Повторен фракинг за старите петролни кладенци в САЩ

Затруднена от падащите цени, петролната индустрия на САЩ търси начини за справяне с кризата, пише Bloomberg. Сега производителите отправят поглед към 50 000 вече съществуващи кладенци в страната, които могат да са кандидати за втора вълна на фракинг с използване на техника, която не е съществувала, когато са били прокопавани за пръв път.

Създаването на нов кладенец може да струва до $8 милиона, докато повторния фракинг излиза около $2 милиона – сериозна икономия, когато цените на суровия петрол приближават $50 за барел.

Макар историята на повторния фракинг да е със спорни резултати и дори да му спечелва прозвището „копай и се моли“, сривът на цените принуждава компаниите да търсят нови технологии за по-евтино производство на петрол. Анализът на купищата данни от старите кладенци се превръща в ключово парче от пъзела за намиране на най-добрите кандидати за втори фракинг.

Хидрофракингът е процес на изливане на вода, пясък и химикали в кладенци, които разбиват шистовите скали и освобождават газа и петрола, които излизат на повърхността.

Вторичната употреба на шистовите кладенци обаче притеснява природозащитниците, които се надяваха на забавяне на процеса, вследствие от срива в цените. Критици на метода казват, че причинява замърсяване на подпочвeните води и въздуха и използва твърде много годна за употреба вода.

Докато броят на шистовите кладенци през последната година се е покачил с 64% в сравнение с 2011 г., общият брой на пробитите дупки в земята е двоен – общо 18 200. Това означава, че има много стари кладенци, експлоатирани преди години с все още примитивна технология, които чакат повторното си отваряне.

„Моментът за развиване на тази възможност е перфектен. В момента производството на неконвенционален газ и петрол в Северна Америка е в криза“, смята вицепрезидентът на Baker Hughes.

Най-трудното в повторния фракинг е изпомпването на нова течност в кладенците, които често достигат дълбочина от 1500 метра и изолиране на най-подходящите места за това. Именно този процес е плашил производителите в миналото и ги е карал да прокопават нови кладенци, вместо да опитват втора експлоатация на съществуващите. Сега обаче петролните компании работят усилено за усъвършенстването на този процес.

Водещите производители вече са разработили методи за изпращане на течност надолу по кладенците и насочването й точно там, където трябва. Специалисти отбелязват, че в момента няма голяма петролна компания на континента, която да не мисли за повторен фракинг.

Спадът в пробиването на нови кладенци дава възможност за развитие на новата технология. Хора, близки до индустрията, казват, че когато цените на петрола са високи и индустрията е активна, всички гиганти се целят в максимално производство и не отделят толкова време и средства за експерименти.

Изглежда, че през следващите няколко години петролните компании в САЩ ще имат възможност да направя точно това – да копаят и да се молят за нефт.