"Синята дупка" разкрива края на една велика цивилизация

„Синята дупка“ разкрива края на една велика цивилизация

За учените обаче тя е нещо дори по-значимо от това. В нея те се надяват да открият доказателства за тежката суша, довела до залеза на цивилизацията на маите.

Ново изследване подкрепя тази дългогодишна теория, смята изследователят от Университета за природни науки Райс, Андре Дрокслер.

Неговият екип е взел проби от подводната пещера и близката лагуна и е открил, че съотношението между дитан и алуминий се е променило в периода между IX и X век – времето, в което цивилизацията на маите в Юкатан започва да запада.

По-високите нива на титан означават, че сериозни дъждове са засегнали региона. Това е причинило свличане на вулканична маса, богата на елемента, в морето.

В периода между 800 и 1000 година обаче съотношението между двата елемента е значително променено, което показва много по-малкото количество валежи.

“Сериозната суша в онзи период от човешката история неизменно води след себе си глад и неподчинение”, казва Дрокслер.

Цивилизацията на маите, която е известна с напредналата си астрономия и земеделие ( да не споменаваме календарната система, която според мнозина предричаше края на света на 21 декември 2012 година) е властвала над Юкатан в първата част на първото хилядолетие след Христа. До 900 година обаче повечето от градовете й в днешна Гватемала, Ел Салвадор и Хондурас и Южно Мексико са били изоставени.

Въпросът защо това се е случило не спира да тормози учените и историците в продължение на десетилетия.

Теорията за сушата не е нова, но откритията на Дрокслер и колегите му надминават предушни проучвания. През 2012 година проби от 2000-годишен сталагмит също показаха, че региона е бил ударен от суша през втората половина от първото хилядолетие.

“Основните открития бяха, че продължителната суша е допринесла за краха на класическата цивилизация на машите”, казва природният археолог Дъглас Кенет пред LiveScience.