7-те най-смахнати момента в историята на олимпийските игри

Дорандо Пиетри не успява да завърши маратона без помощ.

Олимпийските игри не винаги са се отличавали с организацията, с която ги познаваме днес. Напротив. От началото на 19-и до средата на 20-и век олимпиадите са се натъквали на какви ли не необичайни препятствия. А ето и някои от най-смахнатите моменти в олипмийските игри от миналото:

1. Един за трима
Тунизийският отбор по петобой е дисквалифициран от Олимпийските игри през 1960 г. в Рим. Защо? Ами, и тримата състезатели са били отстранени, защото по време на стрелбата са стреляли твърде близо до съдиите, и тримата са паднали от конете си по време на ездата, а единият за малко да се удави във водната дисциплина. Кулминацията е дисциплината “фехтовка”, в която единственият член на отбора с опит с шпагата излиза три пъти, преструвайки се на всеки един от членовете на екипа.

2. Грешен път
Към края на маратона от Олимпийските игри в Лондон през 1908 г. южноафриканският полицай Чарлз Хеферон, който е начело на състезанието, приема чаша с шампанско от фен. Питието води до повръщане, това пък до изоставане и повежда италианският сладкар Дорандо Пиетри. Той обаче влиза в стадиона толкова объркан, че тръгва по грешен път. Налага се длъжностни лица да го пренасочат, срива се на земята 4 пъти за последните 180 м до финала. Обявен е за победител, но после е дисквалифициран. Златото получава американецът Джони Хейс, а любителят на шампанско взима среброто.

3. Ода за спорта
Спортната поезия също е била част от олимпийските игри навремето. През 1912 г. Френският барон Пиер дьо Фреди участва в сладкодумната дисциплина с поемата си “Ода за спорта” и печели златен медал за литература. Пери е вторият президент на Международния олимпийски комитет и е считан за баща на модерните олимпийски игри. Много е обичал спорта. За жалост обаче през 1952 г. състезанията в сектора “Изкуство” са прекратени.

4. Безкраен мач
През 1912 г. естонският борец Мартин Клайн се състезава за Руската империя и печели сребърен медал в средна категория. Това е първият медал за Естония въобще. Когато обаче идва време да получи наградата си на другия ден, той е обезсилен. Защо ли? Ами, борбата му за среброто срещу финландския претендент Алфред Асикайнен продължава 11 часа и 40 минути. Това е най-дългият двубой в историята на борбата.

5. Просто игра на голф
Американката Маргарет Абът е на посещение в Париж с майка си по време на Олимпийските игри през 1900-та г. и двете решават да се запишат в състезание по голф. Организацията на събитието е толкова лоша, че нито дуото, нито другите състезатели разбират, че са част от игрите. Едва след смъртта й през 1955 г. историците откриват, че събитието е било част от програмата на олимпиадата. Първата американка със златен медал така и не разбрала, че е олимпийка.

6. Да чукам на дърво
Американският гимнастик Джордж Ейзер печели впечатляващите шест медала (три златни, два сребърни, един бронзов) в рамките на един ден по време на олимпийските игри в Сейнт Луис през 1904 г. Още по-впечатляващо е, че той е бил само с един крак. Ейзер се е състезавал с дървена протеза, с която се е сдобил след жп инцидент, но въпреки това е бил конкурентоспособен в редица дисциплини, дори в тогавашното прескок на кон без използването на трамплин.

7. Търси се: маратонец
Макар с малко по-криминален сюжет, случаят с японския маратонец Шизо Канакури е изключително любопитен. На Олимпиадата през 1912 г. в Стокхолм той припада по време на маратона вследствие на жегата. Намира го семейство фермери и го приютява, за да му помогне. Когато се съвзема, той заминава за Япония без да информира когото и да е от Игрите. Шведските служители са нямали представа какво се е случило с него. Най-накрая го откриват през 1966 г. и му предлагат да си завърши състезанието. Той приема и завършва маратона за времето от 54 години, 8 месеца, 6 дни, осем часа, 32 минути и 20.379 секунди.