Бомбата със закъснител под формата на мир

©EPA/БГНЕС

©EPA/БГНЕС

Анализ на Леонид Бершидски за BloombergView. Той е базиран в Берлин писател, автор на три новели и две документални книги. Бершидски е основател и главен редактор на най-големия бизнес ежедневник “Ведомости”, съвместен продукт на Financial Times и Wall Street Journal. Той е първият издател на руското издание на Forbes и основател на сайта Slon.ru. Заглавието и преводът са на Ureport.

Когато световни лидери прекарат цяла нощ в преговори, нещо трябва да произтече. Резултатът от 17-часовия тест по издръжливост на ниво Айрънмен в Минск е споразумение за прекратяване на огъня в Източна Украйна, смекчаващо поражението на властите в Киев във война, невъзможна за спечелване. То дава на подкрепяните от Русия бунтовници два дни за последни териториални завоевания и замрaзява конфликта до догодина.

Предизвикателството сега е прекратяването на огъня да се задържи, за разлика от преди. Не е ясно дали руският президент Владимир Путин, който доказа, че е ненадежден партньор в преговорите в последните месеци, ще спази малкото направени от него отстъпки. Ако той бъде принуден да го направи, това ще е голяма дипломатическа победа за германския канцлер Ангела Меркел. Аз залагам обаче, че това няма да е последният кръг преговори на виско ниво: споразумението, продукт на преговорния маратон, е твърде противоречиво, за да проработи в дългосрочен план.

От срещата излязоха два отделни документа: изпразнена от съдържание декларация, в която преговарящите страни потвърждават “пълното зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Украйна”, и документ от три страници с 11 точки, претендиращ да е пътна карта за въвеждане на мирното споразумение от септември м.г. Всъщност това е ново споразумение, по-благослконно към подкрепяните от Русия бунтовници, отколкото беше септемврийската договорка.

Бойните действия трябва да бъдат прекратени в полунощ на 15 февруари. Украинската армия трябва изтегли артилерията си поне на 50 км от сегашната разделителна линия, която в последните месеци бунтовниците преминаха значително:

В знак на безсмислен компромис бунтовниците също трябва да се изтеглят на същото разстояние от договорената през септември разделителна линия. Това на теория означава, че нито една страна няма да може да обстрелва територията на другата. Това също значи, че проруските сили ще задържат контрола над цялата спечелена след септември територия, която вероятно ще разширят в следващите два дни, докато сраженията все още са позволени, според документа.

Киев е призован да съблюдава вече излязъл от употреба закон, приет от украинския парламет през септември, даващ специален статут на държаните от бунтовниците територии. Властите трябва да проведат местни избори в тези райони и ясно да определят границите им – но само в съответствие със септемврийското споразумение. Това очевидно противоречи на военната част от новата договорка, оставяща в ръцете на сепаратистите спечеленото в последните бурни пет месеца. Формално това са райони, управлявани от Киев, но военно са в ръцете на бунтовниците.

Това е бомба със закъснител, която според днешното споразумение Русия може да взриви във всеки момент, в който не е доволна от това как Украйна спазва останалите условия. Всъщност Русия показа на партньорите си в преговорите тази сутрин как може да се случи това: лидерите на двете самопровъзгласили се “народни републики” в Източна Украйна, които бяха в Минск, но не взеха участие в основните преговори, за кратко отказаха да одобрят сделката, близо час преди да тя да бъде обявена публично и въпреки това в крайна сметка я подписаха.

Останалите условия подсилват позициите на бунтовниците, като стоварват отговорността върху поддържането на мира върху Украйна. Киев трябва да амнистира всички бунтовнически бойци, да възстанови банковата система в районите със “специален статут” и да поднови изплащането на пенсии и социални помощи на местните жители. В рязък контраст със септемврийското споразумение правителственият контрол над границата с Русия ще бъде възстановен до края на 2015 г., след местните избори и след като Украйна промени конституцията си, за да даде автономия на бунтовническите райони. Те включват двата най-големи източни града – Донецк и Луганск.

Предложената реформа е описана частично в документа. Тя ще даде на местните правителства правото да формират собствени полицейски сили и глас в назначаването на прокурори и съдии. Украйна няма да може да лишава членовете на местните парламенти от властта им, а автономните региони ще имат право да изберат собствен официален език – със сигурност това ще бъде руският, а не украинският.

“Русия е федерална държава, но нашите региони дори не могат да си мечтаят за десета от тези правомощия”, написа в Twitter един от водещите опозиционни лидери и противник на Путин Алексей Навални след днешните преговори от Минск.

Противно на предишните предложения на Москва източните региони няма да имат право на вето над решенията на Украйна за външната й политика. Страната обаче е малко вероятно да се присъедини към НАТО в близко бъдеще – нещо, което френският президент Франсоа Оланд подчерта преди началото на преговорите. Ситуацията е твърде неспокойна за това, а заплахата от възобновяване на бойните действия е налице и ще е демоклев меч, надвиснал над Украйна и НАТО.

Като цяло споразумението е близко до желанията на Путин толкова, колкото позволява благоприличието. Затова на излизане от преговорите във видимо жизнерадостно настроение той се пошегува, че това “не е била най-добрата вечер в живота му, но пък утрото е добро”. Въпреки че споразумението не доведе до най-желаното от Путин – Украйна да остане в руска орбита икономически и политически – той нямаше как да се надява това да се случи без категорична военна победа. Изгледите за него във вътрешен план са добри, въпреки че Путин се надява да намали цената, която плати заради войната, включително икономическите санкции на Запада.

От своя страна украинският му колега Петро Порошенко трудно ще успее да извърти изхода от споразумението като победа. Не е изненадващо, че той напусна стаята за преговори на няколко пъти през нощта и дори каза пред Франс прес тази сутрин, че руската позиция е “неприемлива” – два часа преди да подпише сделката. Неслучайно Меркел и Оланд не спестиха похвалите си за него след края на преговорите. Те също така го поканиха на заседанието на Европейския съвет днес в Брюксел. Това е утешителната награда за Порошенко: дори и страната му все още да е потъпквана, лидерите на Запада са готови да се отнасят с него като със съюзник.

След разговорите Меркел каза, че няма “илюзии” и че просто вижда “проблясък на надежда”, че нещата ще сработят. Вярно, че всеки договорен мир е крехък. Яростните украински патриоти, които подкрепиха Порошенко на изборите миналата година и особено доброволците, биещи се на изток, вероятно ще приемат сделката като предателство спрямо техните усилия. Бунтовниците и техните руски господари ще продължат да искат териториални разширения и по-силни гаранции, че Украйна няма да стане пълноправен член на съюзите на Запада.

Ако артилерията все пак притихне в късните часове на събота, Украйна най-накрая ще получи шанс да се развива мирно и да скъса с постсъветските си навици на лошо управление и ендемична корупция. Путин пък ще получи така нужната му икономическа глътка въздух и възможност да възстанови отношенията си с поне някои от западните му партньори. Лидерите на ЕС ще могат да си отдъхнат, че са успели да предотвратят намесата на САЩ, които настояваха да въоръжат Украйна. В крайна сметка няма да има голяма война по границите на Европа. Това са все достойни за уважение постижения, а участниците в преговорите трябва да бъдат поздравени за това, че не се отказаха. Дори точно това примирие да не издържи, вече е ясно, че има силна воля за намиране на дълготрайно решение.

Валутни курсове

1  CHF =  1.84373 лв
1  EUR =  1.95583 лв
1  GBP =  2.19583 лв
1  USD =  1.76137 лв