И като заваляха едни бобри…

“Сагата на бобрите парашутисти” звучи като заглавие на странна детска книжка. В действителност обаче това е съвсем адекватно описание на странната и действителна история на подхода на американските власти за преместването на гризачите от естествената им среда. [related-posts]

През 1948 година американският щат Айдахо има сериозен проблем с бобрите, а местната агенция за лов и риболов решава, че най-добрият начин да ги запази от нарастващите градски центрове е да ги вкара в кутии и да ги спусне от самолет със стари парашути от Втората световна война в горски местности из щата.

Най-странната част от тази история? Планът всъщност проработва.

Той дори работи толкова добре, че човекът който измисля идеята пише научно изследване, озаглавено “Въздушно разселване на бобри с парашути”. Елмър Хийтър обяснява, че гризачите е трябвало да бъдат преместени, защото са представлявали неудобство за заселените райони, но са ценни за дивите местообитания.

Проблемът е, че транспортирането им в дивите местности е било трудно заради липсата на пътна система в тях. Първоначално служителите в горските стопанства опитали да използват мулета и коне, за да ги отнесат в дивата природа, но животните се плашели, когато трябва да пренасят разгневени бобри на гърбовете си. Освен това, гризачите мразели дългите преходи и често ставали агресивни и отказвали да се хранят.

Изследването не казва точно колко бобри са загинали при използването на този метод, но той е бил толкова неуспешен, че хвърлянето им от самолети е започнало да изглежда като по-хуманен подход.

Сред 76-те бобри, които са разселени с парашути едва един загива и то защото “необяснимо” е скочил или паднал, след като е прегризал дървената си кутия.

Методът на “хвърляне на животни от самолет” е използван и в Гуам, където с парашут са били пускани мишки, които да избият кафевите дървесни змии в горските местности. Разбира се в този случай гризачите вече са били мъртви и инжектирани с отрова.

Транспортирането на живи бозайници със самолети остава новаторски и за радост рядък подход за тяхното разселване.

В научния си труд Хийтър описва експериментите с най-възрастния си бобър Джеронимо.

“След като приключихме експериментите с кукли започнахме да спускаме отново и отново един стар мъжки бобър, който наивно наричахме Джеронимо. Всеки път, когато той се измъкваше от кутията си, някой беше там, за да го улови отново. Горкичкият! Накрая той отказа да се съпротивлява и всеки път, когато някой го доближеше, той влизаше сам в кутията си и се подготвяше за нов скок”, разказва той.

За награда, Джеронимо получил първия самолетен билет за дивата природа, а компания му правили три женски. Дори след успешното си кацане, той останал задълго в кутията, докато представителките на личния му харем оглеждали новата си среда. Въпреки това, наблюденията на изследователите показали, че колонията им се развила чудесно.

Така че не просто агенцията за лов и риболов на Айдахо е успяла да превърне стар бобър в космат тестов пилот, но и го възнаградили с цели три спътнички в живота.