Асиметричната роля на ДПС

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Независимо от уволненията на “нейни кадри”, острата конфронтация с някои министри и ежеседмичните словесни битки с управляващите в пленарна зала, ДПС продължава да бъде балансьорът в българската политика и вероятно ще играе ключова роля през целия мандат на крехкото управляващо мнозинство. [related-posts]

Политическата ситуация, очертана на парламентарните избори от 6 октомври създаде серия препятствия както пред формиралата се управляваща коалиция, така и пред четирите партии, на които се наложи да останат извън управлението.

Другата опозиция

Волен Сидеров и “Атака” получиха ценен подарък, след като основните им опоненти за националистическия електорат – Патриотичния фронт, станаха част от властта и несъмнено ще понесат немалка част от негативите, които идват с нея. Все пак най-трудно е да си популист, докато управляваш.

Останалата ненужна за никого “България без цензура” набързо се разпадна, а впоследствие се еманципира от изчерпания публичен образ на лидера си Николай Бареков с надеждата, че все пак ще бъде търсена от време на време при разрив сред управляващите партньори.

БСП получиха добра новина, сходна на тази на “Атака” – техните основни опонените за социалистическия избирател от АБВ влязоха в правителството и дори излъчиха вицепремиер в лицето на Ивайло Калфин. Това им даде шанс бързо да се ребрандират като “БСП – Лява България” и поне привидно да се върнат към корените си с остра критика към всеки ход на лошите неолиберали, довели Европа до икономически и ценностен крах.

Асиметрична политика

Както винаги най-интересни остават ходовете на ДПС, която привидно за пръв път от години изгуби балансиращата си роля. Партията обаче винаги е била способна да лавира в своя полза и това не е изненада – все пак почетният й лидер Ахмед Доган защитава докторската си дисертация именно за асиметричните подходи в политиката.

Слуховете за целувка между ГЕРБ и ДПС не стихват още от прочутото “кафе” на Борисов и Местан в Кърджали. Партията на премиера обаче не спира да бяга от темата като дявол от тамян и дори прекрати консултациите за съставяне на кабинет с тезата, че няма как двете да управляват заедно. За сметка на това обаче преговорните екипи хитро си оставиха вратички, като заявиха, че са на едно мнение по почти всички 18 точки от управленската програма на ГЕРБ.

В следващите месеци диверсията продължи, а обещаният от Местан толеранс се изчерпи първо с влизането на Патриотите във властта, а след това и с болезнено откровеното говорене на здравния министър Петър Москов за проблемите на Спешната помощ, определено като ксенофобско и антидемократично.

Публичната стратегия на ДПС се очерта още при посещението на делегацията им при турския президент Ердоган – миналия септември, в началото на предизборната кампания за предсрочните избори. Тогава партията разшири традиционната си самооценка от защитник на етнорелигиозния модел в страната и започна усилено да брани евроатлантическите ценности. Същата партия обаче само преди броени месеци беше част от управление, което взе мерки, заобикалящи европейското законодателство, за да даде ход на руския проект “Южен поток” (Нищо, че Местан прати писмо до The New York Times, обиден, че са определили “най-последователната евроатлантическа партия в България” като проруска.).

Всички без ГЕРБ са лоши

Стратегията “да бием по всички, освен Борисов” продължи и в темата с политическите уволнения и последвалите ги такива назначения. Депутатът от ДПС и бивш министър на околната среда и водите Станислав Анастасов обвини Патриоти и Реформатори в политическа репресия и цитира данни за 255 уволнени “хора на ДПС”. От собствените им данни обаче стана ясно, че най-голяма част от въпросните позиции в държавната администрация са били заети от чиновници, свързани с ГЕРБ.

С подобни ходове партията на Местан не просто поддържа опозиционния си имидж, но и директно обвинява партньорите на ГЕРБ във властта за нейните неуспехи, като в същото време лъска имиджа на Борисов.

Първият реален случай, когато на ДПС се наложи да окаже и формална подкрепа на ГЕРБ, беше при промените в Закона за пенсионното осигуряване, които създадоха условия за прехвърляне на пенсионни вноски от частните фондове в НОИ.

Идеята получи остра критика от партньорите в управлението и беше гласувана набързо и без нужния обществен дебат. След натиск, главно от Реформаторския блок, стана ясно, че все пак новият закон няма да влезе в сила, преди да мине обсъждането му в срок от три месеца.

Така ДПС влезе в абсурдната ситуация, в която бившият социален министър Хасан Адемов има основна роля в изготвянето на промени в промените, които партията му е подкрепила само преди месец. Същият Адемов, който не обели и дума в такава посока за повече от година в министерството.

Парламентарната подкрепа, с която ДПС почерпи ГЕРБ, даде основание на партията на Борисов да лансира тезата за “плаващите мнозинства”. Което на практика е сигнал, че ако другите трима партньори в 43 НС, с които управляват, не ги подкрепят за едно или друго, има към кого да се обърнат. Подобни действия в реалния живот се определят с една нецензурна дума.

Едва ли някой вече се съмнява, че партията на Местан ще бъде там, където Борисов се нуждае да бъде, дори това да означава да извършва на пръв поглед нелогични ходове. Но предимството на ДПС е, че няма нужда да обяснява своите ходове на избирателите си, тъй като те никога не биха се разочаровали.

Събиране на редиците

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

За разлика от парламентарните и европейски избори, където ДПС основава своите послания на ролята си в запазването на етническото, културното и религиозното многообразие, които несъмнено ни приближават към така желаната Европа, при местните партията залага на вечно работещата тактика “всички срещу нас”.

Според народния представител от ГЕРБ Цвета Караянчева по време на предишната си кампания от ДПС са плашили българските турци, че след идването на Борисов на власт ще почне събарянето на джамии.

Най-лесният начин за подплатяване на тази теза е внасянето на проекти, крайно неприемливи за всички – освен партията.

Поставили основите на пресния си прочит на безкрайно дъвкания “етнически въпрос” по време на конфликта си с Москов, ДПС извадиха новия си стар коз с проектозакон, свързан с Възродителния процес. Незараснала от 30 години рана.

Тезата “ДПС остават сами” често се появява в думите на Лютви Местан и беше използвана умело в миналото и от неговия предшественик. Вместо да затвори една страница от историята, която отдавна трябваше да бъде забравена, движението предлага нов закон за заличаване на насилствено наложените български имена на българските турци – въпрос, който е жив, единствено заради непрестанното му връщане на дневен ред от партията, ръководена от агенти на бившите служби.

А ДПС удобно “забравя” да поиска и потърси отговорност от виновниците.

Резонното бъдещо отхвърляне на закона, който би създал хаос в ГРАО, ще бъде използвано като ново пропагандно оръжие за ДПС, които отново ще се изкарат репресирани и ще имат удобна тема. Поне докато дойде време за кампанията – а в нея, агитацията на майчин език отново ще бъде незаконна.

Запазване на крепостите

Няма съмнение, че голямата цел за партията са местните избори, защото не държавните субсидии, а обществените поръчки на местно ниво са най-сигурният приход за партийните каси, а от тях ни делят броени месеци.

С тях ДПС ще трябва да затвърди доминацията си в “своите” региони и да продължи настъплението в нови теротирии, главно в Северозападна България. Но, за да превземеш нови територии, първо трябва да си обезпечил сигурността на своите.

Кампанията на движението винаги е свързана с непрестанно пътуване, перфектна логистика, среща очи в очи с всеки избирател и, както казва Андрей Райчев “нанотехнология в агитацията”.

Партията познава избирателите си буквално поименно. За да финансира подобна дейност са нужни сериозни средства, а ако се чудите откъде могат да дойдат – ами откакто е почнал този милениум ДПС е неизменно или в управляващо, или в плаващо мнозинство.

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС