Формулата за добри пенсии: образование + заетост

Единственото решение да влязат повече вноски в НОИ е индивидуалната пенсия на всеки един от нас да стане по-висока, което означава по-високи доходи. С изтичащи мозъци от България очевидно, че няма да го постигнем – ще стане, като се наблегне на образованието, което да стане най-важният приоритет в България, защита на частната собственост и висока заетост. Това заяви в предаването Референдум на БНТ депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов.

Още по темата

В момена пенсионната система е в постоянен дефицит и на 53% зависима от бюджета, който дофинансира със средно 2 милиарда на година недостига. В противен случай няма как да се изплащат пенсиите на близо 2.3 милиона пенсионери в България.

Гроздан Караджов обясни, че когато е правен сегашният пенсионен модел, в България е имало с 1 милион повече работещи, които вечи ги няма, поради което са намалели и средствата, които влизат в НОИ. Ето затова трябва да се стимулираме заетостта и икономика, която да работи, каза той.

Тема на предаването беше пенсионната система предвид сагата с пенсионните фондове, тяхното управление и ще постигнат ли политиците консенсус по тях. Освен Караджов, в студиото бяха Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията по бюджет и финанси от ГЕРБ, Димитър Байрактаров – депутат от Патриотичния фронт, соцдепутатът Румен Гечев – зам.-председател на Комисията по бюджет и финанси, Хасан Адемов от ДПС, който оглавява Комисията по труда и социалната политика, и Мариана Тодорова от АБВ.

Повечето участници се обединиха около тезата, че промените в Кодекса за социално осигуряване са били приети без предварително обсъждане и широка дискусия, която би трябвало да предшества толкова важна тема.

Измененията, които премахват на практика т.нар. втори стълб на пенсионната система, постановиха, че започващите първа работа от 1 януари т.г. ще трябва в срок от една година да изберат фонд, където да постъпват вноските им за втора пенсия – в противен случай парите им отиват в НОИ завинаги. Реформаторите и Патриотичният фронт, както и АБВ не подкрепиха промените, които обаче бяха приети с гласовете на ГЕРБ, ДПС и депутатите на Ковачки в Българския демократичен център (БДЦ).

Според Адемов процедурата, при която са били приети промените в Кодекса, без публична обществена дискусия, е неприемлива. Ето защо сега сме поканили КФН, които останаха встрани от цялостната дискусия, каза той, като добави, че е необходима да бъде разгърната мащабна образователна кампания.

По думите на Караджов ДПС са подкрепили промяната, независимо че е направена без съответното обсъждане, поради причини, свързани с „феодализирания им електорат“: „Електоратът на ДПС е съставен предимно от население, което се самоопределя като турци и хора от ромски произход. Тези хора винаги от 2002-а са били осигурявани на минимална заплата, когато приложите формулата, тези хора остават с по-ниски пенсии, отколкото би им се искало“.

По време на дискусията в студиото депутатите се съгласиха, че е необходимо да бъде засилен контролът върху начина на управление на средствата от универсалните пенсионни фондове от страна на Комисията за финансов надзор (КФН).

„Какво не прави КФН? Комисията за финансов надзор не ни казва има ли „гнили ябълки“ сред фондовете, такива, които правят сделки със свързани лица, и става така, знае се в селото, но го няма по делото“, заяви Караджов.

77.4% от зрителите, анкетирани в хода на предаването, също смятат, че върху управляваните от УПФ средства за близо 8 милиарда лева, натрупани през годините, откакто действа задължителното пенсионно осигуряване, не се упражнява достатъчно контрол.

Диана Йорданова от КФН заяви, че в един от фондовете са били разпределени като дивидент 12 милиона лева – въпреки почти нулевата доходност от депозираните там средства, и поиска дискусия за това. Срещу това се възпротиви Румен Гечев от БСП, а също и Мариана Тодорова от АБВ, която смята, че фондовете са свръхрегулирани, а портфейлът им – диверсифициран.

Гечев отбеляза, че КФН публикува непрекъснато на сайта си данни за доходността. Той припомни, че частните фондове удържат 5% такса от набраните средства, отделно – 1% управление, и тази такса от 5 на сто може да се намали наполовина.

Предложението за това дойде най-напред от Реформаторите – още в края на м.г., които заявиха, че постепенно тази такса трябва да се намали на 3, а впоследствие на 2%. От самите фондове също изразиха съгласие. Хасан Адемов също заяви, че фондовете са склонни да намалят тези такси.

Работна група към МТСП вече започна дискусиите по всички промени, свързани с пенсионната реформа. Те бяха обещани от управляващите за месец март.

Димитър Байрактаров от ПФ заяви, че дупката в НОИ не може да бъде покрита, като се натоварват хората с вдигане на осигуровките. Пътят за това е осигуряване на по-висока заетост, каза той.

Диана Йорданова от ГЕРБ също отхвърли увеличението на пенсионните вноски и процента на осигуряване с тезата, че няма да доведе до желания резултат. Дефицътът в НОИ ще се финансира от „достатъчно засилени мерки за контрол“, каза тя.

Хасан Адемов от ДПС смята, че има резерви по отношение на събираемостта и в това повече хора да плащат осигуровки. Важен е контролът на НАП, за да бъдат обхванати в осигуряването големи групи, заяви той.

Единственото, което можем да направим, е да завишим контрола и прозрачността за това каква доходност и по какъв начин се управляват от фондовете парите на хората, оттам нататък трябма да работим като политици за повишаване на реалните доходи и оттам на реалната пенсия, заяви и Гроздан Караджов.