Кметът на Варшава Хана Гронкевич-Валц обяви, че няма да връща на мястото му демонтираният заради строителството на метрото паметник на Братята по оръжие. Монументът, подобен на Паметника на съветската армия в София, е в чест на съветските войници, освободили Варшава по време на Втората световна война. Паметникът е поставен от полските граждани през 1945 г. Но днес местонахождението му във варшавския район Прага е сметнато за политически нецелесъобразно от местните власти.
В интервю за полското радио RMF-FM кметът на Варшава заявява, че на съдбата на паметника влияе отношението към действията, предприемани от съвременна Русия. Според Гронкевич-Валц, руската политика напомня на варшавяни за събитията от 1945 г. Това не им допада и затова е по-добре паметникът да не се възстановява, смята тя.
„Сред депутатите няма желание да бъде върнат паметникът – това е преди всичко от техните компетенции. Аз също нямам желание да върна този паметник“, казва кметът на Варшава.
Паметникът на Братята по оръжие е бил първият монумент в следвоенна Варшава. В деня на откриването му на пиедестала били поставени гипсови фигури с имитация на бронзово покритие, направени в берлинската Академия за изящни изкуства. Скулптурите от бронз били отляти през 1946 г. и след година поставени във варшавската Прага.
Надписите на пиедестала са на полски и руски език и гласят: „Слава на героите на Съветската армия, другари по оръжие, които дадоха живота си за свободата и независимостта на полския народ. Този паметник е издигнат от жителите на Варшава през 1945 г.“
Паметникът бил демонтиран през 2011 г. заради строителството на централния участък на втората линия на метрото в полската столица. Срещу повторното му завръщане протестираха жители на Варшава и от Института за националната памет. Социологическо проучване, проведено през 2012 г., показа, че за преместване или окончателен демонтаж на паметника тогава са били само 12% от анкетираните. Над 70 на сто са смятали, че монументът органично се вписва в архитектурния ландшафт на полската столица.
Опазване на руските и съветски военни гробове и паметници е уредено от руско-полската спогодба от 1994 г. Полските власти са отговорни за целостта на паметниците и трябва да предотвратят каквито и да било действия, които биха им причинили щети.
Какво Полша няма да забрави и да прости
На 1 август 1944 г. започва въоръженият опит на полската Армия Крайова (Armia Krajowa) да освободи Варшава от немска окупация в края на Втората световна война. То е част от общонационално въстание, наречено Операция Буря (Plan Burza). Полските войски се съпротивляват на водените от немците войски до 2 октомври (общо 63 дни).
Загубите от полска страна са 18 000 убити войници, 25 000 ранени и над 250 000 убити цивилни, най-вече при масови екзекуции, провеждани от настъпващите германски войски, които дават над 17 000 жертви и 9000 ранени. Приблизително 85% от града е разрушен по време на градската партизанска война и след края на въстанието, когато германската армия по заповед на Хитлер изгаря повечето квартали.
Въстанието започва в ключов за войната момент, докато Червената армия наближава Варшава. Въпреки че след 16 септември 1944 г. се намира на неколкостотин метра от полската столица, съветските войски така и не установяват връзка с въстаниците.
Въпреки съмненията доколко е рационално въстанието да започне, то все пак се планира. Ситуацията се изостря, когато успехите в операция „Багратион“ (съветската офанзива в Беларус) водят Червената армия до старата полска граница през юли 1944 г. В този момент трябва да се реши дали да започне при риска за проблеми със съветската подкрепа, или да отпадне и да се остави съветската пропаганда да описва Армия Крайова като колаборационистка и неефективна.
Става ясно обаче, че след успешното сътрудничество при освобождаването на различни градове като Вилнюс, пристигащите след това части на НКВД или разстрелват, или изпращат в ГУЛАГ повечето полски офицери и войниците, които не се съгласяват да се присъединят към Съветската армия. А Катинското клане – масовото убийство на близо 22 000 поляци (офицери и интелектуалци), извършено от служители на съветското НКВД, оказва почти непоправимо въздействие върху полско-руските отношения. Жертвите са взети като пленници, когато Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г.
ян. 30, 2017 Коментарите са изключени за Диктатура на ТВ-тариата
„Първо. Давам на новия парламент две седмици от свикването му да започне конкретна работа по приемането на решенията на народа от референдума. Ако за две...31 ян., 2017 Коментарите са изключени за И Австрия забранява бурките
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за С ново броене прокуратурата брои референдума за задължителен
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за И дете с белезници след забраната на Тръмп за бежанците
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за Гръцките фермери блокираха пътя при Промахон
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за Анкара прати турски военни в гръцки води
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за И Австрия забранява бурките
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за С ново броене прокуратурата брои референдума за задължителен
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за И дете с белезници след забраната на Тръмп за бежанците
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Гръцките фермери блокираха пътя при Промахон
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Анкара прати турски военни в гръцки води
1 | CHF | = | 1.84373 лв |
1 | EUR | = | 1.95583 лв |
1 | GBP | = | 2.19583 лв |
1 | USD | = | 1.76137 лв |
ян. 28, 2017 Коментарите са изключени за Разни комшии, разни идеали
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Върви, народе обгазени!
Над 10 емблематични за София паметници осъмнаха с противогази и табели с иронични надписи. Причината за мащабна акция на неправителствената организация „Спаси...дек. 09, 2016 Коментарите са изключени за Стотици руски спортисти са облажили от допинга
Над 1000 руски спортисти, сред които и олимпийски шампиони, са се облагодетелствали от държавната руска допингова програма между 2011 и 2015 г. В най-малко 30 спорта,...
You must be logged in to post a comment.