Хиляди емигрират от най-младата държава в Европа

©EPA/БГНЕС

Когато Косово обяви независимост от Сърбия преди 7 години на 17 февруари, ликуващи тълпи се стичаха край огромен надпис “НОВОРОДЕНО”. Днес малката балканска страна има нов национален символ: спирката, където всеки ден се събират хиляди, за да напуснат държавата, от която са се отказали, пише Неби Кена за AP.

Големите надежди са се превърнали в отчаяние за косоварите, които днес отбелязват годишнината от сбъднатата им мечта за независимост.

Десетки хиляди, поне 5000 от които ученици, вече са напуснали страната с нощния автобус през Сърбия за Европейския съюз.

Масовото изселване на хора, което някои дори сравняват с библейския “изход”, е знак за разочарованието от управляващите елити в най-младата, най-бедната и изолирана страна в Европа.

Емиграцията, както и ожесточените протести от януари т.г., заплашват да пренесат икономическите и социални проблеми на Косово извън граница.

©EPA/БГНЕС

Привлечени от обещания за сигурност в чужбина, мнозина не се поколебават да напуснат страната, страдаща от висока безработица и корумпирани власти, които според критиците им се радват на протекции в съдебната система, грижовна към елитите.

Най-богатата страна в Европа – Германия, поема бремето на потока от имигранти. Над 18 000 косовари са пристигнали в бундесрепубликата от началото на годината. По официални данни на косовските власти поне 30 000 косовари са потърсили убежище в чужбина, главно в Германия, от август м.г. досега.

В това число обаче не са включени имигрантите, които пребивават в страната незаконно и не са регистрирани от властите.

По данни на унгарската полиция 23 000 имигранти са пресекли границата на страната от началото на годината. Мнозинството от тях идват от Косово.

Почти никой от тях няма шанс да получи бежански статут, твърдят германските власти, защото не са политически имигранти. Най-често те биват депортирани.

©EPA/БГНЕС

За да контролират потока, германски граничари са раположени, така че да охраняват границата между Сърбия и Унгария. Те помагат на колегите си с паспортния контрол на хората от Косово.

Безработицата в Косово е 30% по официална статистика. Тя е най-висока сред младите на възраст между 15 и 24 – цели 56 на сто. Близо 30% от населението пък живее в крайна бедност.

Наскоро президентът на Косово Атифете Яхяга направи обколка в страната, за да убеждава населението да прекрати този “екзодус”. В някои от градовете, които посети, тя беше посрещната от гневни тълпи, обвиняващи политиците в забогатяване за сметка на народа.

Миналият месец в столицата Прищина гневът взе връх на два пъти. Протестиращи срещу правителството хврърляха камъни и се сблъскаха с полицията, която ги обстрелваше със сълзотворен газ и гумени куршуми, за да ги разпръсне. Властите обвиниха опозицията в опит за направи държавен преврат.

Един от опозиционните лидери Рамуш Харадинай, който подкрепи демонстрациите, заяви, че недоволството е предизвикано от липсата на икономически прогрес.

Косово попадна под контрола на НАТО през 1999 г., след като Алиансът бомбардира Сърбия в продължение на 78 дни, за да спре клането срещу етническите албанци. Откакто обяви независимост от Сърбия, новата страна беше призната от 108 държави, включително България. Скорошното приемане на страната за член на международни спортни организации, като Международния олимпийски комитет (МОК), се прие като голяма победа по пътя за пълна независимост.

Отказът на Сърбия да признае независимостта на Косово обаче попречи на страната и помогна тя да бъде изолирана в международен план. Населението от 1.8 млн. души е предмет на стриктни визови ограничения и може да пътува свободно до едва няколко страни, главно съседните Албания и Турция. Все пак косоварите могат да пътуват до Сърбия, благодарение на сделка с посредничеството на ЕС за признаване на документите, издадени от властите, без да се признава независимостта.

Улесненото пътуване до Турция доведе до това стотици косовски мюсюлмани да се присъединят към “Ислямска държава” в Ирак и Сирия. Опасността от завръщането им накара парламента на страната да гласува закон за хврълянето в затвора на бойците за срок от 15 години. Над 50 заподозрени радикали, включително имами, са зад решетките.

Мисията на ЕС за правосъдие и полиция помогна на местните власти да започнат серия от обвинения и разследвания срещу високопоставени политици. Присъди обаче няма, което доведе до подозрения, че обвинените имат силно влияние в правосъдната система.