Радио сериал лекува от десет години травмите от геноцида в Руанда

Портрети на жертвите на геноцида в Руанда от 1994 г. в музея на Международно движение на червения кръст и червения полумесец. Снимка: EPA/БГНЕС

От десет години насам два пъти седмично в продължение на половин час животът по склоновете на Руанда спира, а всички хора се скупчват около радиото, за да слушат сапунена опера, която има за цел да помогне да излекува раните, оставени от геноцида през 1994 г.

Идеята на аудиосериала „Musekeweya“ (“Нова зора” – б.р.) е да направи точно обратното на това, което е вършело известното радио Libre des Mille Collines. Радиото изиграва важна роля в планирането и провеждането на геноцида, когато за период от 100 дни (от 6 април до средата на юли 1994 г.) близо 800 000 души, главно от малцинственото племе тутси, са избити от екстремисти племето хуту. Тогава по време на предаванията си радиото разпространява расистка пропаганда срещу тутси, умерени хуту, белгийци и умиротворителната мисия на ООН. Според изследване на университета “Харвард” около 51 000 смъртни случаи са следствие от агитацията на радиостанцията.

“Нова зора” стартира през 2004 г. и има за цел да помогне за изкореняването на насилието от съзнанието на населението и да образова общностите. Сериалът също така забавлява населението, разказвайки за живота на жителите на две измислени села, които след многогодишни конфликти се опитват да излекуват раните си.

В продължение на 10 години сериалът изследва каква е причината за разрушителното поведение на жителите на двете села. Той се основава на изследването на преживелия Холокоста психолог Ервим Щауб „Корените на злото: Геноцид, сериозни конфликти и тероризъм“.

Холандската неправителствена организация La Benevolencija, която оглавява проекта за сериала, следва примера на радио La Benevolencija Сараево, което също излъчва сапунена опера след края на войната в Босна и Херцеговина. Те на свой ред са били вдъхновени от успеха на сапунената опера на BBC “New Home, New Life”, която е повлияла на милиони афганистанци. Според НПО-то подобни инициативи има в Бурунди, Демократична република Конго и Южен Судан.

„Много от хората са изпълнявали заповеди“, обясняват от НПО-то. „Нашата роля е да се увеличи чувството за отговорност, за да ги превърне в „активни свидетели, които могат да се осмелят да кажат “не” на действия, които биха довели до насилие“.