Не можеш да зубриш за гражданин

Снимка: Facebook

Гражданско образование от първи до дванайсeти клас. Това поискаха министърът на образованието Тодор Танев и евродепутатът от Реформаторския блок Светослав Малинов. Според двамата политолози и преподаватели в Софийския университет, въвеждането на подобен предмет в училище може да реши въпроси като купуването на гласове и да повиши качеството на демокрацията у нас.

Дали това обаче е основният проблем в образованието, пречещ на младите у нас да бъдат активни граждани?

Както във всяка друга система, през последните 25 години реформите в образованието у нас се правят на парче. Всеки нов министър пристига с гръмки идеи и започва да къса позитивни примери от чужди системи и опитва да ги пришие към местната.

Това, което не осъзнават всички те обаче е, че резултатът от тези действия е “Франкенщайн”. Не случайно наричаме образованието система – то е организъм от сложни взаимовръзки между редица фактори. То се простира от детската ясла до университета, откъдето получават дипломи бъдещите учители. Би трябвало именно експертите в обществените науки да разбират това най-добре.

Децата, родени в началото на 90-те години, завършват висшето си образование сега. Този, който успее да преброи промените в учебните програми в целия им период на обучение вероятно ще отговори на въпроса защо нивото на обучение у нас спадна толкова много в годините на прехода.

Образованието ни страда от същия постсоциалистически синдром, с който се характеризира цялото ни общество – конформистка система, лишаваща хората от аналитична и критична мисъл.

От най-ранна възраст учениците се учат не да разсъждават, а да слушат, четат и пишат. В образованието ни личната инициатива се свежда до вдигане на ръка и рецитиране на назубреното в час. Липсва екипната работа, а критиката на учебния материал е абсолютно табу. Учителят е поставен на пиедестал, а въпросите идват, едва когато урокът тип лекция вече е изчетен.

Разбира се, е абсурдно да спорим, че е вредно младите хора да бъдат информирани за гражданските си права, устройството на държавата, Европейския съюз и цялостната роля на човека като гражданин.

Много по-ценно обаче е у младите да бъде събудена нуждата да бъдат активни и инициативни – нещо характерно за българите в годините около и след Освобождението и толкова далечно след национализацията на частната собственост през 1944 г.

За 25 години разсъждаване върху реформите на просветата България загуби няколко поколения граждани и учители. За същия период тя роди и немалко активни хора, които дори без да са се учили да бъдат граждани в училище, се борят за своите права.

Само по себе си въвеждането на нов предмет с още информация за наизустяване към сегашната учебна програма няма да доведе до промяна в обществото. Напротив, най-вероятно това ще има същия ефект като ученето на История на БКП преди промените.

Защото гражданството не е стихотворение, което да научиш наизуст. То не е текстът пред теб, а призмата, през която го четеш. И ако политиците наистина искат да пресекат пресъздаването на порочната система от миналото, те трябва да събудят революцията там, вътре в главите.