– Изгубени в целите

Изгубени в целите

Програмата на управляващата коалиция се появи някак гузно, между другото и дори не беше сметнато за необходимо да й се даде подходящия за такъв документ пиар отзвук.

Два дни след обявяването, че я има, вече може да се прочете и на сайта на МС.

Най-странното е, че няма реакции по програмата от партиите в управляващата коалиция. Мълчат Реформаторите, Патриотите и АБВ. От ГЕРБ вече стана ясно, че това е по-скоро един „отворен документ“, който ще се дописва и допълва в движение – с решенията и действията на отделните министри. [related-posts]

Сякаш има негласен сговор, че няма как да не се отчете дейност – но няма нужда да се вживяваме толкова в нея и да й придаваме важност. Но става въпрос за документа, върху който трябва да стъпи това управление и реформите, които ни обещават да извършат, както беше заявено в програмната декларация, която не е „уникален документ“ (по израза на Румяна Бъчварова), а просто преамбюл за властови намерения.

„Въпросът е възможно ли е програма с над 1100 мерки да бъде изпълнена в рамките на един мандат, който е максимум 4 години“, каза икономистът от Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов по БНР. Риторичен въпрос.

Въпросът е защо не са изведени приоритети, нито има график и срокове за постигане на записаните мерки, при положение, че всяко от министерствата е изпратило на екипа на вицепремиера Румяна Бъчварова подробно разписани документи.

„Предизвикателството е не просто да напишеш едни неща в една програма, което е добре, но и да определиш кои са ти приоритетите, от които няма да отстъпваш. За съжаление, не виждам 5 или 10 неща, които да са над останалите, които да дефинират управлението, а напротив, изглежда сякаш всички тези 1000 точки са с еднаква приоритетност, но реално няма приоритети“.

Това заяви в предаването „Конструкция“ на БНР Ангелов. Първото впечатление след прочита й – заявките на отделните министерства са в зависимост програмите на политическите сили, които стоят зад тях. Сякаш политиките на държавата са раздадени на концесия.

Финанси

Единствената ясно разписано намерение в частта за финансите е създаването на Единна приходна агенция, която да обедини НАП и митниците – намерение, изразено в предизборните програми и на ГЕРБ и на ДПС. Както е добре известно, само една от функциите на митниците е приходна – за събиране на акцизи и ДДС, но останалите са свързани с контрабандата, стоките с възможна двойна употреба, трафика на дрога и др.

Единственото публично заявено конкретно намерение за увеличение на приходите е на тези от акцизи – и то само на акциза от цигари. Управляващите не планират ръст на акцизите нито на горивата, нито на алкохола. Предвид прогнозите за дългосрочни ниски цени на петрола, е странно защо от МФ „пропускат“ такъв допълнителен източник на приходи чрез повишаване на акцизите.

Така се разчита на отлагания четири години наред ръст от акцизите на цигари, който просто няма как да не се случи заради ангажимента за достигане на минималните нива на акцизните ставки в ЕС през 2018 г.

Както е записано: „Осигуряване до 2018 г. на растеж на приходите от акцизи спрямо 2014 г. – ръст 9.4% (4 440 млн. лв. за целия период), чрез повишаване цените на цигарите. Акцизът ще започне да расте от 2016-а.

В две поредни години обаче властта не успява да се справи и да събере планираните приходи от акцизи, така че в този смисъл 2015-а ще е тестова. Облагането на тютюневите изделия заема близо 44% от всички приходи от акцизи, според анализ, а от „Булгартабак“ отчитат увеличени продажби на цигари в отчетите си за 2014-а.

Подобряване на контролните мерки за борба с контрабандата, включително осъществяването на мониторинг на цялата търговска верига, гласи друг запис в програмата. Видно от последните действия на МФ, НАП и митниците, тук вече се работи – при това с насърчителна, макар и индиректна, реклама за тютюнопушене, тъй като рекламите на цигари са забранени.

Става въпрос за спорната кампания, организирана от „Булгартабак“, МФ, НАП и митниците срещу контрабандата на цигари. От МФ отговориха и на запитването на Ureport.bg и на други медии, че публични средства в нея не са използвани. Но, както отбелязаха няколко наблюдатели, редно беше върху билбордовете, банерите, аудио рекламата да има предупреждение за вредата от тютюнопушенето, тъй като на практика кампанията заобикаля забраната за реклама на цигари и насърчава пушенето.

С частта за акцизите върху цигарите се изчерпват програмните цели и намерения на Министерството на финансите по отношение на приходната част на бюджета – на практика най-важната. Нито дума за ДДС и мерки срещу източването му. Нито дума как ще се вдигне събираемостта при осигуровките. Нито как ще се опрости данъчната декларация.

Вписано е включването на България в банковия съюз на ЕС. Както и навсякъде, и тук липсва срок. Кога управляващата коалиция ще вземе политическото решение за тази стъпка? И защо само за членството в европейския механизъм за банков надзор това е записано като необходимо условие – след като и двете политически сили, на които се крепи правителството, декларираха миналото лято, в разгара на кризата с КТБ, съгласие за подобна стъпка?

Запитан защо не се започне, министърът на финансите Владислав Горанов даде доста странен отговор наскоро. От типа, че най-лесно било да се прати един формуляр, стига да има на кого. Неистина.

Единният надзорен механизъм, известен още като банков съюз, е структуриран към Европейската централна банка (ЕЦБ) и вече трети месец надзирава най-големите банки в еврозоната. Въпреки че миналото лято от БНБ съобщиха официално, че са в контакт с изпълнителния съвет на ЕЦБ и с шефа на механизма – Андрея Енрия, за преглед на качеството, капацитета, практиките и процедурите на управление „Банков надзор“ в БНБ. „Когато това се случи, резултатите ще бъдат публично оповестени“, съобщиха от БНБ. Явно не се е случило.

И ако управляващите прекалено се забавят и с политическото решение, значи има много, много гнило в България.