Лъвът на Свазиленд

Огромен автопарк от луксозни коли, десетки имения и цели 15 съпруги. Начинът на живот на Мсвати Трети би накарал всяка хип-хоп звезда да се изчерви. Освен всичко изброено, той е и абсолютен владетел на собствената си страна.

И макар Мсвати да изглежда като олицетворение на африканската царственост заради традиционното си свазийско облекло и маниери, създадени в британски пансион, Лъвът, както го наричат всички, е безмилостен владетел. В Свазиленд никой от управляващите не се интересува от демокрация, а търпението към несъгласните е нулево.

Страните в Субсахарска Африка уверено вървят към демокрация и макар този път често да е трънлив, смело можем да кажем, че страната на Мсвати дори не е тръгнала по него.

Това е последната абсолютна монархия на континента, а Мсвати е последният управляващ крал. Ниският и здрав 46-годишен мъж е на власт от момента, в който навършва 18. Десетилетие по-рано баща му забранява всички политически партии в страната.

Доста удобно наследство, което дава на младежа шанс да управлява с железен юмрук и да се наслаждава на екстравагантния живот, който сънародниците му рядко смеят да критикуват. Повечето от тях са твърде бедни, за да мислят за политика и да агитират, а тези, които имат възможност, са смазвани от властта.

Мсвати успява да защити автономията и характерните обичаи на малката страна, които в противен случай биха се размили от съседна Южна Африка и други чужди влияния. Кралят съхранява традиционната система на вождовете, която местните уважават.

В страната има избори, но уловката е, че резултатът от тях се решава от Мсвати – просто другите нямат право да участват. Синдикати не съществуват, а членовете на основната опозиционна групировка Обединено народно демократическо движение често биват арестувани. Мирните демонстранти се бият, а журналистите се пращат зад решетките.

Кралят, който до момента е отказвал стотици покани за интервюта, изглежда като жива карикатура на деспотичен владетел. Той си купува луксозни автомобили, всеки от които струва колкото средната заплата в страната за 61 години. Често пътува до Лас Вегас на частния си самолет и на всеки няколко години си избира нова девственица за съпруга.

Полигамията в Свазиленд е незаконна, но любовният живота на Мсвати изглежда като мексиканска теленовела. Шестата му съпруга успява да избяга в Южна Африка, след като е подложена на домашно насилие от години, а дванайстата е изгонена от двореца, след като я хващат да изневерява с правосъдния министър.

Много от поданиците му живеят нещастно. Свазиленд е седмата най-гладна държава в света. 63% от населението й живее под прага на бедността а един на всеки четири пълнолетни е болен от СПИН.

Но как Мсвати успява да се измъкне, след всичко това? Основният фактор е политическото мълчание, особено в провинцията. В селските райони повечето хора са твърде заети с опитите да изхранят семействата си, за да започват каквато и да било революция.

„Мнозинството не крещи за демокрация, защото не е достатъчно образовано, за да я оцени“, казва Нханхла Мсиби, автор на „Закъснялата революция: Свазиленд през 21-и век“. Според него коварната болест е унищожила цвета на нацията, а в Свазиленд са останали единствено деца и възрастни, управлявани от „гнила, жалка и недемократична корумпирана система“.

За западните държави, които насърчават демокрацията в чужбина, Свазиленд няма геополитическо значение. Има някои изключения, като решението на Южна Африка да откаже помощ от $207 милиона, след отказа на Мсвати да проведе основни политически реформи и отказа на САЩ да включат страната от Африканската програма за растеж и възможности, заради притеснения за спазването на човешките права.

Проблемът е, че Свазиленд не е Зимбабве. Няма огромна хуманитарна криза или петрол, който да привлече интереса на международната общност. Това, което страната притежава, е захар – основният й експортен продукт. Тя обаче не може да се мери с големите производители в Бразилия, а Мсвати така и не е предприел нужните мерки, за да диверсифицира производствата в страната си.

Бюджетните съкращения стават толкова сериозни, че учителите не получават заплати, а училищата дори не отварят врати. Въпреки това Свазиленд е похарчила около $478 милиона през последните четири години за отбрана, а бюджетът на кралското домакинство е $61 милиона годишно.

„Ако нещата продължават по същия начин, скоро страната ще зависи изцяло от хуманитарните помощи и в последствие ще се разпадне“, предупреждава Мсиби.

Докато икономиката на Свазиленд продължава да се срива, а растежът на брутния вътрешен продукт е отрицателен, безработицата продължава да се увеличава до 23%. Общественото недоволство е във възход.

От 2011 г. насам в страната има серия от масови протести. В Twitter дори се появява профил @SwaziLeaks, който разкрива подробности за охолния живот на краля. Макар опозиционните движения да са разбити от вътрешни кавги, някои вярват, че промяната е близо.

„Трансформацията е неизбежна. Няма значение колко деспотичен, безразличен и брутален е режимът, той може да бъде свален. Само вижте Арабската пролет“, казва продемократичният активист Филани Ндебеле.

Наистина реформите изглеждат възможни. Друга държава в южната част на континента, Лесото, се превърна от авторитарно кралство в стабилна конституционна монархия, след години на политически хаос. Така че критиците на Мсвати имат повод за надежда, остава само да са готови да извървят дългия път на прехода.