Кариеристи или чекисти за МВР

Вицовете за тъпи полицаи са повече от успешните акции на МВР. А МВР, както каза адвокат Николай Хаджигенов по Нова тв, в последните години не прави нищо, освен да храни 50 000 семейства.

Всъщност прави – пълни информационните масиви, заедно със спецслужбите, по поръчките, които дава властта. Некадърните акции, негодните за употреба доказателства, които провалят обвиненията – наред с подкупни магистрати, са доказателството.

Бюджетът на МВР, като повечето бюджети на ведомства в държавата, се изяжда в буквалния смисъл. И дори за нови кубинки не стига, камо ли за обучение по чужди езици и професионални курсове и специализации, от които родното МВР има крещяща нужда. Както и от прочистване на „кадрите“, получили местенце някъде в системата по роднинска линия.

Ще ги сменим, няма да ги сменим, ще ги сменим… Листенцата на тая „срамежлива“ маргаритка късат в последните дни ГЕРБ и Реформаторите. Става въпрос за главния секретар на МВР, шефовете на ДАНС и ДАТО. Като ги сменят, те пък ще сменят другите под тях.

По отношение на висшите кадри в сигурността, генерал-майорът от запаса и премиер Бойко Борисов действа на принципа „газ-спирачки“. Тръгва да сменя – после се отмята. Но с това сме му свикнали още в първия мандат.

Само преди ден един от депутатите на ГЕРБ Пламен Нунев внесе предложение до един месец да бъдат сменени главният секретар на МВР Светлозар Лазаров и председателите на ДАНС и Държавната агенция „Технически операции“ (ДАТО) – Владимир Писанчев и Цветан Китов. По време на второ четене на поправките в Закона за МВР.

После го оттегли. После министърът на вътрешните работи Веселин Вучков каза, че ще внесе предложение за поста главен секретар на МВР, след като бъдат обнародвани промените. Какъв се търси ли? Вучков направи някакво описание: „… достатъчен професионален опит, много добра професионална биография, която се опира на поетапното развитие в кариерата“.

Ако тия критерии, вече приети в закон – т.е. за поне 5 години на ръководен пост, действаха през 2001-а, Борисов никога нямаше да стане главен секретар на МВР. Но това е друга тема. Въпросът е колко професионалист е човек, направил кариера в МВР? Защото в голямата част от случаите това означава, че е бил угоден някому.

Колко професионалист беше Цветан Цветанов, престоял на бюро на „Шести септември“ доста време и непомирисвал истинска служба? Ами Светлозар Лазаров, комуто сега се клати стола, заради тъста си ли е направил такава стремглава кариера в спецслужбите или наистина го бива? Съдейки по някои от издънките му при акции, едва ли.

Колко професионално беше от страна на главния секретар Бойко Борисов да нареди да се гърми с гранатомети по Чакъра, барикадирал се в къщата си? Ами Валентин Петров, главният секретар на МВР по времето на Румен Петков – биография на ченге от кариерата, отстранеен бързо, за да се потули скандала и участието му в аферата с Куйович.

В случай че следващата власт иска да смени бъдещия нов главен секретар, какво ще напише в закона – може би 6 години на ръководен пост, или два чужди езика? Кой знае.

Въпросът не е в конкретната смяна на хора, които със сигурност са за смяна. А за принципите, по които се провежда подборът на кадрите в сферата на сигурността. Защото слагането на некомпетентни, макар и „наши“, хора, деморализира всички надолу и те не си вършат работата, както отбеляза доц. Николай Радулов.

Впрочем, принципът на чекиста Дзержински, за „хладния ум, горещото сърце и чистите ръце“ всъщност си е много точен. И ако мат’рялът не позволява първите два критерия, поне ръцете им измийте.