NYT разкри как Путин притиска България за "Южен поток". За един подкуп и за шистовия газ

NYT разкри как Путин притиска България за „Южен поток“. За един подкуп и за шистовия газ

Авторитетният „Ню Йорк Таймс“ разкрива как емисари на руския президент Путин са се опитали да подкупят влиятелни правителствени служители в България, как са възпрели проучванията за шистов газ – и как са ни притискали за „Южен поток“. Един анализ на Джим Ярдли и Джо Бекър в „Ню Йорк Таймс“. Ето някои основни тези от статията

По-малко от две седмици след като руският президент Владимир Путин анексира Крим, той спечели и една друга награда от отсрещната страна на Черно море. Депутатите в България дадоха начален тласък на закон, разчистващ пътя на голям газопровод от Русия.

Още по темата

Газопроводът „Южен поток“ е най-важният европейски проект на Путин, инструмент за икономическа и геополитическа мощ от решаващо значение за постигане на две цели: да засили зависимостта на Европа от руския газ, и да укрепи руското влияние в нестабилните бивши сателити на СССР като част от по-широк опит да подкопае европейското единство.

Законопроектът от 4 април беше доста мистериозен. Той обаче наруши редица европейски правила, които Путин така или иначе не искаше да спазва. И докато българският енергиен министър го пишеше, документи разкриха скритата ръка на Кремъл, която не включваше само държавната компания „Газпром“, но беше замесен и самият руски министър на енергетиката.

„Ако това се случи в САЩ, цялото правителство ще подаде оставка“, казва Мартин Димитров от Реформаторския блок. „Не и в България, както се вижда“.

Как Путин го постигна

От години руският президент тормози и придумва България, най-бедната държава в Европейският съюз, да изпълнява руските заръки по отношение на „Южен поток“. И за момент изглеждаше, че е успял, но допусна фундаментална грешка – подцени реакцията на Запада за агресията си в Украйна. Сблъсквайси се със санкции, ниската цена на петрола, на който е основана икономиката на Русия, и обезценката на рублата президентът беше принуден този месец да спре проекта.

Но ако историята на „Южен поток“ показва колко големи геополитически притеснения могат, поне временно, да ограничат способността на Путин да използва енергийните ресурси като инструмент на външната политика, тя е и нагледен пример за това как е действал в Европа – и по всяка вероятност ще продължи да го прави.

Путин успя да спечели влияние в чужбина, разширявайки лостовете на шуробаджанашкия капитализъм, с който стана толкова популярен и в собствената си държава. След тайна среща между българският министър-председател и ръководителя на „Газпром“, договорите за тръбата бяха дадени на компания, контролирана от член на вътрешния кръг на Путин и политически свързани български фирми.

Както и другаде в Европа, руският президент ухажва и българската проруска крайнодясна партия, която защитава руските интереси, като се противопоставя на плановете за проучване за български шистов газ. В стремежа си да бетонира подкрепата за „Южен поток“, член на руския парламент, чиято карта го идентифицира като пратеник на г-н Путин, дори предлага на един високопоставен служител от българското енергийно министерство нещо, което се разбира като мълчалив подкуп.

„Не става въпрос само за „Южен поток“ и само за България“, коментира Божан Стоянов, заместник-министър на енергетиката през 2013 г., който е въпросният служител. „Руснаците налагат поведение, при което хората са готви да изкопаят дупка във вулкан в сърцето на държавата си – без изобщо да се притесняват къде ще отиде лавата, стига да им се плаща“, допълва още той.

Но Владимир Путин имаше проблем. До 2011 г., неговият план за изграждане на „Южен поток“, оценяван на повече от $40 млрд. и четири години в процес на изграждане, удари на камък в България, където трябваше да е първото му излизане на суша след като премине под Черно море. Геоложки проучвания показаха, че има вероятност България да лежи върху подземен океан от природен газ, достатъчен, за да задоволява нуждите й за години напред. Толкова, че да затъмни предимствата на „Южен поток“.

В средата на същата година българският премиер Бойко Борисов осигури разрешение на американската компания „Шеврон“ да търси природен газ на територията на страната. Почти веднага добре организирана кампания се опита да спре проучванията още преди да са започнали. Тя беше отчасти подхранвана и от приближени на партия „Атака“, една от няколкото крайнодесни партии, които Путин култивира в Европа.

Партии като „Йоббик“ в Унгария и Северната лига в Италия гледат на Путин като на преграда срещу прилива на западен либерализъм. Но става въпрос за нещо повече от идеология.

Във Франция лидерът на крайнодесния Национален фронт Марин льо Пен наскоро призна, че партията й е получила заем от 9 милиона евро от банка на Кремъл. В България лидерът на „Атака“ Волен Сидеров заяви, че той никога не е получавал директно спонсориране от Москва. „Ще я питам как е успяла да го направи“, пошегува се той.

Но Сидеров има безспорно близки връзки с Кремъл. (Изданието припомня, че той е открил предизборната си кампания в Москва, канил е певци, описани от „Атака“ като „любимите музиканти на Путин“: Олег Газманов, застаряваща руска естрадна звезда, и Йосиф Кобзон, депутат и певец, който пя и в Донецк, заедно с оркестъра на руското МВР. Б.р.)

Антифракинг движението в България набра такава скорост, че през януари 2012 г., парламентът блокира не само добива на шистов газ, но дори и проучване, което би определило количествените резерви на страната. Природозащитниците похвалиха гласуването, но много западни представители имаха своите опасения.

По-късно в Брюксел Андерс Фог Расмусен, генерален секретар на НАТО, обвини руското правителство за използване на „сложни информационни и дезинформационни операции“, за да помогне за провала на проучванията за шистов газ в България и други страни.

Със смъртта на шистов газ, обосновката за „Южен поток“ беше по-силна от всякога, особено след като правителството на Борисов бе отслабено. Г-н Борисов подписа предварителните договори за газопровода, дори подари кученце на г-н Путин, но все още се смята за прозападен. Едва една година след антифракинг демонстрациите, членове на „Атака“ отново излязоха на улицата – на протести заради високите цени на електроенергията. През март 2013 г. Борисов подаде оставка.

Назначено беше служебно правителство, в очакване на нови избори, а представители на Путин търсеха най-силните фигури, свързани с проекта „Южен поток“.

Среща в бар в София

Срещата е след полунощ в La Casa del Habano, пура бар в София. Стоянов, корпоративен специалист, работел дотогава в Ню Йорк, тъкмо се е върнал в България, за да поеме поста на заместник-министър на енергетиката в служебното правителство. Той е получил няколко обаждания от стар познат, който настоявал да се видят за едно питие.

Но Стоянов се изненадал, че приятелят му не бил сам в бара. С него бил Александър Бабаков, член на Държавната дума, долната камара на руския парламент, когото Путин бе назначил за специален пратеник. (Бабаков е бил идентифициран от медии във Франция като посредник, който организира руския банков заем за Националния фронт във Франция.)

Целта на срещата скоро сe изяснява. „Той искаше да разбере мнението ми за „Южен поток“, казва Стоянов. По думите му, той заявил, че проектът няма да намали зависимостта на България от руския газ, а икономическите ползи от него са маргинални, но целта на Бабаков не била да го обсъжда по същество.

Според Стоянов депутатът от Русия накратко му дал да разбере, че за него ще има определена изгода, ако участва и помогне. Стоянов съобщил за срещата на българското разузнаване. Бабаков не е отговорил на молбата на NYT за коментар по темата.

Скептицизмът на Стоянов за „Южен поток“ е огледален на този на официални представители на Брюксел и Вашингтон. Правилата на Европейския съюз забраняват една и съща компания, която произвежда газ, да монополизира доставките по газопровода. Европа настоява, че „Южен поток“ трябва да позволи достъп и на други производители на газ, за да се защитят срещу прекомерната зависимост от Русия.

„Ако чуя още веднъж думата „конкуренция“, знаете ли какво ще ви замразя!“, избухнал Путин на една от срещите ЕС-Русия преди няколко години пред председателя на ЕК Жозе Барозу (Случката е разказана на NYT от американски дипломат, а на него му я разказали двама служители. Самият Барозу е отрекъл, но потвърдил, че е имало сблъсъци. Б.р.)

„Неговата гледна точка винаги е била: „Това е против нас! Това противоречи на „Газпром“! Това е срещу Русия!“, спомня си Барозу.

Нови ползи за Москва

Предсрочните избори също осигуряват предимство на Путин. Те произвеждат неудобно коалиционно правителство между две проруски партии – социалистите и партията на турското малцинство. И тъй като заедно те не биха могли да постигнат мнозинство в парламента, се възползват от „Атака“ за постигане на кворум. Сидеров, лидер на „Атака“, е наречен „златният пръст“, защото накланя баланса.

Министър-председател стана технократът Пламен Орешарски, който се видя притиснат между наклонената към Москва коалиция и растящият натиск от страна на Европейския съюз. През юли Алексей Милер, човекът, който Путин избра да ръководи „Газпром“, беше изпратен в България, където обеща да финансира с 3.1 млрд. евро строежа на „Южен поток“ в страната и се съгласи да стане спонсор на ЦСКА София, водещият столичен отбор в професионалния футбол.

Европа обаче също притискаше Орешарски. Европейската комисия започна разследване срещу Българския енергиен холдинг (БЕХ), който трябваше да е партньор на „Газпром“ в „Южен поток“.

Три месеца по-късно, Милер се връща в София, този път за друга среща с Орешарски, която е трябвало да продължи само 40 минути. Месеци по-късно, засегнат относно липсата на прозрачност, Орешарски ядосано казва, че „единственото непрозрачно нещо относно „Южен поток“ е моят петчасов разговор с шефа на „Газпром“, съдържанието на който никога няма да бъде разкрито.“

Орешарски не е отговорил на молбата за интервю на NYT, но е ясно, че руските интереси са спечелили. На следващия ден н Орешарски и Милер гледат видеовръзка от първата заварка на газопровода.

Изданието припомня, че няколко месеца по-късно, през Коледните празници и без публично съобщение, са връчени договорите за строителство – на компании, свързани с българския медиен магнат и депутат Делян Пеевски. Самият той отрича и казва, че това са слухове, разпространявани от жълтата преса в България. Руският изпълнител на проекта е Генадий Тимченко, един от най-силните съюзници на Путин.

Всичко изглеждаше готово. Единствената пречка бяха европейските правила за газопровода – освен ако не бъдат заобиколени.

Ролята на ВТБ Кепитъл

По време на предсрочните избори в България през май 2013 г. руският президент имаше силна позиция. Не само това, руснаците вече инвестираха сериозно в България. „ВТБ Кепитъл“, инвестиционното крило на втората по големина държавна банка в Русия, отвори офис в София, поставяйки бившия български финансов министър Милен Велчев и неговия брат Георги Велчев на ръководни постове.

„ВТБ Кепитъл“, която отказа да даде коментара си за тази статия, тогава имаше участие в купуването на дялове в множество фирми заедно с Корпоративна търговска банка (КТБ), известна като любимата банка на българските енергийни олигарси. ВТБ дори придоби 9.9% от собствеността на самата КТБ.

Газопровод, който не е газопровод

На 4 април 2014 г., скоро след анексирането на Крим от Русия, българското правителство даде зелена светлина на проектозакон, който освобождава „Южен поток“ от редица регулации на ЕС. Законът беше подкрепен и от двете коалиционни партии, както и от „Атака“ и нейният лидер Волен Сидеров.

Законопроектът постигна този успех с лингвистична ловкост. Първоначалната българска част на „Южен поток“ всъщност няма да е газопровод, а по-скоро интерконектор. ЕС оспори предложените промени, а министри от опозицията поискаха да станат публични документи, свързани с проектозакона.

Месец по-късно от тях стана ясно, че „Газпром“ и Кремъл са били директно замесени. „Това е уникално нарушение на националната сигурност“, заяви Гроздан Караджов, депутат от Реформаторския блок. Според него – и проява на огромна арогантност по отношение на това как руснаците гледат на България.

Документите включваха и пасажи на чернови на законопроекти, предложени от дъщерно дружество на „Газпром“ и по-късно предадени на служители на енергийния сектор в България.

По-късно в интервю тогавашният енергиен министър Драгомир Стойнев нарече предложенията на „Газпром“ вид лобиране, настоявайки, че „никой не е диктувал условията, това са всички наши предложените промени“.

Но в писмо от 6 юни 2014, Стойнев признава за пряка руска намеса. В него той обяснява на своя руски колега, министър на енергетиката, за това как стоят нещата. „Законовите промени, предложени от страна на Русия“ бяха обсъдени подробно, пише той, и някои от тях бяха одобрени от парламента.

Това не беше достатъчно. Законопроектът така и не стигна до второ, финално гласуване в парламента, най-вече заради ескалиращия конфликт между Украйна и Русия. В началото на юни Европейската комисия каза на България да спре работата по „Южен поток“, тъй като започна разследва дали договорите за строителството на тръбата са нарушили европейските правила за конкурентно наддаване. Когато българското правителство отказа, ЕС спря десетки милиони евро от фондовете за регионално развитие (става въпрос за ОП „Регионално развитие“).

На 6 юни американският посланик в България Марси Рийс предупреди български компании да не правят бизнес с фирми, свързани с Генадий Тимченко, приближен на Путин, който е в списъка със санкционирани от САЩ.

В началото на същия месец Европейската комисия предупреди България да спре работата си по проекта, тъй като трябва да се разследва дали строителството на тръбата отговаря на изискванията на съюза. В отчаяна нужда за европейски средства министър-председателят спря строежа на газопровода, докато не получи пълното одобрение на ЕС.

Почти по същото време, неочаквана паника връхлетя вложителите в четвъртата по големина банка в страната. Мистериозно масово теглене на пари започна в КТБ, банка партньор на „ВТБ Кепитъл“.

Някои твърдяха, че „ВТБ Кепитъл“ ще се присъедини към други акционери и ще участва в оздравяването на банката, но след спирането на строежа от Пламен Орешарски, руската банка се е отказала да участва в спасяването.

Финалното развитие на казуса се случи на 1 декември, когато в изявление по време на визита в Турция, Путин обяви, че проектът „Южен поток“ е мъртъв. Той обвини Европа и, според съобщения на медиите в Турция, е казал, че му е „писнало от българи“.

След това германският канцлер Ангела Меркел, най-влиятелният лидер в Европа, предположи, че газопроводът би могъл да бъде построен.

След срещата си с нея новият български премиер Бойко Борисов каза, че се чувства сигурен, че възраженията на ЕС могат да бъдат преодолени. Но дори и да не са, според много дипломати Путин вече е осъществил целите си.

„Той спечели голяма победа като спря „Набуко“, коментира бивш американски дипломат, добавяйки, че целта на руския президент е да има влияние в колкото се може повече части на някогашната Съветска империя.