– Не е важно кой ще е шеф на ВКС, а на кого ще се подчинява

Не е важно кой ще е шеф на ВКС, а на кого ще се подчинява

От предишните две кандидатки Павлина Панова и Таня Райковска, сега в надпреварата е само Панова. БГНЕС

Най-важният въпрос при избора на председател на Върховния касационен съд (ВКС) не е кой ще заеме поста. А през какви зависимости ще мине, за да бъде избран, и на кого ще бъде подчинен след това. Един анализ на Калина Николаева.

И ако приемем, че определени обвързаности в това състезание са неизбежни, дали избраният ще има сили бързо да се еманципира от тях. Или крайният резултат ще бъде председателят на ВКС, съдия №1, да е функция на мнозинството във Висшия съдебен съвет (ВСС), което пък е подчинено на управляващите. Доминираща фигура в момента във ВСС е главният прокурор Сотир Цацаров. Около него гравитира стабилно мнозинство, което има всякакви лостове за влияние в съдебната власт. [related-posts]

Изборът на председател на ВКС е предрешен. Той няма да се случи на 29 януари, за когато е формално насрочен, а вече е станал. Само че не с гласуване от ВСС, а с даването на благословията на управляващите. И ако нещо в политическо-съдебните сметки не се обърка ужасно в последния момент, следващият шеф на върховната инстанция ще се казва Лозан Панов.

Заемането на ключовия пост със 7-годишен мандат по правило идва с политическото одобрение на силните на деня. Няма защо да се залъгваме, че този път ще е по-различно. Въпреки представлението, което ни се поднесе в четвъртък. Вчера ВСС трябваше да убеди публиката, че изборът не е предрешен. Темата беше отворена преди коледните празници от правосъдния министър Христо Иванов, който каза, че съветът изпраща такива сигнали.

11 от членовете на съвета скочиха като ужилени и поискаха спешно обяснения от министъра защо смята така. И го получиха – забавянето от няколко месеца между първата провалена процедура по избор, изказването на Милка Итова от съвета, че процедурата ще стартира, когато се стигне до консенсус за успешния кандидат, както и това на председателя на Върховния административен съд, че номинираният Лозан Панов е прагматичният избор за ВКС.

(Панов е редови съдия във Върховния административен съд, бивш председател на Административния съд в София. Другият кандидат е Павлина Панова – зам.председател на Върховния касационен съд, тя се състезаваше и при първата процедура, но въпреки очевидната й преднина, не й беше гласувано доверие.)

От членовете на съвета последваха объркани и не дотам състоятелни отговори как, видите ли, не били разбрани правилно, пък и нямало срокове за откриване на втората процедура. Освен всичко, това било конспирация за дискредитирането им, предсрочното им разпускане и избирането на нов послушен съвет. Едва ли, като се има предвид колко изпълнителни могат да бъдат. Доказали са го с не едно решение. А сега са още по-смирени в страха си да не бъдат разпуснати предсрочно с промени в Закона за съдебната власт.

И двамата кандидати за ВКС са добри професионалисти и имат авторитет в гилдията. Очевидно в гардеробите им не тракат скелети, защото ако беше така, досега щеше да се чуе. Не може обаче да се каже, че са еднакво добри за поста. Там преднината е в полза на Панова. Това би проличало много ясно, ако върховните съдии поканят двамата кандидати на изслушване. Макар че това би било безсмислено упражнение, след като избор вече има.

И докато номинацията на Панова е някак логична – тя идва от ВКС, негов зам.-председател е, безупречен професионалист, авторитет е и в чужбина, тъй като е съдия и в Страсбург. То истинските мотиви за издигането на Панов, остават неизказани. Как така петимата от ВСС, които го номинираха, са се сетили точно за него, с какво отдаден на административното право съдия ще допринесе за другия върховен съд, защо не изчака до 2017 г., когато логично ще може да се кандидатира за шеф на Върховния административен съд.

Още в деня на номинирането на Панов, твърдото мнозинство в съдебния съвет се събра на неформална среща, за да направи последен разбор на силите, тъй като за избор са нужни 17 гласа. В момента съставът на ВСС не е пълен – заети са 23 от 25 места. Петима от тези 23 номинираха Панова, тъй че за да спечели Панов, е позволено само един от оставащите 18 членове на съвета да стъпи встрани от „правилния” път.

За Панов се говори, че е бил лансиран пред премиера Бойко Борисов и е получил благословията му. А също така и че е силно човек на главния прокурор. Макар и прокуратурата да е само страна в съдебните дела, главният обвинител на държавата очевидно няма намерение да е обикновен зрител при избора на съдия №1 и се стреми към много повече власт, отколкото неговия пост му дава.

Той беше един от тези, които потърсиха обяснения от министъра на правосъдието за изказването му за предрешеността (макар и вчера не си направи труда да дойде да го чуе). Съдии разказват, че в момента главният прокурор има добри позиции във ВКС през назначената от ВСС в нарушение на закона за временен шеф Таня Райковска. И явно няма намерение да се отказва от това влияние. Опасна тенденция.

За българската съдебна система би било трагично, ако председателят на ВКС, който и да е той, бъде просто послушното кученце на главния прокурор и на министър-председателя. Ако върховната инстанция не гарантира справедливост и не прокарва добри за правосъдието политики, може да се простим и с последните надежди, че има шанс за реформа и че съдебната власт бъде прочистена, тя ще прочисти и останалите власти.