ЕС спира плащанията за тютюн през 2021

©БГНЕС

Производителите на тютюн да се подготвят отсега за 2021 г., когато Европейският съюз ще спре плащанията за този отрасъл. За това призова в Русе председателят на парламентарната комисия по земеделие Румен Христов.

Той предупреди, че до 5-6 години тюнопроизводители трябва да са намерили алтернатива – животновъдство, отглеждане на билки или гъби или др., за да си подсигурят някакъв поминък.

По думите на Христов в последните 24 години исканията на тютюнопроизводителите за гарантирани цени и изкупуване не са се променили.

„Извинявам се, трудът на тези хора е тежък, но в Северозападна България положението не е по-цветущо, нямат поминък, но не получават субсидии за отглеждане на домати, чушки и т.н. Аз като председател се опитах да не бъда много краен, но не съм много щастлив от факта, че тютюнопроизводителите в България получават 120 млн. лева, а БАН – 85 млн. лева“, заяви Христов.

В периода 2009-2013 г. всяка година от бюджета за субсидии на тютюнопроизводителите са давани по 73 млн. лева, а за 2014 г. са отпуснати 119 млн. лева. България субсидира отрасъла от над 15 години. Общият размер на средствата, отделени от държавния бюджет за тютюнопроизводителите в периода 2000 – 2013 г., е 1.376 млрд. лева. За сравнение за последните 10 години като субсидии в БДЖ са налети близо 2 млрд. лева.

Утре земеделската комисия в парламента ще заседава извънредно по промените в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи във връзка със започващата от 1 март кампания за директни плащания, съобщи той.

“Целта е да се установят трайни поземлени отношения, защото в момента взаимоотношенията между собственик и арендатор на много места са с краткосрочни договори. Ще се търсят решения за общинските пътища и т.нар. бели петна, както и за всичко, което може да улесни и собствениците, и ползвателите”, обясни Христов.

Той заяви пълна подкрепа за министъра на земеделието Десислава Танева във всички опити за намаляване на административната тежест.

“Хора с по 10-15 дка, ако трябва да извървят цялата процедура по сегашните подзаконови нормативни актове, като платят всички разходи, става безсмислено да вземат субсидията. Трябва да решим и въпроса с единен кадастър”, смята Христов.

Според него, тъй като земеделските земи са с отделен статут и предназначение, има търкания между институциите и никоя не иска да предостави данни на другата.

Христов смята, че урбанизираните територии и земеделските земи трябва да бъдат на едно място. Ще се направи опит да се върне и практиката на тълкувателни решения, задължителни за всички поземлени комисии, за да има еднакво третиране на казусите в цялата страна.