Европа е по-здрава, неравенствата ѝ - все тъй дълбоки

Европа е по-здрава, неравенствата ѝ – все тъй дълбоки

Снимка: ЕРА/БГНЕС

През последното десетилетие страните-членки на Европейския съюз са постигнали значителен напредък в областта на здравеопазването, но големите неравенства остават както в отделните страни, така и между тях, пише EurActiv, позовавайки се на нов доклад по темата.

Документът сравнява здравни данни в Европа като рискови фактори за здравето, достъп до висококачествена грижа и сбор от европейски здравни индикатори, разработени от Европейската комисия.

Докато средната продължителност на живота в страните от ЕС се е увеличила с повече от 5 години в сравнение с показателите от 1990 г., докладът показва, че разликата между страните с най-голяма и най-малка продължителност остава около 8 години.

Средната продължителност в ЕС се е повишила до 79.2 години. Водещите държави по този индикатор са Испания, Италия и Франция, докато на дъното на класацията са България, Румъния, Литва и Латвия.

Все още остават и вътрешните неравенства в отделните социални и икономически групи в страните. Хората с по-високо образование и доход имат по-добро здраве и живеят с няколко години повече от тези в по-неблагоприятни положение.

В някои страни от Централна и Източна Европа образованите мъже на 65 години могат да очакват живот с между 4 и 7 години по-дълъг от тези с ниско ниво на образование. Средно в европейските страни жените живеят с шест години повече от мъжете. Само една година от това полово неравенство е през годините на здравословен живот (броя години на живот, свободен от ограничения на активността по здравословни причини – б.р.)

Според доклада различията са свързани с много фактори, като някои от тях са извън здравната система. Такива са околната среда, в която живеят хората, индивидуален начин на живот и поведенчески навици и различия в достъпа до здравеопазване и качеството на медицинската помощ.

Ефект на здравните разходи

Качеството на здравеопазването може да се повиши още в бъдещето, тъй като много правителства орязаха здравните си разходи по време на кризата. Между 2009 и 2012 г. разходите за здраве, съотнесени към инфлацията, са спаднали в половината държави от ЕС.

Средно здравните разходи са спадали с 0.6% годишно, в сравнение със средния икономически растеж с 4.7% между 2000 и 2009 г. Това се дължи на съкращаването на медицински персонал и заплати, намалението на субсидиите за здравните институции, по-ниските цени на фармацевтичните продукти и увеличението в доплатените от пациентите суми.

Докато разходите за здраве са се увеличили умерено през 2012 г. в няколко страни като Австрия, Германия, и Полша, те продължават да падат в Гърция, Италия, Португалия, Испания, Чехия и Унгария.

Повечето страни от ЕС поддържат универсално или почти универсално покритие на базовите си здравни услуги, но голяма част от населението в България, Гърция и Кипър през последните години остава неосигурено. Въпреки това, дори в тези страни правителствата взимат мерки, за да могат дори хората без здравни осигуровки да получат достъп до здравна помощ.