От мостов заем заради КТБ - към дългове за 16 милиарда

От мостов заем заради КТБ – към дългове за 16 милиарда

Владислав Горанов. Снимка: БГНЕС

От мостово финансиране към облигации. Това е било условието за мостовото финансиране от 3 милиарда лева, което осигуриха миналата есен четири банки: Citigroup, HSBC, Societe Generale и Unicredit Bank. Същите трезори сега са вписани като агенти по новия дълг, за който правителството иска от 43-ия парламент да му разреши да емитира за периода 2015-2017 г.

Още по темата

За условието (bridge funding) се разбра от изявлението на министъра на финансите Владислав Горанов на заседание на Комисията по бюджет и финанси, който заяви, че и Гърция преговаря за същото в момента. Комисията обсъди и одобри за пленарна зала договор за нов държавен дълг до 8 млрд. евро (15.9 млрд. лева), като издаде еврооблигации с максимален срок до 30 г. и с максимална лихва до 10%. .

Мостовият заем беше осигурен по спешност на българските власти, за да изплатят гарантираните влогове в КТБ, тъй като събраните във Фонда за гарантиране на влоговете малко над 1 милиард лева не достигаха. 2 милиарда лева от мостовия заем беше отпусната като заем на Фонда, а падежът на заема изтича през май с опция за удължаване за още 6 месеца. Ако дотогава Фондът за гарантиране на влоговете не успее да набере и да върне парите на българските власти, ще трябва да вземем заем. Освен за вложителите с гарантирани депозити в КТБ, част от средствата бяха и за ликвидна подкрепа на ПИБ.

На 8 януари т.г. Горанов вече обясни, че дори и Фондът да върне заема за КТБ, (който ще изтегли с държавна гаранция – б.р.), парите ще останат във фискалния резерв. Още тогава той заяви, че борчът за КТБ ще се връща с нови две емисии държавни облигации на международните пазари. Първата е планирана през първата половина на годината, а втората – през есента, обясни в началато на януари Горанов, който тогава не даде повече подробности.

Дълг в аванс, БСП сезира КС

На въпрос от комисията как е възможно да се иска одобрение за дълг в аванс, без да има такава практика в нито една европейска страна, Горанов отговори: „Прави се, за да избегнем несигурността в политическата среда“. Той обясни, че когато са търсели средствата миналата есен, са попитали четирите банки при какви условия отпускат парите – и отговорът бил за последващи емисии облигации.

Горанов отново повтори, че докато българската държава управлява бюджет с дефицит, ще трупа дълг, необходим, за да се покрие този дълг.

Депутатът от БСП Румен Гечев заяви, че БСП ще сезира Конституционния съд, ако се приеме решението за теглене на дълг. „БСП смята, че въобще не би следвало да се разглежда точката за теглене на нов дълг. Конституцията ни забранява да възлагаме, на когото и да е да взима дълг, който не е одобрен от парламента. В никой закон или в обсъждане в парламента няма такова число като 8 млрд. евро. Противоречи на Конституцията да се гласуват дългове за бъдещи години. Всяка година дългът се гласува по отделно“, каза Гечев. Той бе категоричен, че никой не е упълномощил правителството да води каквито и да било разговори и да подписва договори на 6-ти февруари за бъдещи дългове за 2016-2017 г.

„Няма страна, в която да се одобряват дългове за години напред. Казвате, че България ще тегли 8 млрд. дълг, какъв сигнал ще има това върху чуждите инвеститори? Ако се приеме този дълг, той ни води по пътеката към гръцкия сценарий. Избрали сте тези посредници за 3 години и няма как да ги заобиколите следващите 3 години, те ще търгуват дълга. Изключително опасно е да се товари българската икономика с дълг от 8 млрд. евро“, каза още Гечев.

Йордан Цонев обяви, че ДПС ще гласува въздържал се, тъй като не разполага с достатъчно информация по предложението. „През 2009 г. преди кризата дългът беше 12.6% към БВП. Това, което имаме като прогноза за 2017 г. е, че външният дълг ще бъде 31.3 %, което представлява около 27.4 млрд. лева. Това е опасно явление. Картината не е добра, възможността страната да влезе в дългова спирала си е сериозна. Ще подкрепяме всяко ваше усилие, което би довело до намаляване на задлъжняване на страната ни“, каза още Цонев.

Наред с това депутатът от ДПС поиска извинение, тъй като припомни миналото лято и заседанието на ръководената от него тогава бюджетна комисия, когато е обсъждано поемането на 1 милиард дълг в бюджета заради КТБ.

В крайна сметка

В крайна сметка бюджетната комисия одобри договора за държавен дълг от 8 млрд. евро за периода 2015-2017 г. Девет депутати бяха „за“, трима „против“ и 5 се въздържаха. Въпреки това, от БСП не признаха гласуването, тъй като държаха гласът на Георги Търновалийски от левицата, който е в болнични, да бъде приет. Председателят на комисията Менда Стоянова отхвърли предложението. В случай че беше зачетен гласът на Търновалийски, предложението нямаше да мине.

Горанов посочи, че това не е договор за дълг и че това остава в прерогативите на Народното събрание, което с бюджета за всяка година приема лимита на държавния дълг. „Записаната максимална лихва от 10% е условна и това бе показано от пласираните емисии дълг през последните години, които дадоха много по-ниски лихви“, каза Горанов.

Според икономиста Красен Станчев първият ефект от новия външен дълг ще бъде за правителството, което ще си осигури относително безпроблемно парламентарно съществуване при запазване на равнището на разходи, въведени като традиция на управлението на публичните финанси от правителството „Орешарски“.

Пред Агенция Фокус Станчев посочва, че вместо да се съкращават разходи, се взимат нови заеми за покриването им от една страна, и за изплащане на стари задължения от друга. Според него странното е, че за 3 години се осигурява продължаване на сегашната философия, въведена от правителството на „Орешарски“ на относително високи разходи и купуването на доверието на избирателите с тези разходи. Това не е добра политика, смята шефът на Института по пазарна икономика.