Безплатно саниране? Няма безплатен обяд

Не вярвай на властта, особено когато носи дарове. Няма безплатен обяд. И всеки разумен човек го знае. Добре е да си го повтаряме, докато управляващите ни залъгват с мантрата за безплатното саниране на панелките, в които се канят да излеят 1 милиард лева публични средства.

Още по темата

В България има по-груб израз от този на фантаста Хайнлайн за безплатния обяд. На харизан кон зъбите не се гледат. Обаче за този кон плащаме всички – и става въпрос за жилища, които не са притежания нито на общините, нито на министерствата. Става въпрос за частна собственост.

В конкретния случай с програмата за саниране обаче, обявена като партиен приоритет номер 1 на ГЕРБ и задължение на всеки уважаващ Борисов, партията и местните избори гербер, точно собствениците нямат думата. Възможно ли е това – частният собственик да фигурира само фиктивен посредник в разпределянето на едни пари, без да има думата? Факт.

Нямаш думата

Единственият ангажимент на хората от един блок е да регистрират сдружение на собствениците по Закона за етажната собственост и после да заявят в общината.

„Заявявайки своя интерес и получавайки одобрение, сдружението трябва да даде своето съгласие и от негово име общината да извърши всички необходими съпътстващи дейности за ремонт, саниране и обновяване на жилищната сграда“, обясни преди време регионалният министър Лиляна Павлова, която хаби много сили, енергия и телевизионно време на акция „Саниране“.

Ето тук е и уловката. Сдружението на собствениците делегира, всъщност отстъпва, правата си на хора, които нямат никакво отношение към тези жилища, да избират фирми – и за енергийно обследване, и за саниране, ДА СКЛЮЧВАТ ДОГОВОРИТЕ.

„Безплатното“ саниране заличава собствениците като страна по договор. Нима разумен човек би се съгласил? Освен ако няма възможност да контролира подготовката на контракта и клаузите при неизпълнение, които да залегнат, срокът на гаранцията, която се дава, и евентуална неустойка и/или санкция. Както попита един човек в репортаж на Нова телевизия: „Ако не ми паднат сметките с 30%, към кого да се обърна?!“

По-лява акция от тази със санирането засега няма – като извадена от соцнафталина е, и чудно, че БСП не са я измислили. Така щяха да имат по-голям шанс да си прелеят малко работнически електорат, вместо да се облягат на третата възраст. Но вместо да защитят частната собственост, Реформаторите някак гузно са извърнали глави настрана от това какви ги върши Големият батко в коалицията.

КОЙ чии интереси ще защитава

В договора, който подписах преди няколко години с фирмата, направила топлоизолация на апартамента ми, има гаранция от 10 години за изпълнените от тях дейности. Но също така има фирми, които дават и 5, и 15 години гаранция. Чий интерес смятате, че ще защитава една местна управа при подписване на договора със строителните фирми, спечелили поръчката за саниране – на собствениците или на фирмата, която е избрала за изпълнител?

Дори 1 процент самоучастие на собствениците би променил тази ситуация, тъй като ще ги конституира като страна по договор. Така ще имат възможност за контрол и върху начина, по който общината избира изпълнителите, и върху начина, по който се подготвят и сключват договорите.

Никой не е по-заинтересован от санирането от частния собственик на жилище, а изведнъж той се оказва отстранен от този процес. При това, с любезното пропагандно внушение, че е безплатно. Нещо подобно на лъжата за безплатното здравеопазване при социализма. Не може да е безплатно, щом е с парите на всички данъкоплатци.

Как ще постъпят хората, ако след 3 години например стиропорът за изолация се отлепи и развее като прани гащи от стените на панелките, а общината е „забравила“ да включи клауза за такива случаи? Ще трябва да се оправят със собствени пари. А кой ще подготвя договорите – частна кантора, юрисконсултът на общината, или ще има типови договори? А кой ще плаща за тях?

Хипотезата: „Колко даваш“

Да разгледаме друга хипотеза. Фирмата Х е избрана от кмета на община Y. Кметът се бори за n-ти мандат на предстоящите наесен местни избори – и/или има поръчка от политическа сила, и иска „комисиона“ от 10-15% от сумата на обществената поръчка. (Нека припомним, че след имотния бум строителната индустрия разчита единствено на обществени поръчки от изпълнителната и местна власти, за да преживява – така че комисионата може и да е по-голяма, до 1/5 от стойността на поръчката.)

Какво означава това? Лесен отговор. Че фирмата ще прибегне до най-евтините материали, а най-вероятно ще свърши работата „пет за четири“ с така ограничените средства. В много общини в България местните строителни фирми изнемогват и често предпочитат да работят дори на загуба, само и само да не уволняват работници.

Разбира се, не е нужно да си голям ум, за да пресметнеш, че дори и Банката за развитие да извади този 1 милиард от кредити, отпуснати от ЕИБ, ЕБВР и др., той ще стигне за всички жилища, които се нуждаят от саниране.

Може ли с милиард лева да се санират 1.1 милион апартамента, след като само два блока в София са санирани за 250 000 лева? Това са блок 10 на ул. „Чарлз Дарвин“ 3 в район „Изгрев“ и блок 17 в жк. „Захарна фабрика“ на район „Илинден“.

Изпълнител е „Билдинг компани“, собственост на Бисер Узунов, бивш общински съветник от ДПС в община Гърмен Бисер Узунов. Договорът с него, сключен миналата пролет, е за 250 192 лева с ДДС.

Така че нищо чудно накрая да се окаже, че единият милиард е санирал предимно двойното дъно на партийните каси.