Да дойдат влаковете

Когато с лека ръка властта решава да затрие 128 жп линии от транспортната система на България, преди това би трябвало да свърши няколко неща. Първо, публично да представи икономическата си обосновка, второ, да проведе сериозна дискусия с хората от засегнатите райони, трето, на тази база план за съкращения в железниците.

Още по темата

Какво означава това? Да се обсъди какви са вариантите – заедно с местните власти, представители на автомобилните превозвачи и БДЖ, и как изобщо хората от тези райони ще могат да имат достъп до работни места, училища, здравеопазване и дори връзка с външния свят. Паралелно с това да се направи оценка на разходите за линиите, тяхната степен на натовареност и размера на необходимите дотации.

След като приключат с тези дискусии и стигнат до проекторешение, на тази база БДЖ и транспортното министерство да обсъдят плана за съкращения в железниците.

Нищо от това не беше направено. От ръководството на БДЖ и министерството въртят една и съща плоча: субсидията е намалена с 40 милиона лева, линиите са нерентабилни. Разбира се, че има и нерентабилни.

Но ако настоящите транспортни шефове не са наясно, че БДЖ изпълнява и социални функции, най-добре да си ходят. В противен случай да вземем да „отрежем“ и градския транспорт в София – или поне някои негови звена, защото всяка година Столична община го дотира с над 100 милиона лева.

Освен че е най-сигурният по всяко време на годината начин за придвижване, железницата е и единственият транспорт, по който пенсионери, инвалиди, ученици, майки с деца реално могат да ползват намаления при пътуване.

По всичко личи, че БСП смята да се възползва от гнева на железничарите. Социалистите в Перник започват инициатива „JE SUIS БДЖ“ срещу спирането на влаковете. Лицемерието, с което бързат да се впишат, в известния покрай „Шарли Ебдо“ слоган, прикрива стореното по време на тяхното управление. Например, че през 2008-а БДЖ спря да обслужва повечето от задълженията си. При тройната коалиция едни бракувани за скрап стари вагони от Германия бяха „опаковани“ – срещу 20 бона на вагон. Ами едни тужурки за железничарите, поръчани с обществена поръчка, като за средно приличен костюм…

А от десетина години БДЖ вземат непрекъснато нови и нови дългове не за инвестиции или някакви капиталови разходи, а за да платят стари задължения. Почти като българската държава, която до ден днешен все изплаща дълговете от социализма – превъртяни и разсрочени и в този век.

В края на 2011-а, пак при Владимир Владимиров, но тогава председател на Съвета на директорите на БДЖ, и при същия транспортен министър – Ивайло Московски, започна железничарска стачка. И от синдикатите отново казаха, че не могат да се спират влакове, без разговори с хората и с местната власт. Как иначе ще обяснят, че хора, които живеят на 20-30 км от някой по-голям град, няма да има с какво да ходят на работа?!

Така че Владимиров и Московски да седнат и си свършат работата, която не са свършили не сега, а отпреди 4 години. И накрая да ни кажат колко линии ще режат. Иначе… да дойдат влаковете.