Вълна от фалити заплашва Русия

Снимка: EPA/ БГНЕС

Натискът върху президента на Русия Владимир Путин расте. Русия ще бъде ударена от вълна от фалити, ако не намали лихвените проценти скоро, предупреди Анатолий Аксаков, президент на руската Асоциация на регионалните банки и зам.-председател на парламентарната комисия за финансовите пазари.

Според него компаниите в страната изпитват недостиг на парични средства.

“Банкерите смятат, че запазването на сегашната ситуация ще причини вълна от банкрути, не само на кредитни институции, но и на редица бизнеси и компании”, пише в писмо до централната банка Аксаков, цитиран от руските медии.

Той смята, че централната банка трябва да намали лихвените проценти от 17 на 15 на сто, а след това плавно до 10.5% – нивата преди да се развихри финансовата криза. Сегашният процент принуждава някои компании да плащат до 30% лихви, за да вземат заем.

По-ниските лихви ще позволят на банките да дават повече заеми на компании и частни лица, казва още Аксаков.

Позицията му се смята за знак, че стресът във финансовия сектор на Русия се задълбочава. Рейтинговата агенция Fitch намали суверенния дългов рейтинг на страната миналата седмица заради острото влошаване на прогнозите за икономическите перспективи.

Влиянието на санкциите на Запада, наложени на Русия заради действията й в Украйна, предизвика глад за средства, като отряза достъпа на много компании до финансиране на международните пазари.

Регионалната авиолиния “Ак Барс Аеро” обяви днес, че прекратява дейност до март. Така се нареди до няколко други руски превозвачи, които спряха полетите заради срива на рублата и задълбочаването на финансовите им проблеми.

Обезценката на рублата, предизвикана донякъде от намаляването на цените на петрола, вреди на икономиката, защото повиши поскъпването на стоките и услугите. Годишните нива на инфлация за 2014 г. достигнаха 11.4%, съобщиха руските агенции днес. Този ценови натиск предизвика централната банка да увеличи лихвените проценти.

Рублата и днес беше под натиск. Рускана национална валута загуби 1.3% спрямо долара, докато цените на петрола продължиха да падат. Руският бюджет е изключително зависима от приходите от петрол. Валутата загуби близо 40% от стойността си през 2014 г.

Кремъл се опита да подкрепи банковия сектор със серия от финансови инжекции. Милиарди бяха отпуснати на ВТБ (акционер в затворената българска КТБ с 9.99% – б.р.), Газпромбанк и фалиралата Тръст Банк.

В същото време централната банка изразходва чуждестранната си валута в опит да стабилизира рублата и да спаси страната от икономическа криза.

Над $120 милиарда в чужда валута бяха разпродадени през 2014 г. Страната в момента разполага с $388.5 милиарда под формата на международни резерви, включително злато и други активи.