да развие напълно своите цифрова икономика и общество, България трябва да повиши уменията на своите граждани за ползване на цифрови технологии.

Използването на интернет (за онлайн дейности) е измерението на DESI за 2015 г., по което България се представя най-добре от всичките пет измерения. Оценката на България е 0.4 (увеличение спрямо 0.35 за предходната година), с която заема 19-о място измежду държавите от ЕС. Българите ползват интензивно онлайн услуги за видеоразговори и социални мрежи. Българите изглежда най-вече се въздържат да използват интернет за извършването на сделки, тъй като България изостава както в банкирането, така и в пазаруването онлайн.

Българските ползватели на интернет извършват широка гама от онлайн дейности. Те комуникират чрез гласови или видеоразговори (82%) и участват в социални мрежи. Участието на българите в тези две дейности е сред най-високите в ЕС. Българските ползватели на интернет също така четат новини онлайн (74%), слушат музика, гледат филми и играят игри онлайн (57%).

Българите силно желаят да участват в горепосочените онлайн дейности, но са по-малко склонни да извършват сделки онлайн. Само 8.5 % от българските ползватели на интернет използват онлайн банкиране, а 28% пазаруват онлайн, като тези проценти са сред най-ниските за всички държави от ЕС. Това е ключово предизвикателство за България по отношение на използването на интернет от нейните граждани, тъй като цифровата икономика частично се подхранва от потреблението от гражданите по онлайн канал.

Оценката за внедряването на цифрови технологии от предприятията в България е 0,24. Българските предприятия трябва да използват по-добре възможностите, предоставяни от онлайн търговията и социалните медии.

Истинска цифрова икономика е тази, при която предприятията се възползват в пълна степен от възможностите и ползите, предоставяни от цифровите технологии, както за подобряване на своята ефикасност и производителност, така и за контакти с клиентите и осъществяване на продажби. За тази цел България може да извлече повече предимства от цифровите технологии. Внедряването на цифрови технологии е важен двигател на растежа на производителността на труда и трябва да се засили. Процентът на предприятията в България, които използват цифрови технологии, като например електронен обмен на информация (софтуер за планиране на ресурсите на предприятието (ERP) — 28%), електронни фактури (8,8%), социални медии (7,3%) и услуги „в облак“ (6,3%) е сред най-ниските в ЕС.

Българските предприятия трябва да се възползват и от възможностите, предоставяни от електронната търговия. Много малко МСП в България продават онлайн (5,5%), като по този начин реализират едва 1,4% от своя оборот, а още по-малко МСП (2,1%) извършват онлайн трансгранични продажби в други държави — членки на ЕС. Без цифровизация и използване на електронната търговия българските предприятия ще бъдат затруднени да се конкурират в глобалната цифрова икономика.

Цифровите обществени услуги са измерението, по което България е с най-лош резултат. С оценка от 0,24, България се нарежда на последното място сред държавите от ЕС, като оценката е малко по-висока от предходната година, но мястото в класацията остава същото.

Ефективността и степента на услугите, предлагани от системите за здравеопазване, може да бъде значително подобрена чрез цифровизация. Възможно е подобряване на резултатите на България в областта на електронното здравеопазване, а именно като се насърчава по-широкото прилагане на електронния обмен на медицински данни (извършван само от 8,7% от българските общопрактикуващи лекари спрямо 36% средно за ЕС). Само 4,6% от общопрактикуващите лекари предават рецептите на аптеките по електронен път, показват резултатите на DESI.