Военният министър: И център, и танкове на НАТО в България

нато сили

Освен команден център, НАТО ще разположи и „няколко десетки единици бронирана техника“ в България. Това заяви министърът на отбраната Николай Ненчев пред „24 часа“, като посочва, че на заседанието в Брюксел миналата седмица са били взети решения, които формират най-сериозната трансформация на алианса след края на Студената война.

Командно-контролните центрове са видимото изражение на задачата на НАТО, заради която ние станахме част от алианса – сигурността на всеки един член е колективна задача на всички съюзници, казва Ненчев. Според него разполагането им не означава подготовка за война.

Командният център, който НАТО смята да създаде в България, ще бъде настанен срещу „Пирогов“, в сградата на бул. „Тотлебен“ №34, съобщи в. „Преса“. Масивното здание е популярно като Министерство на отбраната 2 и в него се намират съвместното командване на силите, ръководещо операциите на армията в страната и в чужбина, щабовете на пехотата, Военновъздушните сили и управлението на Военна полиция.

„Тези центрове ще поддържат колективното отбранително планиране и ще подпомагат координацията на многонационалната подготовка и военните учения. Предвижда се разполагане на минимално оборудване, което не може да бъде използвано за каквито и да е било настъпателни действия. Мерките за засилване на отбранителните способности на съюзниците са в отговор на агресивните действия на Русия и са част от нашите задължения за колективна отбрана“, добави Ненчев.

„България е работила за разполагането на такъв център на наша територия, решението е взето и от нас като последователна политика на страната ни. Мерките за гарантиране на сигурността, инициирани през май 2014 г., продължават и през 2015 г. Те трябва да демонстрират решителността и солидарността на алианса. Всички съюзници допринасят за това усилие. Затова и финансирането ще бъде поето солидарно от всички – от приемащите страни, от страните, участващи с личен състав в центровете, и от фондове на НАТО“, уточни военният министър.

Той заяви, че подкрепя предложението за свикване на Консултативния съвет по национална сигурност по въпроси, засягащи отбраната на страната.

„Българските Специални сили получават много добра оценка на всички учения със съюзници и партньори. До голяма степен контингентът ни в Афганистан беше попълнен от тези части. Предстои ни да вземем важни решения за Специалните сили и едно от тях е да преценим дали имаме възможности да участваме в Силите за бързо реагиране.

Това не е въпрос само на желание и решението не бива да е политическо, а военно. Това означава сериозен ангажимент, базиран на преценка дали можем да гарантираме на тези войници специални учения, допълнителни средства за екипировка и много други неща. Очаквам подобен доклад от Щаба по отбраната“, подчерта Ненчев.

Необходимостта от засилване ролята на Силите за специални операции идва, след като на срещата на върха в Уелс бе приет План за действие за готовност на НАТО (RAP), в който бе поставена задача съюзниците да предложат мерки за засилване на способностите на НАТО за бързо реагиране и отговор в случай на непредвидени обстоятелства. За изпълнението на този план ние разработваме национален „Стратегически план за действие на Въоръжените сили за защита на Р България при криза“, в който ще бъде отразено и бъдещето на Специалните ни сили. След това пред нас изпъква предизвикателството да осигурим изпълнението на плана, което е свързано със сериозна организация и значителни финансови разходи, каза военният министър.

Разполагането на тази техника у нас е част от идеята за засилване ученията и общите тренировки с партньорите от алианса. Това е добре за нашата армия, подобрява нейната подготовка и осигурява съвместимостта. Обществото трябва да е спокойно. Поемам обещанието да информираме детайлно, когато всичко е ясно. Все още водим разговори за това. Към момента мога да кажа, че максималната бройка на бойната бронирана техника няма да надхвърли няколко десетки единици. Обществото трябва да разбере, че това не е подготовка за война, а рутинна работа на армията ни. Това ни помага да станем по-добри, поддържа военните в тонус, казва Ненчев.

Според него е очевидно, че дезинформацията цели да всява паника сред населението. „Това е престъпен акт и попада под ударите на закона Трябва твърдо да подчертая, че опитите за дестабилизация и деморализация на България няма да постигнат целта си! С новата политика на видимо изнасяне на оборудване към външните граници НАТО ясно очерта пределите на гарантираната сигурност. България не е сама в окото на задаващата се буря. Заедно с най-развитите страни няма да допуснем хаос и паника да обхванат обществото ни, увери Ненчев.

„Нека все пак не забравяме, че България разполага с професионална армия, която има задачата да пази страната. Всичко останало е в плановете при различни ситуации. По закон ние трябва регулярно да проверяваме тези списъци. В момента разчитаме на достатъчен ресурс, ако някога се наложи да възложим мобилизация. Резервистите са ограничен брой и те са за попълване на мирновременния резерв на Въоръжените сили. Те се водят на военен отчет и могат да бъдат извикани на активна служба в мирно време. Запасните са хора с военна подготовка и са необходими за армията само във военно време. Те може да бъдат призовавани до 63-годишна възраст“, уточни Ненчев.

Ген. Михо Михов подкрепя центъра на НАТО

Изграждането на команден център на НАТО на територията на страната може да подобри боеспособностите на армията ни, заяви пред Радио Фокус ген. Михо Михов от АБВ, председател на Комисията по отбрана в 43 НС. Той изрази недоумение от интерпретациите по темата, като посочи, че един такъв център няма да бъде използван срещу Русия, но може да помогне в координацията с партньорите ни от НАТО, ако кризата в Украйна се разрасне и напрежението там ескалира.

„Винаги държа на това уточнение – повече НАТО в България означава повече боеспособни съединения на Българската армия. Един център, за който стана дума, не е нещо ново. Във втората половина на 2013 г. българското правителство и Министерството на отбраната подписаха меморандум за създаване на един друг изследователски център“, обясни ген. Михов.

Той допълни, че скоро в парламента депутатите ще дискутират по темата къде и как българските военнослужещи могат да носят своята служба. Отклоняването на темата в посока командни центрове е вредна и злонамерена по отношение на боеспособността на въоръжените ни сили, категоричен бе ген. Михов.

Бившият вицепрезидент определи спекулациите за мобилизация в Българската армия по отношение на конфликта в Украйна като „смешни“. Председателят на парламентарната комисия по отбрана каза още, че промените за Закона за предучилищното и училищно образование предвиждат да се въведе подготовка на учениците за действие в екстремални условия. Според него едно такова обучение може да бъде в ползва и при екстремни ситуации, каквито са бедствията в различни части на страната.

Междувременно лидерът на „Атака“ Волен Сидеров за пореден път заяви, че партията настоява за провеждане на референдум за членството на България в НАТО. Депутатите от „Атака“ са внесли законопроект за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които предвиждат, че български военнослужещи не могат да бъдат командвани от чуждестранни офицери на българска територия.