Ureport | Политика | Близкият изток | Един пленник на „Ислямска държава“ разказва …
Той отишъл да търси две 16-годишни сестри, заминали за Сирия, за да се омъжат за джихадисти, но попаднал в лапите на „Ислямска държава“. Ахмад Уалид Рашиди бил държан в затвор повече от месец, измъчван и принуждаван да малтретира други затворници, преди да бъде освободен, разказва самият той пред Mashable.
Приличаше на студен склад. Като онези мрачни места, където заклани животни висят на куки от тавана. Но това, което висеше на тези куки, не беше мъртво. Овързан и уплашен, очите на все още живия човек бяха превързани с парче сив плат и той можеше само да си представя предстоящите мъчения.
Ахмад Рашиди гледал с ужас затворника, провесен на куките. Опитвал се да запази спокойствие, знаейки, че паниката няма да е от полза за никого. Самият той бил хванат от близо месец, но можел да се движи наоколо по-свободно от останалите. И все пак не бил свободен.
Зад Ахмад един надзирател наблюдавал с пластмасова тръба в едната ръка. Ахмад поел дълбоко дъх, докато тръбата свистяла към беззащитния мъж на куките. Тук, дълбоко във вътрешността на Сирия, в затвор, охраняван от радикални бойци на „Ислямската държава“, нямало как да не чуваш викове, отекващи в стените.
Сега е моментът
Два месеца по-рано Ахмад, датски гражданин от афгански произход, бил далеч от тук. 22-годишният студент по медицина бил в увеселителния парк Градините на Тиволи в Копенхаген в онзи приятен юнски ден, когато телефонът му звъннал.
„Ако наистина искаш да помогнеш, сега е моментът“, казал приятелят му от другата страна. Двете сестри близначки на въпросния приятел били изчезнали.
Момичетата, чието семейство произхожда от Сомалия, живеели във Великобритания от 10 години. Амбициозни ученички от Манчестър, увлечени по мода, селфита и шопинг. Но една сутрин в края на юни родителите им влезли в стаята да ги събудят за училище и открили, че сестрите ги няма. Когато се оказало, че ги няма и в училище, родителите се обадили в полицията.
Под прикритието на нощта двете тийнейджърки се измъкнали от семейната къща с червени тухли в предградие на Манчестър и потеглили за Турция – вероятно към сирийската военна зона. По сведения на техни приятели, се оказало, че близначките най-вероятно са отпътували към Сирия, след като прочели за ИД в мрежата и в пропагандни памфлети, разпространявани от радикални ислямисти в Манчестър.
И двете са родени в Дания и имат датско гражданство, и след като британската полиция вдигнала алармата, датските служби за сигурност блокирали паспортите на двете, в опит да препятстват прехвърлянето им в Сирия. Но според Ахмад властите не са действали достатъчно бързо. И когато семейството поискало да му плати пътуването, младежът веднага приел.
Два дни след телефонното обаждане Ахмад, който загубил единия си крак като дете в Афганистан, си взел бельо, малко дрехи и датския си паспорт, лекарства и крем за лице. Тъй като очаквал да отсъства не повече от седмица, багажът му съдържал най-необходимото. Вечерта на 24 юни 2014 г. хванал самолета за Турция. Оттам щял да се прехвърли в Сирия.
Което щяло да промени живота му.
„Животът ми никога не е бил съвсем нормален, но това е най-побърканото нещо, което съм преживявал“, казва Ахмад. В зависимост от гледната точка, неговата преживелица може да се тълкува или като история на герой, който си залага живота, за да спаси чуждия или опит на наивен авантюрист, посетил бърлогата на лъва.
При всички случаи е рядко свидетелство на очевидец от място, което малцина чужденци виждат – а дори и да видят, не остават живи, за да споделят. Проверки на датските медии и служби за сигурност потвърждават за 36-дневния му престой в затвора.
В една лепкава, влажна вечер на 28 юни Ахмад стъпил на паркинга на летището Хатай в Южна Турция. Напоследък то е известно сред местните като „Международната аерогара на ИДИЛ (от първоначалното име на организацията – Ислямска държава в Ирак и Леванта – бел.ред.), заради ордите от западняци джихадисти, използващи го, за да отпътуват към Сирия, където се включват в гражданската война.
И Ахмад поел техния път, в опит да изтръгне двете тийнейджърки от ноктите на ислямистите. „Не знаех в Турция ли са или в Сирия, но знаех, че с напредването на времето ще става все по-трудно да ги спасим“.
Благодарение на близкоизточните си черти и мюсюлманското минало успял в един пограничен град да се свърже с умерените бунтовници в Сирия. Но никой не бил чувал за близначките.
Във Фейсбук съобщение до приятелите си в Дания той написал, че след като е преминал неколкократно в Сирия и е говорил с хората там, е заключил, че момичетата не са там и вероятно са още в Турция. „Има три основни групи бунтовници в Сирия и досега съм говорил с две от тях. Нямах възможност да говоря с последната, която се казва ИДИЛ. ИДИЛ е тази, която примамва момичета и веднъж паднали в лапите им, не може да се направи много.“
В крайна сметка той се срещнал и с представители на ИДИЛ. Срещата станала на 30 юни в кафене близо до турския пограничен град Санлиурфа. И мускулестият младеж срещу него му казал, че може да гарантира сигурността му в Сирия.
По същото време, в края на юни, една от близначките публикувала снимка в Instagram и съобщение, че вече е стигнала до самопровъзгласилия се халифат:
„Благодаря на Бог… Аз съм на 16 и съм сред жените воини в Давлат ал-Ислам. Кълна се, че стигнахме от Англия до Шам (класическото арабско наименование на Сирия) за ден. Бог е велик. Иска ми се да видите това, което виждам. Градът е невероятно красив. Черният банер е навсякъде. Жени, които са напълно покрити и, разбира се, милион мухи, които ме атакуват постоянно. Ако Бог е рекъл, скоро ще имам добра интернет връзка, тъй като съм направила много снимки с моя iPad, които искам да споделя с вас. Ако Господ е рекъл“.
По-късно постингът бил изтрит. Но подсказвал, че момичетата вече са при ИДИЛ.
В следващите дни Ахмад срещнал човек от турския град Антакия, който казал, че има надеждни контакти в контролираната от ИДИЛ територия и си предложил услугите да намери момичетата срещу $5000.
„Каза, че момичетата са в Сирия и изучават ислямско училище в Ал-Баб, сирийски град североизточно от Алепо, и ще учат там 3-4 седмици, преди да се омъжат“, казва Ахмад.
Младежът се срещнал и с белгиеца Димитри Бонтинк, дошъл да изведе собствения си син от Сирия, пристигнал за джихад. Бонтинк помогнал и на други семейства да направят същото. В югоизточния турски град Газиантеп бащата казал на Ахмад, че ще събере информация чрез своята мрежа от контакти.
„Направих каквото можах. Мисията му става много опасна“, коментира белгиецът пред датското издание Politiken. Но отказва повече подробности, тъй като делото в Белгия, по което страна е синът му, е в ход и темата все още е чувствителна.
Информацията, достигнала Ахмад, давала неясна представа за местонахождението на близначките. Но едно съобщение се откроявало.
В доклад от 6 юли говорителят на ИДИЛ казал, че близначките ще се омъжат за двама джихадисти от британско-афгански произход до дни. Бонтинк получил същата информация от свои източници.
Което значело, че Ахмад трябва да бърза, защото „омъжат ли се, няма връщане назад“. Омъжените жени в територията, контролирана от ИДИЛ, нямат право да пътуват без разрешението на съпрузите си.
А и би привлякъл твърде много внимание, ако обикаля територията на ИДИЛ в търсене на омъжени жени, предвид строгите правила за разделяне на мъжете и жените. За да помогне за мисията майка им също се отправила към Сирия – придружавайки една майка той би привлякъл по-малко внимание. „Каза, че няма да бъде в състояние да се погледне в огледалото, ако не опита да върне дъщерите си.
Беше много смела“, разказва Ахмад.
И двамата се отправили навътре в Сирия.
Игра с огъня
Oпасната мисия за спасяване на двете непознати момичета изглежда непонятно решение за повечето хора. Но животът на Ахмад Рашиди е пълен с неразбираеми събития.
Той е роден в афганистанската столица Кабул и е живял там до петата си година. По това време страната вече е отровена от междуособици. При престрелка Ахмад бил ударен от заблуден куршум. Оживял, но загубил единия си крак.
След седем месеца в болница, западна организация за подпомагане на бежанци го отвела на лечение в Германия, където научил немски и получил приемно семейство. Когато се завърнал в Афганистан, брат му и баща му вече били убити, а ситуацията в страната била дотолкова опасна, че оживелите членове на семейството на Ахмад решили да избягат.
През 2000 г. те избягали в Иран и по-късно в Дания, където семейството било настанено в център за бежанци и Ахмад получил първия си изкуствен крак. Там детето тръгнало на училище, но било обект на тормоз и ученето го затруднявало, тъй като спомените от Афганистан още тровели съзнанието му. Фрустрацията му прераснала в гняв и агресия, които Ахмад излекувал и основал благотворителна организация, която снабдява с изкуствени крайници пострадали от войната хора в Афганистан.
На 2 август Ахмад и майката на момичетата пресекли границата със Сирия с помощта на контрабандист. Целта им била Манбидж – град между Ракка (провъзгласен за столица от „Ислямска държава“ и Ал-Баб). Манбидж е известен като средище на западняците, пристигащи в Сирия и Ахмад сметнал, че там хората може да знаят за близначките.
Там той започнал да разпитва за тях и да търси представители на „Ислямска държава“, представяйки се като Ахмад ал-Афгани (Ахмад афганистанеца) и съчинявайки легендата, че пътува с тъща си, за да посети двете й дъщери близначки.
Нощта срещу 3 август двамата прекарали в дома на местен член на групировката. Оттам Ахмад писал на един приятелите си обнадеждаващи новини: че е в добри отношения с ислямистите и никой не го закача – нито е, нито цивилните, и е доволен от ситуацията. По-късно на същия ден изпратил второ съобщение: „Канен съм на вечеря с тях, така че ще ходя в базата им. Нямам търпение“.
Но добрите отношения не продължили дълго. На 4 август съобщенията на Ахмад прекъснали.
При чудовищата
Търсейки близначките, двамата стигнали до къщата, където едната живеела доскоро с британо-афганския си мъж – вече съпруг. Там се спречкали с членовете на групировката и Ахмад казал, че ще викне полицията на ИД, за да видят момичетата.
И двамата били отведени в полицията, за да избистрят ситуацията. Ахмад смятал, че работата ще е проста. Но грешал.
„Полицейският участък“ бил в старо бомбардирано кино. Там започнала разправията и майката била обвинена, че се е появявала по западна телевизия и е дошла да атакува ИД, а Ахмад е журналист и неверник.
Малко по-късно научили, че този слух се разпространява от новия съпруг на една от близначките. Решението да отидат право при полицията на „Ислямска държава“ се оказало голяма грешка. Часове по-късно двамата вече били в различни затвори.
„Нямаше изход оттук. Беше паднал мрак и имаше маскирани муджахидини навсякъде в затвора. Тогава разбрах, че вече съм им затворник. Но не ме беше страх, защото знаех, че не съм сторил нищо лошо и е само въпрос на време те да разберат, че всички обвинения са лъжа“, казва Ахмад.
Едно нещо обаче тревожело Ахмад. В Турция той имал разговор с журналист от западен тв канал и записал номера му с инициалите на телевизията. Ако ИД откриели номера, той щял да изпадне в голяма беда.
Надзирателите взели всичките му лични вещи. Няколко неща – като картата с кода за електронния си подпис, студентската карта и кредитни карти на майката скрил в изкуствения си крак. Ислямистите не разбрали за тях.
Но взели телефона на Ахмад. „Помислих си: маааааамка му“.
Затворническата килия била претъпкана. „Имаше толкова много хора, че нямаше начин дори да се поразтъпчат. Трябваше да седят сгънати, подобно на ембриони, върху циментовия под. Смърдеше отвратително, защото тоалетната беше в клетката“.
„Ислямска държава“ били забранили на затворниците да говорят. Но не било никак тихо – скоро започнали писъците.
Надзирателите там действат по различен начин – някои са спокойни, дори симпатични, спомня си Ахмад. Другите били „задници“, които агресивно и без причина нападали затворниците. За пръв път той чул писъците, които щели да се окажат ежедневие в затвора, на втория ден.
„Един от затворниците говорел високо и в един момент надзирателите влязоха, сграбчиха го около врата и го издърпаха от клетката. Чувахме как го бият и той се върна едва няколко часа по-късно“.
Затворниците били смесица от дребни престъпници и джихадисти. Те не били заложници, а хора, преминали през територията на „Ислямска държава“, които нямат съответните документи или хора, които по някакъв начин са нарушили правилата на ИД. Араби, турци и западняци били в една клетка, но жените били отделени от мъжете, в съответствие с ислямския шериат.
Има толкова малко светлина в килиите, че е трудно да следиш времето, казва Ахмад. Времето му минавало в разговори шепнешком и с надеждата, че охраната няма да го изведе за следващия кръг побои. След няколко дни в килията, той бил изведен едва вечер върху каменен под в малък двор.
„Удариха ме и паднах. След това започнаха да ме ритат. Не се съпротивлявах, защото щеше да стане по-лошо. Закрих си лицето и се надявах, че скоро ще свърши. Въпросът беще да не заплача или нещо подобно. По другите затворници виждах, че онези, които изглеждат най-уплашени, отнасят най-много бой“, казва Ахмад.
Боят продължил няколко часа, след което Ахмад бил върнат в килията, жестоко пребит. Пазачите изглежда третирали затворниците според прогресивна скала – по-зле се отнасяли с по-малко вярващите. А дотогава надзирателите не били убедени, че Ахмад е практикуващ мюсюлманин. Подозирали, че е журналист или шпионин от Запада.
И Ахмад се страхувал: не знаел къде е майката на близнаците, какво й правят и казала ли е нещо, с което да компрометира прикритието им? За това, което може да им сторят „Ислямска държава“, той нямал съмнение. „Казаха ми, че ако обвиненията срещу нас са верни, и аз, и тя ще бъдем обезглавени“.
След три дни в затвора, той бил преместен в друг затвор в планините близо до Ал-Баб. Не му обяснили защо и не му казали какво се случва с жената.
Условията в новия затвор били малко по-добри – клетката била 8 на 15 стъпки. Ахмад използвал дните си, за да убеди похитителите в своята невинност и религиозен плам. За целта се молел редовно, преструвал се, че има дълбоки религиозни познания, четейки Корана и „съгласявайки се да говори срещу Дания и Запада, защото това се харесва на „Ислямска държава“.
Но бруталността била още по-крайна в новата обстановка – особено след петъчните молитви.
„След молитва идваха и извеждаха някои от затворниците. Не винаги знаех какво са направили, но те бяха изваждани отпред и се чуваха изстрели или звуци от рязане на глави. Беше ужасно“.
Ахмад си спомня тъжното сбогуване на един възрастен мъж в килията, който прегърнал всеки от съкилийниците си, преди да тръгне и никога да не се върне.
„Когато изкрещят „Takbir!“ (мюсюлманското приветствие, на което се отвръща с вик „Аллаху Акбар“) и не чуеш изстрел или шум на коли, отвеждащи човека, разбираш, че е бил обезглавен“, казва Ахмад.
След това дошли „писъците от мазето“ – стенанията на измъчваните хора и крясъците на надзирателите „Бог е велик“.
Самият Ахмад няколко пъти бил пребиван и психологически тормозен, за да признае обвиненията от съпруга на близначката. В един момент, разказва той, седнал с малък лист хартия, който му дали. С черно мастило Ахмад написал бележка за сбогом към семейството си.
Седмиците минавали, а той не можел да убеди никого. Междувременно ислямистите започнали да му се доверяват заради медицинското му образование, на няколко пъти му възложили да се погрижи за здравословното състояние на затворниците.
Но това по-благосклонно отношение към него довело и до това „да правя разни неща с другите затворници“, с които той казва, че не се гордее – като това да гледа безучастно, докато измъчват някого. Или да залива със студена вода лицата на спящите си съкилийници, за да демонстрира отдаденост към надзирателите.
Ахмад не желае да говори за това и казва само: „Не бях доволен от това, но трябваше да се направи. И най-накрая успях да убедя пазачите, че е по-добре да крещят на затворниците, отколкото да ги бият. Накарах ги да третират лишените от свобода по-добре, отколкото иначе щяха.
Помилването
В крайна сметка в началото на септември съдът на шериата преценил, че няма доказателства срещу Ахмад или майката. Документ, подписан от съда в Алепо, потвърждава, че Ахмад е бил освободен от ареста и има „право да пресича контролните пунктове на „Ислямска държава““.
След което бил отведен при майката на момичетата. Той успял да я събере с близначките, когато тийнейджърките трябвало да бъдат изслушани като свидетели от съда. Тогава двете прекарали нощта с майка си. Станало ясно обаче, че близначките не възнамеряват да се върнат в Манчестър. Пожелали да останат в Сирия.
След което, според твърдението на британското семейство, „Ислямска държава“ организирало обратното пътуване.
Двамата били откарани до град Ярабулус и оттам – с автобус до турската граница. Пресекли пешком и от другата страна ги посрещнали контрабандистите, които ги откарали до автогарата в Газиантеп.
На следващия ден датското посолство в Анкара изпратило пари за самолетните им билети, и когато Ахмад кацнал на летище Копенхаген на 12 септември, най-накрая ужасът му започнал да стихва.
Сега той е в Дания. Близначките все още живеят в контролираната от ИДИЛ територия Наскоро едната туитнала снимка на червено коте, лежащо на гърдите на мъж в униформа. Момичето било разстроено, че котката е избягала. Дано Бог да даде „да се съберем отново в Рая“, завършва постингът.
ян. 30, 2017 Коментарите са изключени за Диктатура на ТВ-тариата
„Първо. Давам на новия парламент две седмици от свикването му да започне конкретна работа по приемането на решенията на народа от референдума. Ако за две...31 ян., 2017 Коментарите са изключени за И Австрия забранява бурките
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за С ново броене прокуратурата брои референдума за задължителен
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за И дете с белезници след забраната на Тръмп за бежанците
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за Гръцките фермери блокираха пътя при Промахон
31 ян., 2017 Коментарите са изключени за Анкара прати турски военни в гръцки води
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за И Австрия забранява бурките
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за С ново броене прокуратурата брои референдума за задължителен
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за И дете с белезници след забраната на Тръмп за бежанците
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Гръцките фермери блокираха пътя при Промахон
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Анкара прати турски военни в гръцки води
1 | CHF | = | 1.84373 лв |
1 | EUR | = | 1.95583 лв |
1 | GBP | = | 2.19583 лв |
1 | USD | = | 1.76137 лв |
ян. 28, 2017 Коментарите са изключени за Разни комшии, разни идеали
ян. 31, 2017 Коментарите са изключени за Върви, народе обгазени!
Над 10 емблематични за София паметници осъмнаха с противогази и табели с иронични надписи. Причината за мащабна акция на неправителствената организация „Спаси...дек. 09, 2016 Коментарите са изключени за Стотици руски спортисти са облажили от допинга
Над 1000 руски спортисти, сред които и олимпийски шампиони, са се облагодетелствали от държавната руска допингова програма между 2011 и 2015 г. В най-малко 30 спорта,...
You must be logged in to post a comment.