Ново кино „Изток“

Ангел и Здравко

Не, не покойният киносалон ще оживее отново, а фестивалът за близкоизточно кино MENAR film fest, чието седмо издание тръгва на 15 януари. Повод да поговорим с организаторите му, Ангел Хаджийски и Здравко Григоров от сдружение „Позор“ (от „внимание“ на чешки и сърбо-хърватски).

В общи линии, те са (почти) целият екип на феста – те са хората, които преговарят с продуценти и автори, селектират, гледат, превеждат субтитри (Ангел превежда и от турски, завършил е тюркология, а Здравко – кинознание), организират прожекции. Сами са си пиари и сами комуникират с медиите – в настоящия случай на едно канапе във фоайето на софийския Дом на киното.

И това е само един от софийските им фестивали за алтернативно кино. Те са хората зад „Северно сияние“ (за скандинавско кино) и Sofia Biting Docs – за документално кино. Тяхно дело е и един от фестивалите за късометражни филми „Късо съединение“.

Какво сте подготвили за тазгодишния фест? Имате ли много нови имена в селекцията?

Като цяло рядко ни се повтарят. Принципно нямаме режисьори, които тенденциозно да следим, макар че ще покажем четвърти или пети филм на Хани Абу – Асад (палестински режисьор с няколко номинации за Оскар, на феста ще бъде показан филмът му „Омар“, който взе награда от Кан и беше в шортлистата на Оскар-ите за чуждоезичен филм през 2013 – б.ред.).

От актьорите още от първото издание на фестивала държим на Хиям Аббас (също палестинка – бел.ред.), имаме винаги филми с нея, защото и двамата много я харесваме и се опитваме да договаряме по едно заглавие, което да включим в програмата. А тя снима доста, много е продукт, така че нямаме проблем с това.

Имаме и доста стабилна турска част на фестивала – 6 турски филма. Сценаристката на единия -„Не ми търси кусури“ Емине Йълдъръм ще дойде да го представи. Той е отличен за най-добър филм на кинофестивала в Анталия. Има още един голям турски кинофестивал – в Истанбул, и тазгодишният победител също е в програмата ни – „Да те изпъдят от рая“. Режиьорът му също трябваше да дойде да го представи, но се оказа, че в същото време трябва да е в Йерусалим да води майсторски клас.

Ще има също режисьорка от Таджикистан, от Индонезия. Общо взето фокусът е ислямският свят.

Как подбрахте филмите – какво представлява селекцията?

На два етапа. В началото на юли всичките фестивални платформи обявяваш, че си отворен за предложения и потичат филми от цял свят.

Тази година имаше 3500 филма кандидатстващи, само от тези платформи.

Разбира се, голяма част от тях нямат високи качества. Отсяваме. От друга страна между тях има и дебютанти с много добри заглавия. От 3500 филма, все се намират поне 15 добри.

А другите са от фестивалите, които самите ние следим в Близкия изток и Африка. Виждаме победителите, след което се свързваме с продуцентите.

Има ли повтарящи се теми в близкоизточното кино?

Когато там течеше арабската революция, всеки трети филм беше на тази тема. И това в един момент стана досадно, защото всякакви непросфесионални хора, попаднали в удобния момент на точното място и просто са заснели нещо, снимат филми и бяхме затрупани – миналата и по-миналата година имаше много филми за Арабската пролет. Сега това отшумя и тази тенденция вече не се забелязва. Тази година филмите са изключително разнообразни.

Включили сте ирански трилър, който не личи да има общо с познатите теми?

Да, „Котка и риба“ – изключително добър филм. Тази година иранските филми са на много високо ниво. Свързахме се с компанията Iranian Independents, която разпространява независими филми, т.е. такива, които по правило не се разпространяват в Иран, и собственикът й направи селекцията за нас.

Те са нещо като кино за износ. Много от тях са много добри и имат много награди, но по някакъв начин не са удобни за режима в страната и не се прожектират у дома, а отиват директно на международните фестивали.

Що за киноиндустрия е иранската, трудно ли се прави кино там?

Иранското кино е в топ 5 във филмографията. Там киноиндустрията е с традиции, снимат много добри филми и обикновено на кинофестивалите е престижно да имаш ирански филми. Така че там кино не се прави трудно, но се снима адски много – имат изключително много продукции и трябва да се отсее качественото.

С Иран работим от първото издание на фестивала и иранското посолство беше първото, което ни подкрепи. В Иран знаят много добре фестивала. Ние самите сме ходили в Иран, за да избираме филми от техния фестивал. И затова получаваме големи пакети с по 15-20 заглавия, всяка компания ни изпраща, за да селектираме – и не всички са добри. Тази година една от иранските компании ни изпрати 16 филма и сме включили само един в програмата, документален („Дядо Исмаил“).

Други идват чрез посолството – например на 16 януари имаме вечер на иранското кино, на която ще покажем един страхотен филм – „Хотел 5 звезди“.

Фестивалът тече на фона на бежански наплив, войни в Близкия изток и отново терор с дъх на радикален ислям. Имате ли скрита мисия да топите ледове между тукашния и ислямския свят?

Една от идеите на фестивала е да покаже, че тези хора там имат много общо с нас и са ни близки в някои отношения като начин на живот и усещане.

И още преди да започнат проблемите с бежанците тук – преди големия наплив, ние работехме с бежанския център в „Овча купел“. И там пускахме филми от фестивала.

Миналата година, когато беше пикът, ние работехме изцяло с бежанския център, бежанците идваха тук да гледат филми безплатно. Имахме благотворителна вечер, на която събрахме една доста прилична сума. С която им купихме учебници да учат български, защото решихме, че няма да даваме парите за храна и дрехи, а за някаква просветна дейност.

Тази година отново бежанци ще идват да гледат филми.

Миналата година направихме следния проект: първо те гледаха един български филм, след това един филм от фестивала – в случая, йордански. Обсъждахме, говорихме за българското кино, а те ни разказаха за характерни филми от техните държави.

Тази година във фестивала ще започне и проект на университета по архитектура, свързан с градските пространства и бежанците. Какво точно са замислили, предстои да видим.