Какво си казаха власт и бизнес в "Шератон"

Какво си казаха власт и бизнес в „Шератон“

Въпреки бойкота на КРИБ и неучастие на други бизнес организации, Деветата годишна среща на бизнеса и правителството, организирана от „Капитал“ и подкрепена от чуждестранните търговски камари в България, се състоя. Заявилите предварително участие в нея премиер, президент и министри се появиха и изказаха.

Премиерът Бойко Борисов: Два-три пенсионни фонда са добре

„Два-три пенсионна фонда са добре, другите да се дисциплинират. Целта на пенсионната реформа е да има добра доходност“, обяви Борисов, като добави, че управляващите не искали да създават напрежение и да разчистват на пазара място за нови играчи, а само търсели гаранции, че хората ще си получат пенсиите.

Още по темата

Премиерът очаква НАП и митниците да съберат до 1 млрд. лева повече в сравнение с 2014-а. Тогава беше отчетено изоставане от планираните приходи с приблизително същата сума.

Премиерът обеща земеделците да получат субсидиите си навреме, но подчерта, че няма да отстъпи за ведомствените бензиностанции, „защото нито са свързани с НАП, нито има отчетност“. Законът за ДДС задължи земеделците да монтират нивомерни устройства на ведомствените си бензиностанции и в първите дни на 2015-а митничари и данъчни тръгнаха на проверки.

Бойсо Борисов обясни, че не се отказва от идеята за газов хъб край Варна. Като минат емоциите, ще преговаряме с Турция и с ЕС България да остане фактор в транзита на природен газ, обеща Борисов. Каза още, че подмятането за жена-президент на форума на „Жени-ГЕРБ“ било шега и няма война с президента.

Президентът Плевнелиев: Ускорена интеграция в европейския газов пазар

Президентът Росен Плевнелиев се обяви за ускорено интегриране на България и на региона в европейския газов пазар, за диверсифициране на енергийните източници и трасета и за баланс на енергийните доставчици. „Не се впечатлявам от планове за енергиен център и от „голям шлем“. Истински ще се впечатля, когато българската енергетика заработи устойчиво и в интерес на народа и на икономиката, а не на група олигарси“, заяви държавният глава в изказването си.

Росен Плевнелиев посочи, че не е против идеята за изграждането на газов хъб на българска територия, но апелира за интеграция на страната ни с европейския газов пазар. „Необходими са спешни действия за изграждането на газовите интерконекторни връзки с Гърция, Турция, Сърбия и Румъния, както и за разработване на възможни собствени газови находища в шелфа на Черно море“, подчерта президентът.

Държавният глава отново посочи, че единственият начин за постигане на конкуренция в сектор „Енергетика“ и за понижаване на цените за потребителите е балансът между енергийните доставчици. „Така ще приключим веднъж завинаги с газа като енергийно оръжие и той ще стане една стандартна стока за търгуване – свободно и на пазарна цена“, коментира президентът.

Росен Плевнелиев е категоричен, че мерките за енергийна диверсификация и енергийна либерализация повишават конкурентоспособността, инвестициите и доходите. Като значим резултат за енергийната диверсификация на България, държавният глава отбеляза подписването на споразумението между България и Азербайджан за покупка на 1 млрд. кубични метра азерски газ от 2019 г.

„В годините на прехода се наслушахме на заклинанията за България като енергиен център. Истината е, че от комунистическо време досега, ние сме енергиен център“, заяви държавният глава, но допълни, че българите не печелят нищо от това. Президентът напомни, че от две десетилетия България е транзитна за руски газ към различни страни, въпреки това е сред държавите, които плащат най-висока цена за горивото.

„Винаги досега сме били енергиен център и износител на ток, а докарахме българската енергетика до прединфарктно състояние“, заяви президентът, който отново разкритикува работата „на парче“ и „на тъмно“, съмненията около обществените поръчки и непоследователността в държавната политика в сектор „Енергетика“.

Пред повече от 250 представители на бизнеса президентът Росен Плевнелиев призова също така за ефективна и независима работа на регулаторните органи в България. „Спешно трябва да възстановим доверието в Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране“, заяви държавният глава в изказването си. Плевнелиев открои ефективните регулатори като основен фактор за възвръщане на доверието на инвеститорите, наред със стабилността, върховенството на закона и работещите институции.

Президентът приветства също така работата по Националната програма за енергийна ефективност и определи проекта за саниране на българските домове като „най-смисления проект, с който да се захванем, заедно с образованието, модерната инфраструктура и електронното правителство, защото засяга всички и от него печелят всички“.

Радан Кънев, Реформаторски блок:

Без публични финанси, без възможности на държавата да инвестира, не може да се преодолее и големият проблем с неравенствата в обществото“, заяви лидерът на ДСБ и съпредседател на Реформаторите Радан Кънев.

„Харчим малко за стратегическите си нужди. България няма средства да финансира стратегически проекти, които не са европейски проект, няма средства да финансира стратегическа инфраструктура, която не е европейски коридор“, поясни Кънев.

Депутатът изтъкна, че имаме системна корупция и системна лоша администрация, а трайният провал на върховенството на закона отблъсква сериозните инвеститори. По думите му „няма по-голям фактор за корупция в едно общество от партизираната администрация, трябва да се реши проблемът с рекетьорския характер на администрацията“. Според Кънев електронизацията на администрацията е част от необходимите реформи.

Според тъмносиния лидер време е България да се заеме с реформата в съдебната система приоритетно. Трябва да се спре с политическо-корупционния натиск върху съда. Трябва да се реши и проблемът с натовареността на съдиите. Без тази реформа другите реформи се обезсмислят.

В едно общество, в което на края на хранителната верига не стои тягата на закона, винаги и най-добрите системи ще се изкривят и корумпират, убеден е политикът.

Ако не се заемем с реформите, настоящето положение ще продължи достатъчно дълго, вотът на избирателите ще се оскъпи, властта ще трябва повече да рекетира бизнеса и ще продължим да копаем дъното, предупреди Радан Кънев.

Министърът на финансите Владислав Горанов:

Министърът на финансите намекна, че се подготвят законодателни промени за работата на финансовите регулатори. „Механизмът, по който работи надзорът над финансовата система, не е добре структуриран, въпреки че през кризата с КТБ се мина успешно. Вероятно се налага законодателно решение, което в подобни ситуации да не позволява отговорността да пада върху само един човек (подуправителя на БНБ Цветан Гунев, шеф на „Банков надзор“ – б.р.).

Според него сегашното положение, при което членовете на двата регулатора – БНБ и КФН, имат функционална независимост, не дава добър резултат или поне показа слабости. Споед Горанов вероятно би било полезно да се мисли за колективно носене на отговорност и колективно взимане на решения.

Финансовият министър съобщи още, че приходните администрации ще използват максимално ресурсите си в две насоки – „да поощряват добрите и да наказват лошите“. Те няма да бъдат репресивен орган за тези, които са честни към държавата, подчерта Горанов. Той съобщи и че 2014 г. е завършила с много малко невъзстановен на фирмите данъчен кредит – под 100 млн. лв. при 236 млн. лв. година по-рано.