Защо терорът в Париж е толкова плашещ

Атаките в Париж не се вписват в досегашните ни представи в тероризъм. А лидерът на най-голямата опозиционна партия в Турция предупреди, че страната се е превърнала в център на „спящи терористични клетки“. Всичко това ни плаши…

Терористичните атаки в Париж от тази седмица не се вписват в представите ни за тероризъм. Нападателите използваха огнестрелни оръжия, вместо бомби, избягаха от мястото на първоначалната атака, вместо да се пожертват като мъченици и показаха нови тактически умения, въпреки че не са получили професионално обучение.

Още по темата

Разбира се, това не означава, че подобни нападения не са се случвали преди. Просто те получават много по-малко внимание, отколкото самоубийствените бомбени атентати, защото обикновено се случват във военни зони, където медийното отразяване е по-малко, отколкото в големите градове по света.

В интерес на истината доклад на ООН, публикуван през юли 2014, показа, че талибаните са променили тактиката си от импровизирани взривни устройства към престрелки в гъсто населени райони.

Това е основната причина за увеличението на броя на цивилните жертви в Афганистан през последната година. През миналата седмица стотици, а може би дори хиляди загинаха в резултат на серия нападения на терористичната групировка „Боко Харам“ в Северна Нигерия.

„Бих поставил парижката атака в модела на градската война. Първо, това е нападение, планирано, за да използва широките градски пространства за бойно поле. Второ, нападателите са очаквали да оцелеят, за да продължат атаките в продължение на няколко дни и да засилят усещането за терор. Атаките в градски региони често включват и вземане на заложници“, казва експертът в американската Фондация за защита на демокрациите Давид Гартщайн-Рос.

Първият пример за подобно нападение е терористичният атентат в Мумбай от 2008 г., когато няколко десетки ислямисти от пакистанската групировка “ Лашкар-и-Тайба“ нападнаха няколко места в индийския град. Те откриха огън по цивилни, взривиха експлозиви и взеха заложници.

През 2010 г. контраразузнавателните служби на САЩ, Великобритания, Франция и Германия обявяват, че са разбили няколко заговора за осъществяване на „мумбайски атентати“ в големи европейски градове. Миналата година атака на „Ал Шабаб“ в мол в Найроби по същия модел се разви в продължение на дни и включваше много въоръжени мъже, вземане на заложници и голям брой жертви.

При атентата в Париж общественото внимание се насочи към евентуалната роля на йеменския клон на „Ал Кайда“. Според доклад на Reuters, службите смятат, че единият от извършителите – Саид Куаши, се е срещнал с джихадисткия духовник Ануар ал-Аулаки, когато е посетил Йемен през 2011 г. и е прекарал няколко месеца в обучение при терористите от „Ал Кайда на Арабския полуостров“.

Експерти твърдят, че до момента тази групировка е разработвала предимно планове за атентати като взривяване на пътнически самолети. Това обаче не означава, че участието им в атентата в Париж би било изненада. Терористите са достатъчни диверсифицирани по отношение на методите си и целят максимално отражение на действията си.

Привлекателността на подобни атаки е очевидна. Единственото, което изискват, са няколко души с оръжие. Нападателите имат нужда от известно обучение, а индийските власти отдавна обвиняват пакистанските служби в подготовка и координиране на атаките в Мумбай. Стрелците в Париж очевидно бяха добре екипирани и не бяха пълни аматьори.

Военни експерти обаче отчитат, че те са направили и сериозни грешки. Стойката им при стрелба показала, че не са професионалисти, а освен това братята Куаши объркали първоначално адреса на редакцията на „Шарли Ебдо“.

Предвид огромните щети, които атаките в Париж причиниха и международното внимание, което привлякоха, естественият въпроси е дали ще видим повече подобни атаки в бъдеще. Миналата седмица директорът на британското контраразузнаване (МИ5) Андрю Паркър обяви, че страната е под сериозен риск. Що се отнася до САЩ, „Ал Кайда“ от години твърди, че лесният достъп до оръжие е предпоставка за мащабни атаки.

Междувременно днес лидерът на най-голямата опозиционна партия в Турция заяви, че страната се е превърнала в „център на спящи терористични клетки“. Председателят на Републиканската народна партия в Турция Кемал Кълъчдароглу обвини тези, „които управляват от 12 години в Турция“, че градят външна политика, основана на подкрепа за терористични организации.

Според бивш шеф на турските спеслужби Чеват Йонеш, терористите ще активират клетките в зависимост от развитието на събитията в Сирия и Ирак.

За да бъдат наистина ефективни, градските атаки изискват поне няколко участника и известна координация. Това ги прави много по-лесни за предотвратяване, защото западните служби са по-добри в залавяне на организирани групи.

Единаци като тези в Канада и Австралия в последните седмици са много по-трудни за засичане, но и са по-малко ефективни. Въпреки това многото случаи на атентатори в последните години показаха, че дори един стрелец може да предизвика поразителни щети при подходящите обстоятелства.