Гласуването на новия дълг от 16 милиарда прехвърлено за утре

Близо 3-часовите дебати по новия дълг приключиха, без да бъде гласуван, като това се очаква да стане утре, 19 февруари. Отхвърлено беше предложението на БСП за удължаване на времето до приключване на дискусиите и гласуване. Според лидера на „Атака“ Волен Сидеров това е направено целенасочено, за да се използва днешния ден за пазарлъци и склоняване към подкрепа на дълга. Преди това с гласовете на ГЕРБ, Реформаторите и Патриотите парламентът спря прякото излъчване на дебатите.

В 43-ото НС е внесено проекторешението за одобрение на договора с 4-те банки дилъри за нов дълг от 8 млрд. евро (близо 16 милиарда лева), с до 10% лихва и до 30 години матуритет, който да бъде емитиран до 2017 г. Намерението за новия дълг не беше обявено нито в програмната декларация, нито в управленската програма на коалицията, където е вписано консервативно управление на дълга.

Бившият премиер Пламен Орешарски нарече аматьорски обясненията на управляващите да вземат нов външен дълг. Настоящият премиер Бойко Борисов намекна за оставка, ако парламентът не одобри договора с банките.

На този етап Патриотичният фронт няма да подкрепи идеята на правителството за теглене на нов заем в размер на 8 млрд. евро, стана ясно от изявление на Красимир Каракачанов в кулоарите. „Когато искаш някой да те подкрепи, трябва да го убедиш, а не да му поставяш подобни условия. Вариант, при който някой ми казва в 12 без пет „или-или“ няма“, каза Каракачанов.

Лидерът на АБВ Георги Първанов заяви, че парламентарната група на АБВ няма да подкрепи внесения проект за ратификация. Основанията за това са, че предложението е било „сервирано“ в последния момент, а в обсъжданата месеци наред програма за управление също липсва.

Тази партньорска некоректност беше трета поред, заяви Кирил Цочев (АБВ) от трибуната, като изброи първите две: отпадането на данъчния кредит (т.е. връщането на 10-те процента данък за най-бедните) и промените, свързани с пенсионните фондове. Той предложи обслужващите банки да бъдат избрани с конкурс, да бъде фиксиран само в рамките на падежиращите стари дългове и да се прецени, след анализ на дефицитите за 2016-а и 2017-а какъв дълг още може да бъде поет.

За първи път днес в парламента министърът на финансите Владислав Горанов се срещна с коалиционните партньори от АБВ, Патриотичния фронт и Реформаторския блок по темата за новия дълг. Той обаче беше лаконичен за резултатите от тези срещи.

В пленарна зала лидерът на БСП Михаил Миков заяви, че в момента в парламента вървят пазарлъци за подкрепа с цели групи и отделни народни представители за подкрепа за новия дълг. По този повод лидерът на ДСБ и съпредседател на ПГ на Реформаторите Радан Кънев заяви, че по въпроса за новия дълг „не е проведен диалог вътре в мнозинствот, опозицията и в обществото и не може да бъдат наречени „пазарлъци“ естествените процеси на съгласуване на политически позиции“.

За нарушена комуникация потвърдиха и от Патриотите, които смятат, че не може толкова важен въпрос да се решава по този начин.

От трибуната обаче Кънев защити новия дълг с аргумента, че това е добър инструмент, който вече прилагат Полша и Румъния, а вече ще използва и България. „Пред Реформаторския блок седи избор – да пожънем огромен политически дивидент, като се включим в хора на лъжците и започнем да наричаме новата програма нов дълг или да постъпим отговорно?“, запита Кънев.

Кънев заяви обаче, че мястото на дебата за бюджета е в парламента и тук е било мястото, където да се обсъди. Това беше градивната критика, отправена от РБ – по начина, по който беше вкарано предложението. „Няма нов дълг, няма нов дефицит. Това са теми за бюджета и ще ги обсъждаме сериозно по време на бюджета. И ще изстискваме финансовия министър като мокър парцал, защото ще твърдим, че дългът за 2016-а трябва да е по-малък“, каза Кънев.

Нека българският народ знае – в момента тече покупко-продажба на парламентарни групи, купуват се парламентарни групи за гласуването, заяви независимият депутат Велизар Енчев. Той призова депутатите от РБ да не изневеряват на дясната си идеология и да не гласуват подобна лява политика, както и тези от ДПС – да не одобряват заема.

Според соцдепутата Чавдар Георгиев представените договори са единствено от полза на дилърите – банките-агенти, които ще си попълнят каквото искат в него и държавата ще трябва да плаща, без да може да защити националния интерес.

Какво заяви настоящият премиер Бойко Борисов

„Да видим, ако не приемат дълга… Ако не го приемат, 6 милиарда до края на годината, ако ми покажат откъде да ги вземем, понеже аз не знам, ще предоставим на други тази възможност и то още днес. Така че популизмът има измерения до едно време. Оттам-нататък са плащания“.

Какво смята бившият премиер Орешарски

Бившият премиер Пламен Орешарски нарече аматьорски обясненията на управляващите да вземат нов външен дълг – от 16 млрд. лева.

„Веднага в защита се включиха анализатори и наблюдатели – същите, които вещаеха апокалиптични картини преди две години, когато предходното правителство, което ръководих, потърси разрешение от НС да заеме 1 млрд.лв. Повечето от тях, с доста аматьорски коментари за бюджети и особено, за дългове, ни обясняват как да се заемат 16 млрд. лева нови дългове е по-добре, отколкото само 1 млрд. лева“, написа експремиерът във Фейсбук.

Той коментира твърдението на управляващите, че причината за новия дълг било предходното правителство. По думите му това е твърде изтъркано политическо клише, умело разигравано вече доста години, за да може да подведе общественото мнение.

„Не казват с какво е виновно, но продължават да се упражняват в тази теза, вместо да насочат вниманието си върху обърканите политики на сегашното правителство. Новият дълг щял да раздвижи икономиката. Ако бе така, южноевропейските страни с огромните си дългове трябваше досега да са с високи темпове на икономически растеж. Този дълг бил различен, защото щял да бъде инвестиран. Интересно в какво, когато правителствените финансисти обявиха, че той е необходим, за да може да се плащат пенсии и текущи сметки“, пише още Орешарски.

По повод тезата, че новият дълг нямало да влоши дълговите ни показатели, той заявява, че това щеше да бъде вярно, ако страната имаше двуцифрени темпове на икономически растеж. По думите му обаче, за съжаление, планираният от властите растеж не е дори едноцифрен (0.8%).

Във връзка с твърдението, че дългът се планирал в тригодишна перспектива, за да се обезпечи финансовата стабилност, бившият премиер казва, че „подобна безсъдържателна теза е логичен апотеоз“ на необмислените фискални действия, които окончателно ще вкарат страната в дълговата спирала.

Той подчертава, че правителството е заварило фискални резерви от 9 млрд. лева – гаранция за безпроблемно обслужване на държавните дългове поне за настоящата година.

„Вместо да се фокусира върху политиките за стопанско оживление и растеж, наблюдаваме предпочитание към обезпечаване на ресурси за харчене. Така бе и в първия мандат – тогава се изразходва фискалният резерв, сега е ред да се заемат нови дългове…“, завършва коментара си Пламен Орешарски.