Ердоган и 16-те велики турски империи

Снимка: EPA/ БГНЕС

Снимка: EPA/ БГНЕС

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган посрещна палестинския си колега Махмуд Аббас с пищна церемония. Освен че е първият държавен глава, разходил се в новия огромен дворец на Ердоган, Аббас се нагледа и костюмираната свита на турския президент, която обхващаше много исторически периоди на историята на страната.

[related-posts]

От средата на 1920-те, президентският печат включва слънцето, което е символ на Република Турция, както и 16 петолъчни звезди. През 1969 г. те стават символ на „16-те велики турски империи“. Днес към Анкара се отправят критики, че води външна политика в „границите на Османската империя“ (последна от империите – б.р.), известна като неоосманизъм.

Снимка: EPA/ БГНЕС

Снимка: EPA/ БГНЕС

Очевидно горд с историята на страната си и привърженик на автентичността, Ердоган показа как са изглеждали представителите на всяка една от тези империи: Великата хунска империя (209 г. пр.Хр.-93 сл. Хр.), Западната хунска империя (48 сл. Хр.-216 сл. Хр.), Европейската хунска държава (375-469), Бялата хунска империя (390-577), Гьогтурската империя (552-745), Аварската империя (565-835), Хазарската империя (651-983), Уйгурската държавата (745 -1369), Караханидите (840-1212), Газнавидите (962-1186), Великите селджуци (1040-1157), Харземшахите (1097-1231), Държавата на Златната орда (1236-1502), Великата тимурска империя (1368-1501), Бабурската империя (1526-1858) и разбира се – Османската империя (1299-1922).

Снимка: EPA/ БГНЕС

Снимка: EPA/ БГНЕС

Лицемер до лицемер

Снимка: EPA/ БГНЕС

Снимка: EPA/ БГНЕС

Ердоган е известен със симпатиите си към неоосманизма от години, както и със скандалните си изказвания от време на време. Последното такова е отпреди ден, когато турският президент обяви Запада за лицемерен след шествието в чест на загиналите в терористичните атаки „Шерли Ебдо“.

На 7 януари трима въоръжени мъже нахлуха в редакцията на сатиричното френско списание и застреляха 10 души от екипа му, „за да отмъстят за пророка Мохамед“. Те убиха и двама полицаи, след което избягаха. На следващия ден друг терорист уби френска полицайка. Тогава започна голяма полицейска акция за справяне с терористите, в хода на която загинаха още четири невинни и трима от терористите. Един се предаде и обяви, че не е участвал в атентатите.

Над 1.5 милиона души се събраха в Париж, за да отдадат чест на загиналите, между които и над 45 световни лидери. Турският президент не присъства, но Турция беше представена от премиера Ахмет Давутоглу.

Ердоган обаче видя двуличие в реакцията на Запада на терористичните атаки.

„Лицемерието на Запада е очевидно“, каза той на 12 януари. „Ние като мюсюлмани никога не сме участвали в тероризъм. Това, което стои зад тези зверства, е расизъм, език на омразата и ислямофобия“, заяви турският президент и каза, че западните реакции на нападенията в Париж са били пропити с ислямофобия.

Президентът попита защо разузнавателните служби не следят тези, които са били в затвора, след като ги освободи. Той изрази възмущението си на съвместна пресконференция с палестинския президент Махмуд Абас.

В хода на полицейските акции по залавянето на терористите обаче стана ясно, че приятелката на един от извършителите на нападенията е преминала през Турция малко преди атаките и след това е влязла в Сирия. Шефът на германското разузнаване призова Турция да положи повече усилия, за да попречи на екстремисти да прекосяват нейна територия и да се включват в редиците на „Ислямска държава“ и други терористични организации.

Той обвини в лицемерие и израелския премиер Бенямин Нетаняху, който по думите му е убил 2500 души в Газа с държавен тероризъм.

Свободата на словото

Малко преди шествието да започне на 11 януари, от организацията „Репортери без граници“ заявиха пред France24, че е неприемливо присъствието на лидери на страни, които ограничават свободата на словото в собствената си страна. За пример беше посочена Турция.

Днес турски съд обяви за клевета и обида лозунги срещу Ердоган. Според съдебното решение те не могат да бъдат смятани за свобода на словото и се наказват с 11-месечна присъда.