Кюрдите все по-близо до своя държава, Обама - до унищожаването на Ирак

Кюрдите все по-близо до своя държава, Обама – до унищожаването на Ирак

Снимка: EPA/ БГНЕС

Една от последните хубави новини от тази година се случи в една от страните, за която 2014-а бе изключително трудна – Ирак. Кюрдските пешмерги нанесоха серия от поражения над силите на „Ислямска държава“ и освободиха голяма територия от Северен Ирак от контрола й. Означава ли това, че са все по-близо до създаването на своя държава, пита Илай Лейк от Bloomberg.

Тези победи на бойното поле очертават и една впечатляваща промяна в американската политика: в началото на 2015 г. армията на САЩ ще обучи три бригади от пешмергите и ще отдели над $350 милиона за подготовката им, за да се изправят пред фанатиците, разрушаващи Ирак и Сирия. Макар кюрдите да са полунезависими от 1991 г. насам, със собствено правителство, милиции и външна политика, това е най-голямата стъпка досега на Вашингтон да им позволи да имат своя държава.

Тази стъпка е важна, защото през почти цялото президентство на Барак Обама кюрдите и САЩ имаха доста противоречия. През първия мандат на Обама Белият дом поиска от най-високопоставения кюрд в иракското правителство – президентът Джалал Талабани, да се откаже от поста си в полза на Ияд Алауи, светски настроен арабин, чиято партия спечели най-много места на парламентарните избори през 2010 г. Тогава Талабани отказа.

Дипломатите на Обама след това угодиха на шиитското правителство в Ирак и отказаха да предоставят оборудване и оръжия директно на кюрдските бойци. Когато кюрдите се опитаха да се погрижат сами за себе си чрез продажба на петрол на международните пазари, американските дипломати предупредиха петролните компании да не го купуват.

След това обаче се появи „Ислямска държава“. Вторият по големина град в Ирак – Мосул, падна през юни в ръцете на джихадистите, които заграбиха превозни средства и оръжия на САЩ, предвидени за иракската армия и тогава Обама осъзна, че кюрдите са единственият изход от ситуацията. Те бяха единствените останали в Ирак компетентни приятели на Америка. Всъщност миналата седмица кюрдските сили най-накрая отблъснаха обсадата на ИД около планината Синджар в близост до сирийската граница.

С появата на ИД американската външна политика значително се усложни. След падането на Саддам Хюсейн през 2003 г., президентите Джордж У. Буш и Обама подкрепяха политика „един Ирак“, която ангажираше САЩ да обезсърчават опитите на иракските кюрди да обявят своя независима държава. Във военно отношение това означаваше, че САЩ се ангажират да подкрепят националната иракска армия, а не някоя регионална милиция, която би могла да оспори монопола на властта в Багдад.

„Единството на Ирак е абсолютно задължително, както за дългогодишната политика на САЩ, така и за стабилността в региона; за американската надеждност и предвидимост с други партньори; и за унищожаването на ИД“, каза Джеймс Джефри, посланик на САЩ в Ирак в периода 2010-2012 г. Американски служители, работещи по казуса с Ирак, споделят това мнение. Накратко съседите на Ирак не бива да възприемат, че Вашингтон би насърчил разпадането на страната. Най-малкото, това може да подтикне Турция и Персийският залив, които са членове на международната кампания срещу ИД, да се откажат от участието си.

И все пак въпросът за кюрдска държава все по-трудно се избягва. През юли президентът на полуавтономния регион Кюрдистан – Масуд Барзани, обяви подкрепата си за референдум за независимост на кюрдите от Ирак. Месец преди това кюрдските бойци заеха позициите, изоставени от иракската армия в стратегическия град Киркук.

Въпреки че Кюрдистан е обграден от иракска земя, вече не е толкова трудно да си го представим независим. Кюрдските митнически служители подпечатват паспортите на своите летища. Кюрдите имат свои дипломати и лобисти в чужди капитали. А сега, благодарение на петролна сделка с Багдад този месец, те успяха да избегнат финансов колапс и убедиха Багдад да плаща заплати на кюрдските бойци. През лятото израелският министър-председател Бенямин Нетаняху се обяви за независим Иракски Кюрдистан.

Единственото нещо, което кюрдите нямат обаче, е по-модерна армия. Пешмергите имат няколко танка, пушки, а в миналото са работили в тясно сътрудничество с американските специални части в Ирак. Но организацията им все още е като тази на милиция, в която различните командири са по-лоялни към местните кюрдски политически лидери, отколкото към регионалното правителство на Кюрдистан. Между 1994 г. и 1997 г. имаше гражданска война между силите, лоялни на двете основни кюрдски партии.

По време на посещение във Вашингтон миналия месец Фуад Хюсеин, председателят на кабинета на Барзани, заяви, че правителството му започва процес на създаване на централизирана кюрдска армия. И тук идва мястото на САЩ. Обучението на трите кюрдски бригади може да бъде решаващо. Ако пешмергите се превърнат от локализирана партизанска милиция в модерна армия, тогава едно от малкото останали парчета в пъзъла, необходими за кюрдска независимост, ще си дойде на мястото.

Според бюджетната обосновка на Пентагона за тренирането на пешмергите, „въоръжаването им ще им осигури необходимата способност и оперативната съвместимост с иракската армия. Също така се казва, че обучението ще „предостави видимо доказателство за американския ангажимент към кюрдския народ и ще улесни стремежа за единен Ирак“.

И все пак много наблюдатели смятат, че този език е опроверган от смекчаването в политиката на САЩ. Кюрдите са категорични, че няма да позволят да бъдат командвани от офицери на иракската армия, особено след като много от тях избягаха от битката срещу ИД.

В чисто политическо отношение, обучението на кюрдските бойци, както и изграждането на център за военни операции на кюрдска територия за борбата с ИД, представлява голяма победа за кюрдите.

„Откакто ИД насочи своите сили срещу покрайнините на Ербил през изминалото лято, правителството на САЩ започна да предоставя желаната от почти десетилетие помощ за сигурността на Кюрдското регионално правителство, която бе отказвана от няколко администрации“, каза Айал Франк, базиран във Вашингтон съветник на регионалното правителство.

Кенет Кацман, експерт по Ирак към една от службите на Конгреса, заяви, че новото обучение и фактът, че Конгресът позволи на администрацията директно да въоръжи кюрдите и да заобиколи Багдад чрез нов закон, приет този месец, отслабиха дългогодишната политика на „един Ирак“.

Според Кацман тази промяна в политиката отразява огромната заплаха от ИД за суверенитета на Ирак.

Засега кюрдите са партньори в унищожаването на импровизирания халифат, който на практика е изтрил границата между Сирия и Ирак. За това светът им дължи огромна благодарност. Но чрез обучаването и въоръжаването на модерна кюрдска армия може да се окаже, че Обама унищожава Ирак, опитвайки се да спаси страната.