От Антверпен до Алепо и назад. Или кошмарът на Европа

Един от арестуваните миналата година участници в мрежата за набиране на джихадисти за Ирак и Сирия в Испания. Снимка: EPA/ БГНЕС

Европейските служби се опитват да се справят със завръщащите се джихадисти. Но може Европа да е под една друга заплаха – вътрешна, пише CNN.

През януари 2014 г. 22-годишният Редуан Хагауи напуснал дома си в белгийския град Вервие. Той трябвало да отпътува за Мароко, за да види баба си и дядо си, но така и не пристигнал. Вместо това, Хагауи отишъл в Истанбул, звъннал на семейството си от някакво място в Турция, а след това изчезнал в Сирия.

Още по темата

Семейството и приятелите му били потресени. „Той дори не говори арабски особено добре“, казва негов приятел пред местния вестник SudInfo.

Миналият петък, ден след като белгийската полиция застреля двама екстремисти при акция във Вервие, екип на CNN се срещнал с майката и сестрата на Хагауи в дома им, само на няколко стотин метра от мястото на престрелката. По това време белгийските медии предполагали, че той може да се е върнал във Вервие и да е бил убит в полицейската акция.

Те бяха твърде разстроени, за да говорят; В този момент те не са имали представа дали Редуан е жив или мъртъв. Имамът на местната джамия Франк Хенш казва, че не в храма не са виждали Редуан от 2013. Той бил сериозно, но мило момче и работил в местен ресторант, казва имамът.

Хенш и председателят на джамията М’хамед Бухлагам казва, че екстремизмът не е често срещан сред мюсюлманите във Вервие, но посочва, че вече по-малко млади хора посещават джамията и вместо това се влияят от другаде.

Докато самоличността на двамата мъже, убити при полицейската акция, не се разкрива, изглежда Хагауи сега е още жив и вероятно все още е в Сирия или Ирак – един от десетките млади белгийски мъже и жени, напуснали своите меланхолични индустриални градове, за да поведат джихад в Ирак и Сирия.

Неотдавнашно проучване на института „Брукингс“ във Вашингтон установява, че най-малко 250 души са напуснали Белгия – по-малко от броя от Великобритания и Франция, но най-високият за Европа, ако се мери на глава от населението. Други източници фиксират броя им на над 300.

Един от тях е публикувал своя снимка, на която размахва автоматично оръжие и с патрондаш около врата си. Нарича се Фейсал Усаих и казва, че идва от Маасейк, малко градче на границата с Холандия. Той е четвъртият регистриран жител на Маасейк, решил да замине за Сирия.

Съвети за пътуване за джихадисти

Друг белгийски джихадист, високопоставен, е Абделхамид Абауд, 27-годишен белгиец от марокански произход от предградие на Брюксел. Едно видео на „Ислямска държава“, публикувано през март миналата година, го показва в камион, влачещ четирима мъртъвци след масово клане. 13-годишният брат на Абауд също е пристигнал в Сирия по-късно, където е станал най-младият известен чуждестранен боец.

Белгийският анализатор и историк Питер Ван Остейен казва, че джихадисти си помагат взаимно със съвети за пътуване чрез социалните медии.

Един написал във Facebook: „Всичко, от което се нуждаете, го има тук – било то дрехи или други неща за дома, имаме всичко.“ И един съвет: „Не се дръжте като воини. Бръснете си брадите, дръжте се като туристи и си купете двупосочни билети“.

Точни данни за броя на европейците, отишли в Ирак и Сирия и към кои групи са се присъединили е трудно да се намерят. Анализаторите в сферата на борбата с тероризма обаче са единодушни, че повече от 3000 са пътували, а 500 от тях са се завърнали, в това число близо 70-имата, завърнали се в Белгия.

Сред заминалите изглежда е имало рязко пренасочване към Ислямска държава в Ирак и Сирия (ISIS) през последната година. „Има една съществена разлика между напусналите при първата вълна и при втората и тя е, че вторите са се включили на страната на „Ислямска държава“, пише Ван Остейен.

Освен това „Ислямска държава“ даде да се разбере, че възнамерява да изпрати бойци в Европа, след като западните сили бъдат „победени“ в Ирак и Сирия.
Един забранена група, наречена Sharia4Belgium е заподозряна в организиране на пътуването на някои кандидат-джихадисти. Почти петдесет от членовете й в момента са подсъдими в Антверпен, но почти всички се съдят неприсъствено.

Ги Ван Влирден, разследващ журналист от белгийския вестник Het Laatste Nieuws, който проследява джихадистки мрежи, заяви пред CNN, че Sharia4Belgium е била разпусната поради преследвания и изтичането на членовете й към Сирия.

„Все пак като неформална мрежа мисля, че все още съществува. И от време на време, се опитват да я възобновят „, казва той.

Един от членовете на групата, отишли да се бият, е Азедин Кбир Бунекуб, 20 и няколко годишен жител на Антверп от белгийско-марокански произход, за който се смята, че е в Ракка – столицата на самопровъзгласилата се „Ислямска държава“.

След нападението над еврейски музей в Белгия от въоръжен мъж, обвинен в преданост към ИД, той пише на Facebook страницата си: „Нека Аллах отгледа повече млади хора, които да вземат пример от онези, които извършиха атаката над еврейския музей.“

„Третото поколение“

Анализатори на ислямския екстремизъм в Европа говорят за „трето поколение“ – мюсюлманските тийнейджъри и мъже на възраст 20 и няколко години, крайно отчуждени от страните, в които навремето родителите им и техните родители са имигрирали с надежда за по-добър живот.

Значително малцинство от тях се чувстват маргинализирани в страната си (те нямат опит в никоя друга) и биват съблазнявани от изкусната многоезична пропагандна машина на ИД.

Някои дори виждат братята Куаши, които атакуваха редакцията на „Шарли Ебдо“ в Париж като герои; във френските училища имаше множество инциденти, при които бе прекъсвана минутата мълчание за жертвите. Един учител в колеж в парижко предградие с многобройно мюсюлманско население казва, че от атаката в Париж някои ученици от мюсюлмански семейства са възприели лозунга „Je Suis Kouachi“, като контраудар срещу “Je Suis Charlie“.

Малцина от тях биха си стегнали багажа, но те могат лесно да бъдат радикализирани и у дома. Повечето от онези, които се отправят към Сирия, са необучени наемници, с малко умения. Но се учат бързо. И един тревожен аспект на конфликта, според западните анализатори, е срещата на тази „трета вълна“ с ветераните джихадисти – хора като Абделкадер Хакими.

Сега на 48 години, Хакими излиза от затвора през 2011 г. след излежаване на дълга присъда за терористична дейност. Смята се, че е обучен в Афганистан и като младеж е бил осъден на смърт в родното му Мароко заради участие в опит за преврат срещу монархията.

Миналата година той обяви във Facebook, че е в Алепо, Сирия. Сегашното му местонахождение е неизвестно.

Докато европейските служби за сигурност се борят да се справят с първата вълна възвращенци, някои експерти подхвърлят малко трохи на спокойствието. Сред стотиците, последвали мечтата си за джихад, мнозина не си мислят за завръщане. Йълмаз, млад холандец и бивш войник, заяви пред холандска телевизия, че не очаква да се прибере, още по-малко да извърши атака срещу Холандия.

Други биват убити или стават атентатори самоубийци. Малцина се завръщат, разочаровани от жестокостите.

Проследяване на бойците

Изследването на „Брукингс“ твърди, че заплахата от чужди бойци може да бъде намалена с по-добро сътрудничество между европейските спецслужби. „Разузнаването на комуникациите на чуждите бойци, споделеното наблюдение с отворен код и друга информация, достигната от нечия служба, могат да се окажат режаващи за разкриване на транснационални мрежи“, се казва в доклада.
Ван Влирден казва, че предвид скромните им ресурси белгийските служби са пионери в проследяването на бойци.

„Наистина смятам, например, че атаката срещу евроейския музей нямаше да се случи, ако самият извършител беше от Белгия“, коментира той пред CNN.

Четирима души бяха застреляни в музея в Брюксел миналата година. Предполагаемият атентатор – французин на име Мехди Немуш, беше арестуван във Франция, което подчерта допълнителния проблем, поставен от отворените граници на Европа: 26 европейски страни са част от Шенгенското споразумение, което отхвърли паспортите и имиграционния контрол между членовете му.

В Париж анализатори и бивши ръководители в службите за сигурност отдавна критикуват липсата на сътрудничество между френската полиция и националните и чужди разузнавателни служби, още преди атаките в Париж. Липсата на комуникация лъсна след престрелките в Тулуза през 2012 г., когато Мохамед Мерах уби седем души в рамките на няколко дни.

Правителствата в северна Европа сега се сблъскват със заплаха от многобройни фронтове, от слабо организирани клетки с достъп до оръжия и в много от случаите, с умение да боравят с тях.

Миналият юли Шам Един Зауги и Петер Ван Остейен предупредиха пред в. New York Times, че „нереалистичната обсесия на политическите лидери с чуждестранните бойци може да се окаже отклоняване на вниманието от по-сериозна, вътрешна заплаха“

Горчивият урок, който може да се извлече от последните събития в Париж и Белгия, е, че лидерите сега трябва да се фокусират и върху двете.