Имаме всички основания да вярваме в светлото бъдеще на Америка

САЩ

Америка не е в упадък. САЩ ще имат най-огромната армия в обозримо бъдеще. Тяхната икономика остава най-голямата в света и възстановяването й вероятно ще набере повече пара през 2015 г. Това е прогнозата, направена в анализ за сп. „Тайм“ на Иън Бремър, президент на консултантската компания „Евразия груп“. Заглавието е на Ureport.bg.

Работната й сила не застарява толкова бързо, колкото тази в Европа, Япония или Китай. Няма страна с по-голям капацитет за технологични иновации. Почти всички най-големи технологични компании в света се намират в САЩ. За следващото поколение изчисления в облак (cloud computing), изкуствен интелект, развито промишлено производство и нанотехнологии заложете на САЩ. Америка има предприемаческа култура, която цени не само постигнатото, а и това, което предстои да бъде постигнато. Съществуват всички основания да сме уверени, че Америка има светло бъдеще през 21-и век.

Но външната й политика е друго нещо. Американската сила намалява, процес, който ще се ускори през 2015 г. Силата е мярка за способността да накараш другите да правят неща, които иначе не биха направили и сега все повече правителства разполагат с достатъчно ресурси и самоувереност, за да отхвърлят искания от Вашингтон. Никога не е имало златен век на американската сила, когато американски президент е можел да разчита другите правителства да направят каквото е поискал. Но по много причини САЩ сега имат по-малко възможности от когато и да било след Втората световна война да изграждат коалиции, да сключват търговски споразумения, да печелят подкрепа за санкции, да посредничат за постигането на международен компромис или да убеждават другите да следват техния пример при конфликти.

Първо, нараства броят на нововъзникващите сили, които макар да не могат да променят сами глобалното статукво, имат повече от достатъчна сила да пренебрегват желанията на Америка и дори да блокират американските планове, които не харесват. Например, Вашингтон все още може да каже на правителствата на развиващите се страни, че достъпът до капитал от доминирани от Запада кредитни институции като МВФ и Световната банка зависи от реформите за демокрация или свободен пазар. Но най-силните нововъзникващи пазари се нуждаят по-малко от капитал, отколкото преди и някои от тях създават собствени кредитни и инвестиционни институции.

Страните от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, през 2014 г. създадоха банка за развитие с капитал от 50 милиарда долара, алтернатива на базираните във Вашингтон кредитни институции. Банката на БРИКС не може сама да сложи край на доминацията на САЩ в глобалната финансова система. Но прибавете Китайската банка за развитие, Бразилската банка за развитие (BNDES) и нарастващия списък от големи регионални кредитни институции и нуждаещите се от заеми страни в света вече не са толкова зависими от западните кредитори. Цифрите говорят сами. През 2013 г. Световната банка предостави 52,6 милиарда долара. Същата година бразилската BNDES инвестира 85 милиарда долара, а китайският й еквивалент предостави заеми на стойност 240 милиарда долара.

Докато нововъзникващите сили се пробуждат, отношенията на Вашингтон с традиционните му съюзници не са това, което бяха. Неизбежно беше с оставането на Студената война в историята американците и европейците да имат по-малко общи неща помежду си. И едните, и другите са недоволни от Владимир Путин и нападението му в Украйна, но Русия не е Съветския съюз. Тя не е глобална военна сила. Европейските държави са много по-зависими икономически от Русия, отколкото Америка и Вашингтон се нуждае от помощта на Путин за разрешаване на проблемите в други региони, най-вече в Близкия Изток. Макар че САЩ и Европа досега координираха санкциите си срещу Русия, през 2015 г. е по-вероятно да видим разногласия относно най-доброто поведение спрямо Путин.

Информациите, че Агенцията за национална сигурност на САЩ е подслушвала телефонните обаждания на германската канцлерка Ангела Меркел и е събирала данни в интернет също не помогнаха на трансатлантическите отношения и увеличиха опасенията в Европа, че информационно-технологичните фирми в САЩ са предоставили на американските шпионски агенции голям достъп до европейските тайни. Миналия февруари Меркел предприе извънредната крачка да призове за европейски интернет, отделен от САЩ. Дотук със свободното движение в киберпространството.

Гневът против Америка в много европейски страни, който рязко се засили при президентството на Джордж У. Буш, след което намаля с избирането на Барак Обама, беше поставен на изпитание от разкритията за шпионаж. Те ще бъдат поставени на ново изпитание от публикувания неотдавна доклад на Сената за мъченията, който смути редица европейски правителства, за които се твърди, че са предоставили „черни места“, тайни американски затвори, за употреба от ЦРУ.

Това може да направи още по-трудно за следващия президент на САЩ да спечели подкрепата на европейските лидери за нещо, което може да не се хареса на обезпокоените европейски избиратели. Отношенията на страната с Великобритания ще пострадат в идните години, тъй като става ясно, че Великобритания ще намали рязко ролята, която играе в Европа или ще излезе изцяло от ЕС. Великобритания даде на Вашингтон голяма част от влиянието му в ЕС и Великобритания извън Европа ще отслаби съюза.

Неизбежно възходът на Китай ще обтегне отношенията на САЩ със съюзници в Азия, тъй като правителствата на тези страни разчитат, че Америка ще остане сила в региона. Съюзник като Япония знае, че сега е малко вероятно Вашингтон да се намеси в споровете й в областта на сигурността, защото американското общество няма да подкрепи траен американски ангажимент за разрешаване на проблемите на другите. Изследване на института „Пю“ от края на 2013 г. установи, че за първи път от половин век мнозинството американци смятат, че САЩ „трябва да гледат собствената си работа в международен план и да оставят другите страни да се оправят сами както смятат за добре“. Само 38% не били съгласни с това. Други неотдавнашни изследвания дават същите резултати. В една демокрация никой президент не може да поддържа експанзивна, амбициозна външна политика без надеждна обществена подкрепа. В САЩ тази подкрепа вече не съществува и светът знае това. Ако не се случи друга мащабна терористична атака на американска територия, трудно можем да си представим нещо да е в състояние да върне скоро обществения апетит за по-агресивна външна политика.

Поради всички тези причини САЩ ще упражняват по-малка власт в идните години в почти всеки регион на света и можем да очакваме деамериканизация на международната система. Но има и други действащи сили. Някои страни ще направят по-решителен завой спрямо зависимостта от долара. Като основна резервна валута в света доларът беше в продължение на десетилетия жизненоважен актив за централните банки и всички видове търговски трансакции. Доминацията на долара предоставя на САЩ важни предимства. Неговата стабилност гарантира, че страната остава най-сигурното пристанище при буря, привличайки инвестиции, които държат американските лихвени проценти на сравнително ниски нива, въпреки увеличаването на националния дълг. Това помага на американските компании да избягват разходите по трансакциите, които предполагат обръщане на валутата и позволява на Вашингтон да плаща дълговете си просто като печата повече пари.

Но доминацията на долара намалява, тъй като Китай, Русия, Бразилия и други страни предприемат стъпки за извършването на все по-голяма част от търговията си в други валути. Преди пет години Китай извършваше търговията си почти изцяло в долари. Близо четвърт от тази търговия сега се извършва в ренминби.

В същото време Китай обяви създаването на Азиатска банка за инвестиции в инфраструктурата, институция, която няма да изисква от заемащите държави да отговарят на стандартите за околна среда и труд – условия за помощта от западни капитали. Китай създаде също фонд „Пътят на коприната“ на стойност 40 милиарда долара, който цели да разшири китайското търговско влияние в Южна и Централна Азия и в Европа. Тези инициативи ще дадат на Китай по-голяма пазарна сила, а следователно политическо влияние, пред правителствата на страните партньори и ще помогнат на Пекин да избегне доминацията на разпоредените от САЩ правила и стандарти. Освен това Русия и Китай сега разговарят за създаването на собствена рейтингова агенция, която да намали още повече западното влияние в техните икономики.

Появата на нови кредитори и инвеститори предоставя на автократичните правителства достъп до пари в брой без да се налага да обещават демократични реформи. Но намаленото влияние в чужбина е само част от историята. За много страни с нововъзникваща икономика безизходицата в Конгреса във Вашингтон превръща демокрацията в не особено приятен път към развитие.

За САЩ няма да бъде никак лесно да постигнат по-голяма подкрепа за пазарния капитализъм, особено докато Китай продължава да показва потенциала за растеж на контролирания от държавата пазар. През 2015 г. опонентите в Конгреса на американската Експортно-импортна банка, 80-годишна институция, предназначена да засилва пазарното влияние на американски компании в чужбина, най-сетне ще имат златна възможност да я ликвидират. В същото време, макар да беше постигнато много в китайския процес на икономически реформи, промените в китайската икономика не са свързани толкова с приватизация, колкото с по-ефективната работа на огромните държавни компании в Китай.

Американските перспективи в Близкия изток за момента не са много окуражителни. Опитите на администрацията на Обама да постигне споразумение с Иран за спиране на ядрената й програма буди тревога у саудитците, че САЩ ще отменят санкциите върху най-големия враг на Рияд, променяйки баланса на силите в региона в полза на Иран. Продължаващата ерозия на американско-саудитските отношения ще убеди саудитското кралско семейство да води много по-независима външна политика, отколкото досега. Например, въпреки че технически са част от ръководената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“, саудитците не работят толкова усърдно, колкото биха могли за проследяването на финансирането и оръжията, които членовете на ИД получават, работейки за дестабилизирането на Ирак и Башар Асад в Сирия. Дори на места, където американците и саудитците имат общи интереси, двете страни вече не координират тясно политиките си.

Най-прякото предизвикателство ще дойде от Китай. Вашингтон продължава да работи за затвърждаването на дълготрайните си търговски интереси и интереси в областта на сигурността в Източна Азия чрез Транс-Тихоокеанското партньорство, колосално търговско споразумение, ръководено от САЩ, с участието на десетина страни от двете страни на Тихия океан. Засега това споразумение не включва Китай и доминираната му от държавата икономика. Поради това Китай работи по собствено огромно международно споразумение. На регионална среща на върха през ноември китайският президент Си Цзинпин обяви пътна карта за създаването на Свободна търговска зона в Азиатско-тихоокеанския регион. Над 20 страни официално проявиха интерес за участие в зоната. Впрочем, Китай, а не Америка в момента е водещата търговска нация в света. Според анализ на Асошиейтед прес през 2012 г. САЩ са били най-големият търговски партньор на 76 страни, а комунистически Китай е бил водещ партньор на 124 страни.

САЩ ще останат най-силната страна в света в идните години, но този статут не носи толкова тежест колкото преди. Предимствата в последните десетилетия намаляват, тъй като нови сили настояват за нови правила и стандарти в международната политика, глобалния пазар и онлайн. Глобализацията ще продължи да разпространява нови идеи, да ускорява потока от информация, да изважда държави от бедността и да стимулира глобалното потребление. Но е по-малко вероятно от преди да популяризира американските ценности и американския мироглед./БГНЕС

Валутни курсове

1  CHF =  1.84373 лв
1  EUR =  1.95583 лв
1  GBP =  2.19583 лв
1  USD =  1.76137 лв