Кървави банани

Знаем за кървавите диаманти. Но за кървавите банани? Въпреки че времената доста са се променили от 6 декември 1928 г., когато колумбийски войници откриват огън по работници в бананова плантация, излезли на протест срещу United Fruit Company.

Тогавашният посланик на САЩ в Богота Джеферсън Кафери изпраща месец по-късно доклад във Вашингтон, в който казва: „Имам честта да съобщя, че общият брой на убитите протестиращи от колумбийската армия превишава хиляда души“.

Което означава, че всички отново могат да се върнат към правенето на пари след едномесечната стачка. В САЩ застаряващият и болен основател на компанията Майнър Купър Кийт вече е получил новината. Години преди това Кийт е бил неуморен младеж от Ню Йорк, отказал се от образованието в частен колеж и на 17 години се заел да гледа добитък в тексаско ранчо.

Но Тексас е бил тесен за младежа. Две години след това чичото и братята му го канят в Коста Рика за строителството на железница – доста брутално като изпълнение.

При изграждането на първите 40 километра от трасето загиват 5000 души, сред които са и роднините на Кийт. Макар и само на 22, предприемачът продължава. Целта била да стигне от брега на Атлантическия океан до столицата на страната Сан Хосе.

Кийт имал проблем с финансирането на проекта, тъй като правителството на Коста Рика редовно забавяло плащанията. След като успява да завърши линията обаче, той се изправя пред друга криза – липсата на пътници. Но бързо намира решение на проблема – вместо хора, решава да използва жп линията, за да пренася банани.

До 1883 г. Кийт движи три бизнеса с банани в Карибския регион и изнася огромни количества за гладните, индустриализирани американски градове. До 1890 г. плантациите му имат много по-голяма стойност от тази на железницата. Бизнесът му се разпространява из цяла Централна Америка и достига до Колумбия, като скоро става монополист над износа на банани.

Животът е хубав, а американецът си проправя път към елита на страната и се жени за Кристиана Кастро, дъщеря на президента на Коста Рика – Хосе Мария Кастро Мадриз. Той дори спасява правителството на Салвадор от фалит, като плаща дълговете на страната. Но мечтата му да изгради железопътна мрежа от Северна до Южна Америка така и не се осъществява.

През 1899 г. банката на Кийт в Ню Йорк фалира, като повлича след себе си и неговия бананов и железопътен бизнес. След което той отива право при най-големия си конкурент Андрю Престън от Boston Fruit Company и му предлага сливане. Престън се съгласява да покрие дълговете на Кийт и двамата стават партньори. В същата година се ражда и United Fruit Company. Двамата американски железопътни и бананови магнати доминират пазара в Карибите, а богатството им неспирно расте.

Проблемите започват на 6 октомври 1928 г. Работниците в банановите плантации се организират и изпращат до компанията списък с изисквания за стабилни законни договори, здравна грижа и добра хигиена на условията на труд. Нито едно от тях не е изпълнено.

В началото на ноември 32 000 работници на United Fruit Company започват стачка. През първата седмица на декември обаче нещата излизат извън контрол. Точката на кипене е, когато работниците спират един от натоварените с банани влакове.

Властите в САЩ се опасяват за сигурностт на американските служители на компанията. Отговорът на колумбийските власти е изпращането на 300 войници, командвани от полковник Карлос Кортес Варгас. Армията нарежда на демонстрантите да се разпръснат, но те отказват. Сутринта на 6 декември войниците откриват огън.

„Касапницата ни беляза политически, икономически и социално“, казва професорът по икономическо развитие Гилермо де ла Гоз Карбоно. Колумбия продължава да бъде опасно място за профсъюзните лидери, а от 1986 г. насам над 3000 от тях намират смъртта си.

Банановият бизнес на Кийт продължава под флага на Chiquita Brands International, а с него и обвиненията към компанията. През 2007 г. Chiquita (помните лепенките с името и логото й на бананите, нали?) се призна за виновна за финансиране на паравоенни формирования в Колумбия и плати глоба от $25 милиона. На 6 декември миналата година бивши наемници на компанията представиха нови доказателства, че е замесена в убийствата на профсъюзни лидери.

Кийт умира на 81 години, само месеци след клането от 1928 г. В съобщението за смъртта му е вписан дългият списък от престижни клубове и общности, в които е членувал. Накрая следва: „Съпругата му оцеля. Двамата нямат деца“.

Преди 40 години известният колумбийски скулптор Родриго Аренас Бетанкур вдига паметник на мястото на касапницата – Сиенага, Колумбия. Той изобразява бананов работник, който вдига свит юмрук към небето и размахва мачете. Той гледа на север към Бруклин – там, където Кийт е роден и погребан.