Радан Кънев: Съдебната реформа е насъщна нужда на България

Лидерът на ДСБ Радан Кънев. Снимка: БГНЕС

Реформата в правосъдието е насъщна нужда на България, а не на Европейската комисия, заяви по БНР съпредседателят на ПГ на Реформаторите Радан Кънев ден преди огласяването на поредния доклад на Еврокомисията за България и Румъния по механизма за наблюдение на правосъдието ни. Според публикация във в. „Сега“ докладът ще бъде по-мек от предишния и фокусът в него ще бъде ВСС и работата на висшия кадрови орган на магистратите. „Труд“ твърди, че прокуратурата ще бъде насърчена и усилията й – отбелязани.

„Много от колегите предпочитат нещата да останат каквито са и се стремят към формални промени и ако се хлъзнем по тази посока, последиците ще бъдат много тежки, защото положението в България е критично, правосъдието е в много дълбока криза и промяната в него е преди всичко наша, вътрешна насъщна нужда. Както успяхме да постигнем широко мнозинство, така ще успеем и с тази стратегия“.

Радан Кънев отбеляза, че ако докладът, който очакваме от Брюксел, ни успокои, за нас ще има много тежки последици. Лидерът на ДСБ напомни за предстоящия избор на главен съдебен инспектор, който парламентът трябва да направи и отбеляза, че и в момента има достойни номинации, около които може да се обединят партиите при избора. Той отбеляза, че е необходимо да бъде върнат авторитетът на Инспектората, накърнен и от „доста игри вътре във ВСС, които отнемаха от правомощията му“.

Той даде да се разбере, че от Реформаторския блок най-вероятно няма да внасят кандидатура, а ще се търси по-широко обединение около внесени. По закон главният съдебен инспектор трябва да бъде избран с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички депутати, т.е. поне 160 гласа.

В петък, 30 януари, изтича срокът за номинации на кандидати за главен съдебен инспектор – пост, овакантен от януари 2013-а, когато изтече мандатът на бившия шеф на Инспектората към Висшия съдебен съвет Ана Караиванова. В началото на 2014 г. управляващите номинираха за поста съдия Веселина Тенева. Този избор обаче се провали заради информация за съмнителни имотни сделки.

Една от основните критики на ЕК към България в последните години е именно протакането на избора на главен съдебен инспектор. Неуспешен бе и опитът да бъде избран човек за поста измежду кандидатите – съдиите Вера Чочкова от Софийския градски съд и Теодора Точкова, председател на Хасковския административен съд. Формално двете бяха издигнати от Съюза на съдиите и внесени от депутати от БСП. Процедурата обаче не успя да приключи, тъй като мандатът на 42-ия парламент беше прекратен предсрочно.

Радан Кънев заяви още, че Реформаторите няма да обсъждат повече дали Висшият съдебен съвет да работи като постоянен орган или не. Очевидно е, че мнозинството е за това, но мисля, че някакъв разум и желание за промяна ще надделее, посочи той. С приемането на Стратегията за реформа в правосъдието, по предложение на БСП, подкрепено от пленарна зала, беше записано, че ВСС е постоянно действащ орган – въпреки че стратегията предвиждаше друго.

Българите искат мониторингът върху правосъдието да остане

В същото време изследване на Евростат показа, че 78% от българите смятат, че Механизмът за сътрудничество и проверка трябва да продължи да действа, показва тематично проучване на Евробарометър по поръчка на ЕК. Практически всички българи посочват като сериозни проблеми пред страната корупцията (96%), недостатъци в съдебната система (96%) и организираната престъпност (96%) – все неща, отбелязвани във всеки един доклад на ЕК от 2007-а насам. Мониторинът е безсрочен и е наложен на България и Румъния при членството им в Общността през 2007 г.

Спрямо предишното проучване по темата от 2012 г. намалява делът на хората, които смятат, че положението с организираната престъпност се е подобрило (от 38% на 24%). Сериозно намаляват и заявилите, че ситуацията в съдената система се е подобрила (от 33% на 13%). Едва 10% вярват, че корупцията е намаляла, докато през 2012 г. на това мнение са били 27% от респондентите.

Като цяло, българите смятат, че Механизмът за сътрудничество и проверка оказва положително влияние върху съдебната система (според 61%), борбата с организираната престъпност (54%) и корупцията (53%).