НЕК договорила по-евтин ток с американските централи

Снимка: БГНЕС

Подписан е меморандум между НЕК и всяка една от американските централи – ТЕЦ AES Марица Изток 1 и ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3, за по-ниски цени на тока. Това съобщи на пресконференция министърът на енергетиката Теменужка Петкова, цитирана от БТА. Дългосрочните договори с двете централи бяха подписани на 13 юни 2001 г. Съгласно клаузите, те са за 15 години и влизат в сила, когато централите заработят.

„Марица-Изток“ 1 заработи на пълна мощност на 30 декември 2011 г. и до 2027 г. НЕК ще изкупува електроенергия от „Марица-Изток“ 1 на цена от над 100 лева. Другият договор е до 2024 г.

„Меморандумите предвиждат, че дългосрочните договори за изкупуване на произведената от централите електроенергия ще бъдат предоговорени и цените – намалени“, каза Петкова. От своя страна пък НЕК гарантира, че ще изплати просрочените задължения към двете централи, които са за около 600 милиона лева.

„Надяваме се до края на март 2015 г. да се случи финалното предоговаряне на условията за дългосрочно изкупуване на енергията от централите“, заяви Петкова. Постигнатото споразумение ще позволи цената на тока да се задържи на сегашните си равнища и да не поскъпва.

Държавната НЕК е натрупала над 700 млн. лева дългове към двете централи и дълго време те не искаха да преговарят, докато държавната компания не им се издължи. До последно вреча са били обсъждани няколко варианта на договорите с американските централи.

Според експерти в бранша, тецовете са се съгласили на намаление на цените, при условие че бъде изкупувана 100% от тяхната енергия и те работят. Все още не е ясно какво ще е намалението, но няма да се удължават сроковете на договорите с централите като компенсация, каквато беше първоначалната идея.

През миналата година Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определи по-ниски цени на тока от двете централи, въпреки че реално такива не бяха договорени от НЕК. Това още повече увеличи дефицита, който натрупва държавната компания, и заедно с недостига заради ВЕИ-тата стигна 600 млн. лв. годишно.

Отделно регулаторът попита Европейската комисия дали дългосрочните договори на високи цени с тецовете не са държавна помощ. До момента няма отговор от Брюксел.

Либерализация

Задача пред Министерството на енергетиката е либерализацията на енергийния пазар да се случи до края на 2015 г. За целта през декември 2014 г. бе създадена Българската енергийна борса, която получи лиценз от ДКЕВР. Оттук нататък ще работим по изграждане на платформата, обясни Петкова.

Като приоритет Теменужка Петкова посочи удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“, която ще се прави от „Росатом“ и „Електрисите дьо Франс“. Освен това отбеляза и изграждането на нова ядрена мощност – 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“, но бе категорична, че това ще се случи, само ако е икономически изгодно за България. 7 блок трябва да изгради по технология на американската компания „Уестингхаус“, като преди това правителството вземе решение.

Газова диверсификация

През 2011 г. стартираха първите конкурси за започване на проучване в българската икономическа зона на Черно море. Като най-перспективен се сочеше блок „Хан Аспарух“, за който има надежда, че запаси от въглеводороди. През 2014-а консорциумът, който участва в проучванията, включващ „Тотал“, ОМВ и „Репсол“, замрази своята дейност до началото на 2016 г. Като основна причина за това се смятат спадналите почти наполовина цени на „черното злато“.

По отношение на диверсификацията на източниците и изграждането на интерконеторни връзки, Петкова каза, че по последни планове интерконекторната връзка с Гърция трябва да бъде пусната в експлоатация до края на 2016 г. По нея се предвижда да потече природен газ, договорен с Азербайджан. Става дума за 1 милиард куб.м. газ. България потребява близо 2.5 милиарда куб. метра годишно.

С Румъния има технически проблем с тръбата, който предстои да бъде отстранен. За изграждане на интерконектора с Турция е създадена работна група, чиято задача ще бъде да подготви проект. За връзката със Сърбия е осигурено е финансиране от ЕС, но е налице проблем с финансирането от сръбска страна.

„Срещата в Баку бе първата за изграждането на „Южния газов коридор“. На нея не сме обсъждали Турция да стане газоразпределителен център“, подчерта енергийният министър. Според нея идеята за газовия хъб в България е много добра. Проектът е подготвен, а министерството вече има яснота и по отношение на техническите и финансовите параметри. Както стана ясно обаче, българският план не среща подкрепа от ЕС.