Да обичаш на инат

България води конгениална политика спрямо великите сили. Не по Илф и Петров, по Борисов. [related-posts]

От една страна, София се напъва, (израз, обичан от двукратния ни премиер Бойко Борисов), да покаже, че е лоялен съюзник на НАТО, на който може да се разчита. Министърът на отбраната Николай Ненчев съобщи днес, че заради раздути цени България вече няма да разчита на Русия за поддръжка МиГ-29 и ще го възложи на Полша.

Като основание изтъкна, че цената на поддръжката се надува от верига посредници в Русия: „Плащаме три пъти над цената, която ни дава заводът за поддръжка на тази техника, защото минава през няколко фирми посредници от руска страна“. Новината идва веднага след визитата на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в България. По време на разговорите му стана ясно, че София трябва да се освободи от зависимостта си от Русия по отношение на поддръжката на военната техника – а и от самата техника.

От друга страна, София върти опашка като кебапчийски котарак на Русия – и на своя глава продължава да работи по „Южен поток“. Макар че цял свят разбра, че тръбата няма да я бъде. Формалното основание, което изтъкват за това и Борисов, и вицето Румяна Бъчварова е, че няма „официално уведомяване“ за спиране на проекта и поради това фигурира дори и в управленската програма.

Неформалното – продължават процедурите по отчуждаване на имоти, започнати в 137-те общини. Тоест, трябва да се раздадат едни пари на едни „наши фирми и наши хора“. Това е обяснението за българския инатлък. Преди време руското издание „Новая газета“ беше написало, че само за покупка на земя в България „Газпром“ е изхарчил $122 милиона.

Всъщност не точно „Газпром“, защото земята купува „Южен поток България“, в което Българският енергиен холдинг и руската „Газпром“ имат равни дялове. По проекта действа и „Южен поток Транспорт“, в която България не участва като акционер, но на която издава разрешителни за строителство.

10 000 лева е средната заплата в „Южен поток“ България, а минималното възнаграждение за специалисти – 4000 лева, показа справка в Търговския регистър, цитирана от „Труд“. А в „Южен поток България“ са внесени публични средства за близо 200 млн. лева. Двеста милиона, потънали в поредния руски „гьол“. Като че ли милиардите, закопани в АЕЦ „Белене“, не ни бяха достатъчни.

Като член на НАТО – и страна, която участва в този съюз на база договор, България има определени задължения. Едно от които изисква да увеличи с поне 60 милиона парите, предвидени за отбрана в бюджет 2014.
Относно „Южен поток“ никой не изисква нищо от нея.

Конгениалната политика вече ще трябва да бъде сменена с избор.