Дядо, бре, чети!

Министърът на образованието проф. Тодор Танев. Снимка: БГНЕС

Професоре, … (тук следва една вече популярна реплика от новия филм „Дякон Левски“ на дякона към едно заптие)! Сигурно така би отвърнал средният български дядо на идеята на образователния министър проф. Тодор Танев за „Университет на третата възраст“ – УТВ. Ако въпросният дядо имаше Фейсбук, където министърът днес сподели въжделението си.

Идеята на Танев е за ВУЗ за пенсионери, които „са огромен и абсолютно пренебрегнат контингент в сравнение с нормалните университети в момент на демографска криза“. Този университет, основна специалност в който ще е „геронтологията“, ще подпомага „пълноценния живот“ и „активното гражданско участие“ на възрастните хора.

В новата академия пенсионерите биха се отдали на изследване в области като политология, макроикономика, основи на банковото дело, междукултурни отношения, здравни аспекти на старостта, футурология… И така нататък.

От идеята на министъра струи загриженост към възрастното поколение и дълбок идеализъм. И лъха една безграничност, по Айнщайн (не вселената – другата). Да се чудиш Танев пенсионерите ли облъчва, Хасково ли (където вчера е подхвърлил идеята си за местен ВУЗ), двете заедно ли…

„Много добре (звучи)! Но остава впечатлението, че реформата започва отзад-напред“, гласи първият коментар под постинга на министъра.

И образователната, и пенсионната, и няколко други реформи.

Първо, Танев очевидно е минал покрай добрата идея за ученето през целия живот (life-long learning) – нещо, сочено за жизнено необходимо за благоденствието в информационната епоха. И я е подминал с триста, катастрофирайки в някаква сегрегирана форма ала „училище за циганчета“. Никой никъде в Европа, където се работи по идеята за продължаващо обучение за възрастните, не е говорил за изключването им от общата образователна система, а по-скоро за реинтеграцията им.

Второ (или по-скоро това е първо), в България има много пенсионери, които са далеч по-любознателни и „ученолюбиви“ от внуците си. Те не се нуждаят от специални образователни санаториуми, а от пари за книги, кино, концерти, изложби, театър, екскурзия. Но ги нямат. Редовият български пенсионер къса от залъка и лекарствата си, за да си плати парното, и ползва вестник вместо тоалетна хартия. И отляво, и отдясно купуват електоралната му признателност с индексация на пенсиите от по 5 лева или великденски/коледни добавки.

Докато редовите български пенсионери не могат да прочетат подобни мисли, осенили някой министър, в интернет, просто защото нямат компютър и интернет, идеята за продължаващо образование на хората от третата възраст е най-обикновено лицемерие/скудоумие.

Израз на ампутирана емпатия или поне глуповато лекомислие е да си министър в такава страна и да дискутираш подобни крилати мисли на всеослушание.

А да занимаваш публиката с футурологични измишльотини в момент, когато ГЕРБ без много-много дебати се канят да прокарат държавна субсидия за частните училища и детски градини (с проектозакона за училищното и предучилищно образование, вече минал първо четене), е дебилен фокус за отклоняване на вниманието.