Как разбираме, че Русия вече е в криза

Ако се съди по липсата на икономически новини в руските медии, кризата вече е тук, пише Economist.

Точно както в съветско време, държавната телевизия на отчита факти, а ги прикрива. Предаванията се доминират от войната в Украйна (подхранвана от Америка), икономическия колапс на Украйна (игнориран от Америка) и руските постижения в спорта, балета и други сфери (на които Америка завижда).

Но докато телевизията не споменава икономиката, обикновените руснаци усилено обменят рубли за долари, купуват всяко нещо, чиято цена не е скочила и правят планове за непредвидени ситуации.

В първите две седмици от годината рублата падна със 17.5% спрямо долара. Инфлацията отново е двуцифрена, а цената на основния износен ресурс на страната – нефта, спадна под $50 на барел. Всичко това накара икономистите да ревизират прогнозите си и да прогнозират спад в брутния вътрешен продукт на Русия между 3 и 5 на сто. Междувременно кредитният рейтинг на Русия върви усилено към кофата за боклук (ниво junk).

Дзен спокойствието на правителството издава единствено липса на стратегия. Често телевизията показва как руския президент Владимир Путин получава положителни доклади от своите губернатори.

Въпреки това поевтиняването на петрола под $50 за барел ще коства много на държавния бюджет, изчислен на база $100 за барел. Според финансовия министър Антон Силуанов загубите ще са около 3 трилиона рубли ($45 милиарда) или 20% от планираните приходи.

Той вече планираше ревизия на бюджета с 10%, но предвид ситуацията може да се наложи да отреже дори повече. Дори ако пенсиите и заплатите се увеличат с по 5%, двуцифрената инфлация означава, че реалната икономика ще спадне за първи път от идването на Путин на власт през 2000 г.

Кремъл се надява да излезе от кризата, както го направи през 2008-2009 г., когато БВП спадна със 7.5%. Тогава правителството успя да стимулира търсенето като увеличи държавните разходи и спаси част от задлъжнелите фирми.

Сега обаче страната няма тази възможност. Резервите на Русия са много по-малки, отколкото бяха тогава и в най-добрия случай могат да стигнат за година и половина. Още по-лошото е, че правителството е загубило доверие.

Увеличението на основния лихвен процент със 17% през декември трябваше да защити рублата, но не проработи. Руснаците изгубиха вяра в собствената си валута и започват да изтеглят депозитите си, смята Наталия Орлова, водещ икономист на Alfa Bank.

Падането на рублата щеше да е още по-голямо, ако Кремъл не беше наредил на износителите да продадат капиталите си в чужда валута и не беше предупредил големите компании да не купуват. Въпреки това, каквато и ликвидност да предоставя централната банка на търговските, парите изтичат към външните пазари и поставят рублата дори пред по-сериозен натиск.

Всяка инжекция на капитали може вместо да стимулира вътрешното търсене просто да увеличи износа на капитали. Единственият начин за подкрепа на рублата е да се ограничи предоставянето на ликвидност за банките, но това от своя страна ще ги постави пред дори по-сериозен натиск. Ръководителят на най-голямата държавна банка – Сбербанк, Герман Греф, предупреждава, че валутната криза може да се превърне в масова банкова.

Изправена пред износ на капитали, спад на петролните цени, липса на достъп до външни пазари и собствените си демографски проблеми, Русия надали ще излезе от кризата бързо. Нейната надежда, че обезценяването ще доведе до заместване на вноса, както по време на фалита от 1998 г. и ще даде тласък на растежа е нереалистична.

В онзи период Русия заместваше основни стоки, които могат да бъдат произведени с остарялото оборудване от съветската икономика. Нещата, които Русия внася днес обаче, не могат бързо да бъдат замествани от местно производство. Това ще изисква инвестиция, която малцина са склонни да направят.

Владимир Путин. Снимка: EPA/ БГНЕС

Бившият финансов министър Алексей Кудрин и икономистът Евсей Гурвич твърдят, че проблемите на руската икономика не могат да се поправят от монетарни или фискални мерки. Според тях дори слабите институции са вторичен проблем в случая. В сърцето на руските проблеми е отслабването на пазарните сили и потискането на конкуренцията, което означава, че вече липсва пазарната икономика.

Разширяването на държавата означава, че макар Русия вече да няма Госплан (учреждението, отговорно за централното икономическо планиране в СССР – б.р.), нейната икономика все още се доминира от държавни или квазидържавни фирми, чиито приходи не зависят от икономическата им ефективност, а от политически договори.

Държавните стимули, корупцията и липсата на права над собствеността са принудили много чужди компании да напуснат руския пазар, като по този начин са засилили позициите на паразитните и лошо управлявани държавни фирми. Спадът на петролните цени само разкрива тези дефекти и няма нищо общо с причиняването им.

Както Кудрин и Гурвич обясняват, изключителният растеж на Русия между 1998 и 2008 г. до голяма степен е внесен. Той се свежда до лесни пари, спечелени от високите петролни цени и нисколихвеното кредитиране. Това е увеличило потреблението, задоволено от внос и увеличения на вътрешното производство.

Правителството беше заето да преразпределя парите, вместо да реструктурира и модернизира икономиката си. Частните фирми и Кремъл са избрали бързите печалби, вместо дългосрочните инвестиции. Дори през 2009 г. целта на правителството е свеждане до минимум на политическите последици от кризата, вместо засилване на конкурентоспособността на икономиката.

Сега единственият път пред Русия е да преструктурира икономиката си, за да възстанови ролята на пазарите. Преди 25 години този преход стана възможен след разпадането на СССР и промяната на върха в Кремъл.

В задочно съобщение към Путин, Кудрин твърди, че кризата може да бъде овладяна при този президент, но при различно правителство. Путин не е убеден, а докато той разглежда вариантите пред себе си, икономиката продължава да се свлича надолу, независимо от това, което руснаците чуват по телевизията.