©EPA/БГНЕС
Ноам Чомски е професор емеритус по лингвистика и философия в Масачузетския технологичен университет (MIT). Последната му книга е “Masters of Mankind” (Господарите на човечеството), а сайтът му е chomsky.info. Изразеното мнение е изцяло негово.
След терористичната атака над „Шарли Ебдо“, убила 12 души, включително главния редактор и четирима карикатуристи, и убийството на четирима евреи в кашер супермаркет малко след това, френският премиер Мануел Валс обяви „война срещу тероризма, джихадизма, радикалния ислям и всичко, което цели да прекърши братството, свободата и солидарността“.
Милиони заклеймиха зверствата с демонстрации, усилени от хора на ужаса под наслов „Аз съм Шарли“. Имаше красноречиви думи на отвращение, уловени добре от шефа на Израелската работническа партия и основен претендент в предстоящите избори – Исаак Херцог, който обяви, че: “Тероризмът е тероризъм. Няма две мнения по въпроса”. И също: “Всички нации, искащи мир и свобода, са изправени пред огромно изпитание” на брутално насилие.
Престъпленията предизвикаха също и редица коментари, виждащи в корените на шокиращите нападения ислямската култура и търсещи начини да за противопоставяне на убийствената вълна от ислямски тероризъм, без да се жертват нашите ценности. “Ню Йорк Таймс” описа нападението като “сблъсък на цивилизации”, но беше поправен от колумниста на “Таймс” Ананд Гиридхарадас, който туитна, че това “не е и никога не е било цивилизационна война или сблъсък”. А война ЗА цивилизацията срещу групите от другата страна на линията. #CharlieHebdo”.
Случилото се в Париж беше живописно предадено в “Ню Йорк Таймс” от кореспондента ветеран в Европа Стивън Ърленджър: “ден изпълнен със сирени, хеликоптери във въздуха, тревожни новинарски емисии; на полицейски кордони и объркани тълпи; на изведени за безопасност деца от училище. Беше ден, както и предишните два – на кръв и ужас в и около Париж”.
Ърленджър също цитира оцелял журналист, който каза, че “Всичко се е сринало. Няма изход. Има пушек навсякъде. Ужасно е. Хората крещят. Като кошмар е”. Негов колега съобщи за “шумен взрив, след който всичко потъна в мрак”. По думите на Ърленджър сцената “все повече заприличва на сцена от счупени стъкла, разбити стени, прекършени дървета, обгоряла боя и емоционален срив”.
Последните цитати обаче – както ни припомни независимият журналист Дейвид Патерсън – не са от януари 2015 г. Всъщност те са от репортаж на Ърленджър от 24 април 1999 г., който получи далеч по-малко внимание. Ърленджър съобщава за атака на НАТО “с ракети срещу сградата на сръбската държавна телевизия”, която “преустанови излъчването на Радио Телевизия Сърбия (РТС)”, убивайки 16 журналисти.
“НАТО и американските власти защитиха нападението”, казва още Ърленджър, “като част от усилията да се подкопае режимът на югославския президент Слободан Милошевич”. Говорителят на Пентагона Кенет Бейкън заяви на пресконференция във Вашингтон, че “сръбската телевизия е точно толкова част от машината за убийства на Милошевич, колкото армията му”, т.е. легитимна цел на нападението.
Тогава нямаше демонстрации на отвращение, нямаше викове “Ние сме РТС”, нито се търсеха причините за атаката над християнската култура и история. Точно обратното – нападението срещу медията беше възхвалявано. Уважаваният американски дипломат Ричард Холбрук, тогава пратеник в Югославия, описа успешната атака над РТС като “изключително важна и, мисля, позитивна” – оценка, споделена и от други.
Има много други събития, останали незабелязани от западната култура и история – например, най-ужасяващото терористично зверство в Европа от последните години, през юли 2011 г., когато Андерш Брайвик, християнин, ултра-ционистки екстремист и ислямофоб, разстреля 77 души, главно тийнейджъри.
Също игнорирана във “войната срещу тероризма” беше най-екстремистката терористична кампания в днешно време – глобалната кампания за убийството на хора, заподозрени, че може би възнамеряват да ни наранят някой ден и по случайност са наблизо. Не липсват и други нещастници – като 50-те цивилни, убити по време на водените от САЩ бомбардировки над Сирия през декември, за които почти не се спомена.
Само един човек беше наказан във връзка с нападението на НАТО над РТС – Драголюб Миланович, директорът на телевизията, който беше осъден от Европейския съд за човешките права на 10 години затвор за това, че не е успял да евакуира сградата, според Комитета за защита на журналистите. Международният наказателен трибунал за бивша Югославия заключи, че нападението на НАТО не е пресъпление и че въпреки високия брой цивилни жертви, ударът не изглежда да е насъразмерен”.
Сравнението между двата случая помага да разберем защо правозащитникът Флойд Ейбръмс, известен като защитник на свободата на изрязването, заклейми “Ню Йорк Таймс”. “Има кога да се самоконтролираме”, написа той, “но веднага след най-заплашителното нападение над журналистиката, откакто се помня, редакторите на “Таймс” щяха да послужат най-добре на свободата на изразяване, като вземат участие” и публикуват карикатурите на “Шарли Ебдо”, осмиващи Мохамед и предизвикали нападението.
Ейбръмс е прав за описанието си на атаката над “Шарли Ебди” като “най-заплашителното нападение над журналиситката, откакто се помня”. Причината обаче е понятието “откакто се помня” – категория, внимателно избрана, за да включи Техните престъпления срещу нас, докато безскрупулно отхвърля Нашите престъпления срещу тях – последното не като престъпления, а като доблестна защита на възвишени ценности, понякога двете се бъркат по невнимание.
Сега не е времето да навлизаме в подробности какво е било “защитавано” при атаката над РТС, но такова проучване би било доста осветляващо.
Има много други примери за любопитната категория “откакто се помня”. Например нападението на морските пехотинци срещу Фалуджа през ноември 2004 г. – едно от най-тежките престъпления по време на инвазията на САЩ и Великобритания в Ирак.
Атаката започва с окупацията на болницата във Фалуджа, голямо военно престъпление – независимо как е извършено. То е отразено на първа страница в “Ню Йорк Таймс”, придружено от снимка показваща “как пациенти и болничен персонал се извеждат от стаите от войници с вързани ръце зад гърба”. Окупацията на болницата се смята за похвално и оправдано: то “слага край на това, което според офицерите е пропагандно оръжие за бойците: болницата във Фалуджа с многобройните цивилни жертви”.
Очевидно това не е атака срещу свободата на словото и не се смята за част от “откакто се помня”.
Има обаче други въпроси. Човек би трябвало да се запита как Франция поддържа свободата на изразяване и сакралните принципи “братство, свобода, солидарност”. Например чрез закона Гейсо, многократно прилаган, който дава право на държавата да определя историческата истина и да наказава отклоненията от нея? Като експулсира нещастните наследници на оцелелите от Холокоста (роми) за горчиво преследване в Източна Европа? С плачевното си отношение към имигрантите от Северна Африка в покрайнините на Париж, където терористите стават джихадисти? Когато смелото списание “Шарли Ебдо” уволнява карикатуриста Сине заради негов коментар с антисемитска конотация? Веднага изникват още много въпроси.
Всеки зрящ веднага ще забележи някои поразителни пропуски. Така например, емблематични сред изправените пред “голямо предизвикателство” от брутално насилие са палестинците – за пореден път при ужасното нападение в Газа през лятото на 2014 г., в което много журналисти бяха убити, понякога в добре обозначени прес коли – както и хиляди други. Докато управляваният от Израел открит затвор отново беше изравнен със земята под претекст, който издиша моментално при щателно проучване.
Игнорирано беше и убийството на други трима журналисти в Латинска Америка през декември, с което общият брой през годината достигна 31. Десетки журналисти бяха убити само в Хондурас след военния преврат през 2009 г., признат от САЩ (но от много малко други) – вероятно рекорд по убийство на журналисти в страната. Но отново, това не е нападение срещу свободата на изразяване “откакто се помня”.
Списъкът лесно може да се допълни. Тези няколко примера илюстрират един основен принцип, който се съблюдава с впечатляваща отдаденост и постоянство: колкото повече приписваме престъпления на враговете ни, толкова по-голямo е оскърблението; и колкото по-отговорни сме самите ние за престъпленията – тоест, колкото по-способни сме да ги прекратим, толкова по-малко загриженост и склонност към забвение или дори отричане.
Противно на красноречивите изказвания, случаят не е, че “тероризмът е тероризъм” и че “няма две мнения по въпроса”. Определено има две мнения: тяхното срещу нашето. И не става въпрос само за тероризъм.
ян. 30, 2017 Коментарите са изключени за Диктатура на ТВ-тариата
„Първо. Давам на новия парламент две седмици от свикването му да започне конкретна работа по приемането на решенията на народа от референдума. Ако за две...31 ян., 2017 Коментарите са изключени за И Австрия забранява бурките
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за С ново броене прокуратурата брои референдума за задължителен
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за И дете с белезници след забраната на Тръмп за бежанците
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за Гръцките фермери блокираха пътя при Промахон
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за Анкара прати турски военни в гръцки води
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за И Австрия забранява бурките
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за С ново броене прокуратурата брои референдума за задължителен
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за И дете с белезници след забраната на Тръмп за бежанците
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Гръцките фермери блокираха пътя при Промахон
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Анкара прати турски военни в гръцки води
1 | CHF | = | 1.84373 лв |
1 | EUR | = | 1.95583 лв |
1 | GBP | = | 2.19583 лв |
1 | USD | = | 1.76137 лв |
ян. 28, 2017 Коментарите са изключени за Разни комшии, разни идеали
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Върви, народе обгазени!
Над 10 емблематични за София паметници осъмнаха с противогази и табели с иронични надписи. Причината за мащабна акция на неправителствената организация „Спаси...дек. 09, 2016 Коментарите са изключени за Стотици руски спортисти са облажили от допинга
Над 1000 руски спортисти, сред които и олимпийски шампиони, са се облагодетелствали от държавната руска допингова програма между 2011 и 2015 г. В най-малко 30 спорта,...
You must be logged in to post a comment.