Мастер планът на властта. Кога?

Василий Кандински, „За и против“

От утре, 6 януари, управляващата коалиция навлиза във втория си месец закъснение спрямо срока, в който трябваше да представи програмата си. На 6 ноември м.г. четири политически сили – ГЕРБ, Реформаторският блок, Патриотичният фронт и АБВ, подписаха програмна декларация. Съгласно нейния „диспозитив“ в едномесечен срок трябваше да е готова управленската програма.

Още по темата

Закъснението е факт. Предвид схемата на заданието, най-вероятно ще я дочакаме към февруари-март. Защо не за Idus Martias* – Мартенските иди са добра дата, (освен име на филм).

Всяко министерство подготвя свое „парче“ от програмата. На вицепремиера Румяна Бъчварова и екипа й се пада отговорността да cъшие отделните парчета, като ги напъха в таблици, оразмери, ошрифти и напудри.

Да се надяваме, че крайният резултат няма да е пачуъркът, какъвто наподобяваше програмната декларация. За разлика от ръкоделието обаче тя нито топлеше, нито красеше.

Странно е, че управляващите са решили всяко министерство – разбирай политическата сила, която представлява – да пише поотделно програмата си. (Сякаш) четирите „коня“ във властта тичат по отделни писти.

Какво толкова – n-тата неизпълнена програма. А и Бойко Борисов винаги може да се намеси еднолично и да суспендира едно или друго решение – любим негов маниер. В първия си мандат той се държеше като суверен – „създател“ и „носител“ на властта, която въздаваше с всичките си смени на министри, раздавания на пари за едно или друго, пътуванията на Авиоотряд 28 и т.н.

Така че на този ембрионален стадий замисълът за програмата е по-скоро публичен реверанс, отколкото съзнателно целеполагане + мерки за постигане. Но в политически план това е опит за отграничаване от тройната коалиция, която функционира 4 години без коалиционно споразумение, на база задкулсни договорки.

За краткото двумесечно управление на коалицията стана ясно, че някои от най-важните решения като това за пенсионните фондове изобщо не се обсъждат в коалиционен формат. Впрочем – какъв точно е механизмът на съгласуване на решения също е неясно.

Тройната коалиция си имаше т.нар. Съвет на лидерите, механизмът на тази засега не е известен. Освен общовалидният, че Шефа вика на четири очи този, с когото иска да си говори, е необходим и друг, публично известен и одобрен от четирите формации в управлението. В такъв формат би следвало да се обсъди политическото решение за влизането на България в Единния банков съюз – нещо, за което управляващите си прехапаха езиците, откакто взеха руля, но фиксирано в програмната декларация.

Според източници на Ureport.bg Министерството на финансите, което би трябвало да се заеме с подготовката на България за влизане в съюза, не е декларирало подобно намерение в своя проектоплан.

Но каквито и промоционални пакети да ни оферират във все още невиждания Master plan, едно е ясно: местните избори разделят времето на „до есента“ и „след това“. Но не само те.

Освен вота у нас, в съседните на България Гърция и Турция предстоят парламентарни избори тази година. Тези в Гърция са след по-малко от 3 седмици. И за тях българските власти трябва да имат отделен екшън план.

Причината за това е съвършено ясна: в случай че очертаващата се да управлява радикална левица СИРИЗА реши да извади Гърция от еврозоната, потърпевши, наред с гръцкия народ, ЕС, еврото, ще са гръцките банки. Няколко от тях оперират и в България.

По време на първия кабинет на ГЕРБ вицепремиерът и тогавашен министър на финансите Симеон Дянков не позна как ще се развие гръцката криза и дори премиерът Борисов призна публично този му пропуск през 2010 г. Какво ще се случи с гръцките банки, ако Гърция излезе от еврозоната и ЕС изиска да бъдат върнати 240-те милиарда евро, отпуснати до момента? Може и да не се стигне до този сценарий, но все едно, властта трябва да мисли няколко стъпки напред.

„Колкото повече растат безразличието и безпомощността на гражданите, толкова по-належащо е да се увеличи допълнително ролята на правителствата. Те задължително трябва да носят духа на инициативност, предприемчивост и ръководство, който отделнте хора са изгубили. На тях се възлага всичко да предприемат, всичко да ръководят, всичко да защитават. В такава обстановка държавата се превръща във всемогъщ бог. Само че опитът учи, че властта на такива божества не е била нито много трайна, нито много силна“. Гюстав льо Бон, „Психология на тълпите“.

В края на октомври м.г. одиторската и консултантска компания „Делойт“ прогнозира, че в следващите няколко години една или повече гръцки банки ще продадат бизнеса си в България, защото се фокусират върху основните си пазари. Но това беше преди предсрочните избори. В момента у нас оперират 4 банки: ОББ, Юробанк И Еф Джи, Алфа банк и Банка Пиреос.

Наред с тях – и големи компании като „Еко България“, която има над 80 бензиностанции в България, IKEA чрез договор за франчайз с гръцката House Market S.A., Coca-Cola Hellenic BC Bulgaria, Aktor, която продължава да работи по магистрала „Струма“, въпреки многото проблеми м.г., GEK Group – чрез „Айкон“, която също строи по големи проекти, гърци държат и The Mall и др. Чрез гръцката Маринопулос Груп у нас стъпи и Starbuks.

Развоят на събитията в Гърция, дори и да не нанесе големи щети на евровалутата, при всички случаи ще барикадира плахите опити на България да се влее в еврозоната. След като от 1 януари там стъпи и последната балтийска страна, най-вероятно ще последва дълга пауза. Впрочем дали еврозоната остава българска цел, ще разберем, когато видим Мастер плана.

Това, което очакваме от този План за 2015-а, са: яснота за пенсионната реформа, яснота за службите за сигурност – заедно със закони за тях, яснота за това какво ще се случва в здравеопазването – с график, приет закон за предучилищното и училищно образование. Кога ще е „първата копка“ на съдебната реформа и колко ни е сметката за „Южен поток“.

А ако нещо междувременно се случи с Гърция, може би най-сетне Дянков ще се окаже прав, когато каза в края на 2011-а, че „за 3 години настигаме Гърция по доходи“. Но май и този път действителността ще го опровергае.

*С наименованието Мартенски Иди (Idus Martias на латински) е обозначена датата 15 март в римския календар. Във времената на древния Рим Мартенските Иди са празник, посветен на бог Марс – провеждал се е военен парад. Но Мартенските Иди са известни и като датата, на която Юлий Цезар бил убит от заговорници.