Азербайджан и енергийната война за Европа

Столицата на Азербайджан Баку

Защо някой като бившия изпълнителен директор на Chevron ще лети до почти невъзможната за изговаряне от американците бивша съветска република Азербайджан? Древната крепост и настояща столица на страната Баку е отдалечена от повечето търговски центрове или маршрути до океана и наистина мнозина я смятат за място на края на света.

Свикналият с дълги полети Ед Чоу е готов да отдели поредните 15 часа в самолет поради същата причина, която води в Азербайджан десетки чуждестранни бизнесмени и важни политици – абсурдно големите количества енергийни ресурси. „Те бяха част от гръбнака на съветската петролна и газова промишленост ужасно дълго време“, казва бившият изпълнителен директор на Chevron, който в момента работи като анализатор на енергийните пазари.

Но Азербайджан има проблем, който бързо се превръща в такъв и за все по-голям брой нуждаещи се от газ европейски страни. Без излаз на океан и каквито и да било други транспортни възможности, страната не може да изнася лесно природен газ, с който разполага в изобилие. И за да станат нещата още по-неприятни за 2-милионната държава, руският президент Путин й диша във врата със заплахи да построи конкурентен газопровод.

Спокойно можем да наречем събитията една от най-големите и вероятно най-скъпата надпревара за постояване на газопреносна мрежа между два континента. Тази международна игра на енергийна политика започна със серия от газопроводи, построени и финансирани от British Petroleum и консорциум от световни енергийни гиганти.

Заедно те вече похарчиха $8 милиарда, за да разработят първата фаза на проекта, а от British Petroleum твърдят, че за производството и транспортирането на газа до грузинско-турската граница ще са нужни капиталови инвестиции от още $28 милиарда.

Маршрутът на газопровода TAP

Ако всичко премине по план, газът от азербайджанското находище Шах Дениз (подводно поле с над 1 трилион кубически метра газови запаси) ще потече към Гърция, Албания и Италия до 2019 г. Но само преди няколко месеца, докато обявяваше края на конкурентния проект „Южен поток“, Москва заяви и намеренията си да създаде алтернативен „Турски поток“, който да пренася руски газ към Южна Европа.

Това със сигурност не бяха новините, които Азербайджан искаше да чуе. Анализатори като Лесли Палти-Гузман от фирмата за определяне на риска Eurasia Group смятат, че руският газ може да накара Турция да забави или дори да замрази конкурентния азерски проект TAP.

Чоу обаче смята, че до момента изказаните от Путин намерения изглеждат повече като трик, отколкото като реален проект. Все пак той уточнява, че това не значи, че „Турски поток“ няма да бъде осъществен. Малцина са наясно, но Азербайджан има богата история като един от най-старите производители на петрол в света. В страната е първото петролно поле в света, разработено през далечната 1846 г., а първият й добив в морския шелф (Каспийско море) e през 1951 г.

През последните години държавата произвежда близо един милион барела на ден, а сътрудничеството й със Запада, особено по време на войната в Афганистан, привлече в Баку редица имена като бившия британски премиер Тони Блеър, който се ангажираха да й осигурят подкрепа за бъдещия газпоровод, въпреки притесненията за неспазване на човешките права. (През 2011-а дясноориентираният британски вестник The Daily Telegraph публикува серия материали, посветени на личните облаги, които Блеър е извлякъл като пратеник на мира в Близкия изток, представляващ Квартета за Близкия Изток: САЩ, Русия, ЕС и ООН. Според тях той хем е играл ролята на дипломат, хем е лобирал за бизнес сделки със собствената му търговска консултантска компания Tony Blair Associates – или със щатската банка J.P. Morgan, наела го за съветник със заплата от 2 милиона британски лири годишно. Бел.р.)

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев и неговият турски колега Реджеп Ердоган. Снимка: ЕРА/БГНЕС

През 1994 г. British Petroleum откри познатото днес като Шах Дениз находище – най-голямото за компанията след Пръдхоу Бей, открито в Аляска през 60-те. Транспортирането на синьото гориво до Европа обаче се оказва трудно. Единствените газопроводи до момента водят към Русия, което далеч не е перфектно за страна, която от години опитва да излезе от сянката на бившия си съветски властелин.

Започват проучванията на алтернативен маршрут, които водят до създаването на проект за газови тръби от Баку, през Анадолския полуостров в Турция, Егейско и Адриатическо море и чак до Италия. За Азербайджан износът на газ е така нужният начин за стабилизиране на зависимата от енергетиката икономика, след като производството на петрол започва да запада, а Европа е единственият потенциален пазар на газ, смята Чоу.

Разбира се Европейският съюз от години опитва да проучи други източници на газ, извън Русия. Задача, особено актуална след началото на конфликта в Украйна в началото на 2014 г. Междувременно американският бум на производството на шистов газ не помага особено, тъй като САЩ все още не могат да го доставят в Европа.

Когато бъде завършен, газопроводът ще пренася близо 16 милиарда кубически метра газ годишно. Това е малко количество в сравнение със 160-те милиарда, които Русия изнася за Европа през Украйна, Беларус и Германия.

Политическото значение на тръбата обаче е огромно, тъй като Русия от години преговаряше с ЕС за строителството на проекта „Южен поток“ по подобен маршрут (През декември 2014 г. Москва обяви, че прекратява проекта. Б.р.). Докато Азербайджан опитва да задвижи нещата по своя газопровод, наред с това ще трябва да действа изключително внимателно с големия си северен съсед.

„Те със сигурност не искат да застрашават големия си брат, но нека газовите игри започнат“, казва Палти Гузман.